Беше студен мартенски ден. Духаше пронизващ вятър. По това време в Москва подобно природно явление не е изненада за никого. Огромните пространства обаче засилват ефекта му. Въпреки всичко реших да отида и този път в един от най-древните и старинни манастири на руската столица – Новодевичий. Гонеше ме любопитството към изгорялата кула, която красиво се възвисяваше до миналото лято. Известната женска обител ми е любима наред със Сретенския, Донския, Пепервинския и Спаския манастир. Винаги преоткривам загадките на духовната красота, изразена в изящната архитектура на уникалните златни куполи.
Страшният пожар в прочутия манастир избухна в средата на март. Около три часа над 100 пожарникари са се борили с огъня, който е стигнал до 35 метра височина. Пламъците са тръгнали от дървеното скеле, издигнато около 72-метровата камбанария заради реставрация и после са се спуснали надолу по фасадата. Причината за бедствието все още се установява. Но това не попречи на градската управа да запретне ръкави за як ремонт и светкавично възстановяване на щетите. Най-застрашени са били две ценни старинни камбани, за които църковното настоятелство се е притеснило най-много. Камбанарията от XVII век и целият ансамбъл на манастира през 2004 година бяха включени в списъка на културното наследство на ЮНЕСКО.
Тръгнах из двора на светата обител. Зимната картина определено навява по-различни емоции – но въпреки сивите облаци, студа и кишата от разтопения сняг Новодевическият манастир си остава едно от най-красивите места в Москва. Той е най-старият, най-големият и разкошен действащ женски манастир в руската столица. В него най-добре са запазени старинните традиции. Разположен е в югозападната част на Москва – на завой на едноименната река, в така нареченото Девическо поле, откъдето идва и името му. Построен е в самия край на историческата улица „Перечистенка“. На това място, както гласи легендата, по време на монголско-татарското робство са отвличали красивите руски момичета за Златната орда.
Манастирът е основан през 1524 година от великия княз Василий Трети след завоюването на Смоленск и в чест на Смоленската чудотворна икона на Света Богородица Одигитрия. Някои историци пък свързват построяването с разтрогването на брака на княз Василий Трети, който е възнамерявал да прати на заточение жена си, великата княгиня Соломония точно тук, зад високите стени на манастира. По-късно в обителта често са се появявали монарси и членове на династиите им. Историята помни много царски дъщери и сестри, които са се подстригали тук за монахини, оставайки завинаги зад стените на манастира. Цар Иван Грозний е изпратил тук доста от своите роднини – вдовицата на по-малкия си брат, вдовицата на най-големия си син Иван. Тук е живяла и царицата Ирина Годунова с брат си Борис Годунов. Много послушници от княжески и болярски семейства са минали през манастира. Няма съмнение, че не всички жени са идвали тук по собствена воля. По заповед на Петър Първи през 1689 година в манастира е била затворена и подстригана за монахиня насила сестра му – царица София Алексеевна. Това е станало след известното Стрелецко възстание. Пред манастира са били обезглавени нейните верни привърженици. Главите им са били набучени на зъбците на стената. Още една известна монахиня от царския род е обитавала това място – първата жена на Петър Първи, царица Евдокия Лопухина. Тя също е била „въдворена“ в смирението не по свое желание.
Новодевическият манастир е истинска крепост. Ако го гледате отвън, стената наподобява тази на Кремъл – висока, зъбчата, с няколко кръгли кули. Недостъпните стени са изградени от здрав бял камък и червена тухла. Основните сгради в манастирската площ са построени през втората половина на XVII век в стил московски барок. Над главната порта е разположена величествената червена Надвратна църва „Преображение Господне“. Именно тук се съхраняват уникални икони – дарение от много руски царе и династии, включително от Иван Грозни и Борис Годунов. Тук пазят главната светиня на Новодевическия манастир – чудотворната икона на Смоленската Богородица. Камбанарията е опасана от бели каменни орнаменти и по онова време е била втора по височина в цяла Русия. Звукът от камбаните й е неповторим – дълбок и загадъчен. Най-старата камбана в камбанарията е отлята по време на царуването на Иван Грозни. Успенският храм е построен по заповед на царица София и в него също се намира свята чудотворна икона – на Иверската Богородица. На времето в манастира е имало девическо училище за сираци, където по заповед на Петър Първи са ги обучавали на специфичен занаят – да плетат брюкселски дантели.
В манастира съществува старо поверие – ако се докоснеш с ръка до бялата Напрудна кула, където е била заключена царица София, и ако си пожелаеш нещо, то задължително ще се сбъдне.
В Новодевическия манастир витае духът на величията, но не само на царските. В гробището, което се намира на неговата територия, са положени някои от най-известните личности на Русия – от царските родове до политиците на нашето съвремие.
Зад манастирската стена са намерили покой за вечни времена великият корифей на словото Антон Павлович Чехов, Никита Хрушчов, първият президент Борис Елцин, поетът Сергей Михалков – автор на химна на СССР и на Руската федерация и баща на Никита Михалков и Сергей Кончаловски, Виктория – съпругата на Леонид Брежнев, изключителният автор на „Майсторът и Маргарита“ Михаил Булгаков, любимата на всички деца писателка Агния Барто, големият кинаджия Сергей Бондарчук, поетите Владимир Маяковски и Андрей Вознесенский, самите Гогол и Толстой… Тук почиват Людмила Гурченко, Василий Шукшин, Раиса Горбачова, Юрий Никулин, както и създателят на самолетите ТУ – академик Андрей Туполев. Алеята на славата в Новодевическия манастир е безкрайна.
До манастира се шири живописна местност с езеро, в което през лятото плуват патици. В парка, който води до водата, има прекрасни алеи. В една от тях може да се види интересна скулптура – Патицата с патетата. През 1991 г. тя е подарена на децата на Съветския съюз от децата на САЩ в знак на любов и дружба.
На една от пейките до патиците седяха трима работници с гащеризони, с визия и излъчване на южняци. Въпреки студения вятър пийваха бирички. Заговорих ги – какво работят, от къде са? Момчетата споделиха, че са от кавказките републики и че повечето от тях са мюсюлмани. А работят по изгорялата кула, която по нареждане „от горе“ трябва да бъде ремонтирана в най-кратки срокове. Над 150 души са на скелето – трудят се от зори до смрачаване. За да помогнат за възраждането на манастирската светиня. Кулата може и да е изгоряла, но вярата – никога!
Автор: Оля Ал-Ахмед, в. Стандарт
Снимки: Юсеф Ал-Ахмед