Автор: Мария Карнаух, Руски Дневник.
По-малко от половин година остава до влизането в сила на поправките към медийния закон, който ограничава чуждестранното участие в средствата за масова информация (СМИ) до 20%. Още сега много задгранични издатели предпочитат да продадат бизнеса си изцяло. Да си оставят дял от 20% се оказа неизгодно.
Аксел Спрингър, работещ в Русия от 2004 г., обяви, че продава на руската компания ARTCOM Media своя руски бизнес, който включва списанията Forbes и GEO. Както заяви президентът на Axel Springer International Ралф Бюхи, изискванията на новия медиен закон „са неприемливи“ за компанията.
Швейцарската издателска къща Edipresse издаваше в Русия около 30 списания, които бяха четени от около 5,7 милиона души. Компанията продаде 100% от активите си на местен мениджмънт.
Финската медийна група Sanoma Independent Media през април се споразумя за продажбата на 33,3% от акциите на едно от ключовите бизнес издания на Русия – вестник „Ведомости“, на Дамян Кудерцов (бившия генерален директор на издателска къща „Коммерсант“).
Разпродажбата на активи засегна и света на телевизията. Медийният холдинг „СТС Медиа“ (37,9% от нея принадлежи на шведската Modern Times Group) обяви продажбата на 75% от акциите си за 200 милиона долара на руския UTH Russia (UTH).
Защо медийният бизнес престана да бъде изгоден
„Сега чужденците са готови да напуснат руския медиен бизнес не само поради забраните на властите относно частта на собственост, но и по финансови причини“ – убеден е анализаторът на IFC Markets Дмитрий Лукашов. Той напомня, че чуждестранните СМИ се интересуват от доход във валута, докато в Русия тяхната печалба се начислява в рубли. Рублата в края на 2014 година падна в сравнение с долара и еврото на 72,2% и съответно – на 51,73%. Обобщено – печалбата на чуждестранните компании във валута се е намалила в аналогични пропорции.
Освен това в сферата на рекламата, чуждестранните СМИ са привикнали да работят със западни клиенти – производители на потребителски стоки. Заради кризата паднаха продажбите на чуждестранните рекламодатели, съответно се съкрати рекламният бюджет.
Според данните на анализатора на инвестиционната банка „Откритие Капитал“ Александър Венгранович през първото полугодие на 2015 година обемът на реклами в печатните издания се е съкратил с 33% (за сравнение – през 2004 година бе отчетен ръст от 11%)“. При телевизия намаляването на рекламите през първото полугодие на 2015 година възлизаше на 21% (през 2014 година имаше ръст 2%).
„Чуждестранните собственици на руски СМИ напускат руския пазар заради нерентабилността на участието в което и да е издателство с част от 20%“ – убеден е партньорът на компания „Деловой фарватер“ Сергей Варламов. „Доходите на компаниите са паднали, а рисковете са нараснали – отбелязва Венгранович. – За чуждестранните медии логичната стъпка е да се продаде бизнесът в Русия и да се вложат парите в активи в други страни“.
Що се отнася до условията, то чуждестранните компании сега не са в най-доброто си положение – колкото повече се приближава 2016 година и влизането на новия закон в сила, толкова по-малки стават шансовете им за изгодно предложение. След като законът за СМИ беше приет, котировките на чуждестранните медийни компании в Русия се сринаха с 60%. „За стойността на тези активи можем да съдим по примера на СТС – „Медиа“ – казва Венгранович. – На компанията в рамките на текущите котировки са били предложени 200 милиона долара. Това е пет пъти по-малко, отколкото преди една година“ – подчертава експертът.
Кой остана?
Все пак има и такива компании, които предпочитат да остават на руския пазар. Телевизионните канали на семействата Disney и Discovery (Discovery, Animal Planet и Eurosport) попаднаха под управлението на специално създадени руски компании. А каналите от семейство Fox са си сменили учредителя – сега това е руска компания, официалният диистрибутор на Fox в Русия.
Както отбелязва Александър Венгранович, реструктурирането на активите и преминаването на 80% под контрола на руската компания (20% остават в задграничното СМС) не означава, че печалбата ще се дели по аналогична схема. „Могат да съществуват акционерни съглашения, които отделно разписват пропорцията на печалбата“, казва експертът.