Отсъствието на каквито и да било предложения от страна на Русия подтиква властите в самопровъзгласилите се Донецка и Луганска народни републики към предприемането на самостоятелни политически действия. Както стана известно във вторник, лидерите на двете републики пристъпиха към преговори за обсъждане на евентуалното им обединяване.
Работната група по изготвянето на документите, регламентиращи обединението на републиките в „единна държава – Федеративна република Новорусия“, бе оглавена от бившия член на Партията на регионите и днешен лидер на движение „Югоизток“ Олег Царьов. Очаква се по-късно работната група да разгледа въпросите относно съставянето на конституция на Новорусия, а също и за разработване на система за приемане в състава на федерацията на други субекти.
С отчет на неопределеността на перспективите на новообразуваните републики, малката вероятност те да бъдат световно признати и мълчанието от страна на Москва, обединението се оказва единствената правилна стъпка. То дава възможност на републиканските власти да запазят и увеличат успеха си от проведените в неделя референдуми.
Появата на федеративната република Новорусия може да се окаже ефективна схема за извеждане на източноукраинските области извън контрола на Киев с последващо обединяване в нова държава. Хипотетично, „федерацията“ може да се разширява от други области, тръгнали по пътя на Донецка и Луганска, в резултат на което новообразувалата се държава може да се окаже съпоставима с останалата част от Украйна.
Очевидно е, че Новорусия никога няма да бъде международно призната и едва ли ще бъде приета в състава на Русия. Въпреки това, значетелните географски размери и определения икономически потенциал биха позволили разглеждането на Новорусия в качеството на пълноценен субект в мащабите на Съюзна държава на Русия и Беларус, СНГ, дори и на Митническия съюз.
Трудно е да се прогнозира доколко е възможна подобна реализация. Това е свързано преди всичко с неопределеността относно това, доколко другите области в източна Украйна са готови да тръгнат по стъпките на Донбас. Ако до съвсем скоро бе възможно да си представим, че вероятността от подобен изход е достатъчно висока, то днес подобна увереност липсва.
Обръщението на руския президент Владимир Путин с призив да не се избързва с провеждането на референдум, както и отсъствието на ясна оценка от Москва на събитията от неделя, разсеяха еуфорията, предизвикана от присъединяването на Крим в състава на Руската федерация. Не е тайна, че много от жителите в източната част на Украйна свято вярваха в това, че е достатъчно само да обявят независимостта си от Киев и приемането им в Русия е гарантирано. Събитията от последните дни обаче, показаха, че това съвсем не е толкова просто.
По такъв начин, по-нататъшната съдба на Новорусия ще бъде напълно зависима от това дали са готови да се присъединят към нея останалите източноукраински области. Ако това се случи, Украйна в нейния предишен вид просто ще престане да съществува. Решението на източноукраинските области зависи от редица фактори, като активността и продължителността на силовата операция на киевските власти, както и от настроенията на местните лидери и не на последно място, от действията на Русия.
В случай на разкол, Украйна я очаква сериозна политическа, икономическа и социална катастрофа, изразяваща се в разрив на икономичиските връзки и разединяване на населението. Впрочем, за „киевската“ част от страната загубата на Изтока може да се превърне в уникален шанс за изход от икономическата и политическа безизходица. Сериозните загуби в териториите и населението ще бъдат компенсирани с повишаване на нивото на национална и социална еднородност на населението. Предвид това, че значителна част от регионите, които могат да се присъединят към Новорусия, са икономически слаби и субсидирани, Киев ще получи облекчение в държавните разходи.
Какво ще спечели от всичко това Новорусия е трудно да се каже. Влизането в състава на Русия се оказва трудно, както и широкото международно признаване. А това означава, че новата федерация трябва да се задоволи с икономическото и политическо партньорство единствено на Русия и Беларус. Готов ли е да вземе участие във всичко това и Казахстан, който постепенно разширява международните си отношения, е голям въпрос. „Дружбата“ с непризнатата държава може да повлияе негативно на имиджа на страната пред западните и източни партньори.