Изпращането на оръжие в Украйна няма да спаси нейната армия, а вместо това ще предизвика ескалация на сраженията. Такава стъпка би била особено опасна, коментира във вестник „Ню Йорк Таймс“ проф. Джон Миършаймър, професор по политически науки в Чикагския университет и автор на книгата „Трагедията на политиката на великата сила“.
„Украинската криза продължава вече почти година и Русия бележи успехи. Бунтовниците в Източна Украйна бележат успехи и руският президент Владимир Путин не показва никакви признаци на отстъпление поради западните икономически санкции.
Не е изненадващо, че засилващ се хор от гласове в Съединените щати призовава към въоръжаване на Украйна. Настоящ доклад на три водещи американски мозъчни центрове одобрява изпращането на Киев на модерна бойна техника, а номинираният от Белия дом за министър на отбраната Ащън Картър каза миналата седмица пред сенатската комисия по въоръжените сили: „Много силно клоня към тази идея“.
Те грешат. Да се продължава в тази посока ще бъде голяма грешка за Съединените щати, НАТО и самата Украйна. Изпращането на оръжие в Украйна няма да спаси нейната армия, а вместо това ще предизвика ескалация на сраженията. Такава стъпка би била особено опасна, защото Русия има хиляди ядрени оръжия и се стреми към запазване на жизненоважен стратегически интерес.
Въобще не става дума за това, че украинските военни са превъзхождани многократно като огневи възможности от бунтовниците, които имат на своя страна руски военни и оръжия. Тъй като балансът на силите решително е в полза на Русия, Вашингтон би трябвало да изпрати големи количества екипировка на украинската армия, за да получи тя шансове в боя. Но конфликтът не е само в това. Русия ще предприеме ответни мерки на ескалация, с което ще отнеме всяка, дори и най-малка полза, която Киев би получил от американското оръжие. Авторите на разработения от мозъчния тръст доклад признават това, отбелязвайки, че „дори с извънредна като размери доставка от Запад, украинската армия няма да бъде в състояние да отблъсне решителна атака на руските военни“. Накратко, Съединените щати не могат да спечелят в Украйна надпревара във въоръжаването с Русия и така да гарантират поражение на Русия на бойното поле.
Привържениците на въоръжаването на Украйна имат и друг довод. Те твърдят, че ключ към успеха не е военната победа над Русия, а увеличаване на разходите по сблъсъка до ниво, при което Путин ще отстъпи. Предполага се, че щетите ще принудят Москва да изтегли войските си от Украйна и да позволи на тази страна да се присъедини към ЕС и НАТО, т.е. да се превърне в съюзник на Запада. Тази стратегия на принудата също е малко вероятно да сработи, независимо колко големи страдания ще причини Западът. Това, което адвокатите на въоръжаването на Украйна пропускат да разберат, е, че руските ръководители са убедени, че същността на стратегическите интереси на тяхната страна е заложена в Украйна; малко вероятно е тяхната страна да отстъпи територии, дори и това да означава големи разходи.
Великите сили реагират остро, когато далечни техни съперници предвиждат струпването на военна сила непосредствено до тях, още повече при опит противникът да превърне съседна страна в негов съюзник. Това е причината Съединените щати да имат доктрината Монро, и днес нито един американски лидер дори не би понесъл Канада или Мексико да се присъединят към военен съюз, оглавяван от друга велика сила. Русия не е изключение от това правило.
Увеличаването на залозите в Украйна може да предизвика нежелана ескалация. Не само, че със сигурност боевете в Източна Украйна може да станат по-интензивни, но може да се разпространят и в други райони. Последствията за Украйна, която вече е изправена пред дълбоки икономически и социални проблеми, биха били катастрофални.
Вероятността Путин да се откаже от ядрени заплахи може и да изглежда далечна, но ако целта за въоръжаване на Украйна е да увеличи разходите за руското вмешателство и, евентуално, Москва да изпадне в тежка ситуация, не може да бъде смятана за изключена. Ако западният натиск успее и Путин се почувства отчаян, той би имал сериозен стимул да се опита да спаси ситуацията като заплашва с ядрена сабя.
Нашето разбиране на механизмите за ескалация в криза и война в най-добрия случай е ограничено, въпреки че знаем, че рисковете са значителни. Да бъде притискана в ъгъла разполагащата с ядрени оръжия Русия е все едно да си играеш с огъня. Привържениците на въоръжаването на Украйна признават проблема на ескалация, поради което те подчертават, че те са за даването на Киев на „отбранителни“, а не на „нападателни“ оръжия. За съжаление няма сериозна разлика между тези категории: всички оръжия могат да бъдат използвани както за нападение, така и за отбрана. Западът може да бъде сигурен, че Москва няма да възприеме тези американски оръжия като „отбранителни“, което ще бъде тълкувано като решителен стремеж на Вашингтон към промяна на статуквото в Източна Украйна. Единственият начин да бъде намерено решение на кризата в Украйна е дипломатическият, не военният. Германският канцлер Ангела Меркел, изглежда, признава този факт като казва, че Германия няма да изпрати оръжие на Киев. Нейният проблем, обаче, е, че тя не знае как да бъде сложен край на кризата.
За да бъде спасена Украйна и, евентуално, да бъдат възстановени отношенията с Москва Западът трябва да търси превръщането на Украйна в буферна държава между Русия и НАТО. Това трябва да изглежда като Австрия по време на студената война. Западът трябва изрично да свали от масата разширяването на Европейския съюз и НАТО, и да изтъкне, че неговата цел е необвързана Украйна, която не представлява заплаха за Русия. САЩ и техните съюзници би трябвало да работят заедно с Путин за спасяването на украинската икономика, цел, която е в интерес на всички.
Ключов момент е, че Русия може да помогне за прекратяване на сраженията в Източна Украйна и че Киев може да си възвърне контрола върху този регион. Засега на провинциите на Донецк и Луганск трябва да бъде дадена фактическа автономия, както и защитата на правата на руския език трябва да е висш приоритет. Крим, който е жертва на опита на Запада да разшири НАТО и Европейския съюз до прага на Русия, със сигурност е загубен завинаги. Време е да бъде сложен край на тази неразумна политика, преди да бъдат допуснати още щети – на Украйна и на отношенията между Русия и Запада./ Бгнес
http://www.nytimes.com/2015/02/09/opinion/dont-arm-ukraine.html?_r=0