Още със спечелването на изборите от президента Чавес през 1998 г. ние станахме заплаха и трън в очите на САЩ, тъй като Чавес предприе много социални мерки, които не се харесват на американците. Превърнахме се в един лош пример за другите държави за това как трябва да се работи, да се помага на онеправданите. Ето защо, когато президентът Чавес почина, опозицията, досега винаги финансирана от страна на САЩ, се стремеше всячески да се опълчва и да руши постигнатото от нашата система на управление.
Това каза пред БНР Н. Пр. Ориета Капони, посланик на Боливарска република Венецуела в България.
Защо Венецуела е трън в очите на САЩ? Защото притежаваме едни от най-огромните петролните резерви в света, защото се опитваме да обединим народите в Южна Америка, което по никакъв начин не се харесва на САЩ, защото те продължават да ни смятат за своя заден двор, в който могат безнаказано да упражняват свои „зони на влияние“.
Тайната на президента Мадуро не е в едностранното управление, а в народа, каза Капони. За по-малко от 16 години са проведени 18 избора, в които народът ясно е дал права на своя президент и правителство.
Обвиненията в корупция на венецуелски служители нямат доказателства, категорична е Капони.
Защо не говорим за многото американски банкери, които завлякоха хиляди венецуелски вложители чрез банкови депозити, след което банкрутираха и си заминаха безнаказано за Америка?
Тримата опозиционни венецуелски лидери не са в затвора защото са опозиционни лидери, а защото са обвинени в съучастничество в заговор за убиването на президента, категорична е тя. Опозиционните лидери в парламента на Венецуела също се обединили и са застанали зад президента след наложетите от САЩ санкции, осъзнавайки опасността за страната, каза тя. Гласувани са и допълнителни правомощия на президента, които му дават възможност да разпореди на законодателната власт да приспособи нови закони с оглед на ситуацията. В страната се провеждат и военни учения.
Първата стъпка беше въвеждане на визов режим за американските граждани на реципрочна основа. Друга стъпка, която прие президентът Мадуро, беше съкращаване на дипломатите . Във Венецуела бяха над 100 американски дипломати, докато Венецуела поддържаше само 18 свои дипломатически служители в САЩ.