Автор: Георги Георгиев, в. Дума
Това, което се случва сега между Русия и САЩ, може да се определи като истинска студена война, написа след последните антируски санкции на американския Конгрес, Фьодор Лукянов, главен редактор на близкото до руското Министерство на външните работи списание „Русия в глобалната политика“. Според Лукянов, ако в предишната студена война двамата основни противници са се сдържали взаимно, то сега поради огромното могъщество на единствената свръхсила трябва да се полагат колективни усилия по нейното сдържане. Това, казва той, може да стане на базата на ситуативни, менящи своя състав, групировки от държави, за противодействие на САЩ по различни направления и проблеми. „Германия, Франция, други страни от Стара Европа са в шок“, пише на свой ред във вестник „Аругменти и факти“ германският политолог Александър Рар. По неговите думи в столиците на тези държави вече разбирали, че Америка „не е вече онзи добър чичо Сам, който защитава общозападните интереси“. Рар отбелязва, че последните санкции на американските законодатели могат да доведат до огромни, многомилиардни загуби за основни европейски компании. Рар, който има определен достъп до германските политически кръгове, пише още: „Никой не очакваше, че ръководството на най-силната държава в света ще бъде обхванато от такава психопатия. Това, което се случва във Вашингтон, е абсолютна клиника!“ Някои в тази ситуация се радват и се опитват да „намажат“, а други в ужас бягат настрани, добавя още германският политолог.
Премиерът на Русия Дмитрий Медведев също беше безкомпромисен в оценката си за поредния етап в деградацията на отношенията между страната му и САЩ. Чрез страницата си във фейсбук той съобщи, че новите санкции на САЩ са фактическо обявяване на „мащабна търговска война“ на Русия. Премиерът и бивш президент на страната констатира
края на „надеждите за подобряване на отношенията
ни с новата администрация на САЩ“. Той заяви, че Тръмп е показал „пълно безсилие“ пред Конгреса и прогнозира, че политическата класа ще направи нови стъпки, за да отстрани предсрочно от власт президента Доналд Тръмп. Трябва да добавим, че Медведев е последователен в оценката си за 45-я президент на САЩ. През април по повод атаката срещу авиобазата „Шейрат“ в Сирия той написа пак във фейсбук: „Веднага след неговото избиране (на Доналд Тръмп – бел. авт.) аз отбелязах, че всичко ще зависи от това колко бързо съществуващата властова машина ще смаже предизборните обещания на Тръмп. Бяха й нужни два месеца и половина…“
Казаното сега от премиера Медведев и неговото описание на ситуацията е много по-близо до истината и до усещането на масите, отколкото добронамерения тон на президента Владимир Путин, който в телевизионно интервю тези дни каза, че е против влизането в санкционна война със САЩ, защото това ще навреди на Русия, а и имало сфери, където двете държави си взаимодействали като например… изследването на Венера. Е, винаги има вероятност да ставаме свидетели на класическата игра – „Добро ченге, лошо ченге“.
На фона на действията на политическата класа в САЩ и отговора на Русия изказването пред Си Ен Ен на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, че алиансът няма нужда от нова студена война и конфронтация с Русия, изглежда като неуместно изпусната реплика от миманса.
Американците
имат увереност, че ще смачкат Русия
защото повярваха на собствената си пропаганда, че крахът на Съветския съюз основно се дължи на техните действия по време на Студената война. Отляха дори медал „За победата в Студената война“. Написаха книги и заснеха филми. Сега, водени от тази митология, американците смятат, че като приложат същите рецепти, резултатът ще бъде същият. Те обаче не знаят руската поговорка, че не може да влезеш два пъти в една и съща вода.
Днес няма комунистическа идеология, зад която да се прикриват действията срещу Русия. Не може вече да говориш, че се бориш срещу комунизма и комунистите, а не срещу Русия и руснаците. Философът-антисъветчик Александър Зиновиев бе казал навремето: „Целихме се в комунизма, а попаднахме в Русия“. Сега няма такива условности. Целят се в Русия и искат да уцелят Русия, за да я убият. Глупостите, че целта бил авторитарния путински режим, а не самото съществуване на руската държава, се говорят по инерция, заради задължителната все още политкоректност, но скоро и те ще изветреят, за да остане чистата ненавист. Това много улеснява нещата. Възможността за двоемислие в обществото рязко намалява. Изправено пред избора „или, или“, руското общество всъщност няма да има такъв и ще избере както винаги жертвеността. Този път жертвите ще бъдат правени не в името на „светлото бъдеще“ и „комунистическите идеали“, а в името на оцеляването на нацията и ставките ще бъдат вдигнати до небесата.
В Русия колаборационисти винаги е имало – и при татарското нашествие, и при полското, и при Наполеон, при Хитлер дори. Има ги и сега в изобилно и истерично качество. За тях Русия загива всеки ден и страната трябва незабавно да се предаде на милостта на Запада, защото иначе всички руснаци ще умрат. Тази прослойка, все по-презирана, все по-инфантилна в съжденията си, съществува отдавна в руското обществото, но Русия никога не се е предавала.
Казват, че в Европа имало само две държави, които не са били покорявани от чужда сила през вековете – Англия и Русия. Може и да не е вярно напълно исторически, но звучи вярно. В свят, където формата е по-важна от съдържанието, усещането за непобедимост е по-важно, отколкото това дали реално си непобедим. Обективно Русия е кратно по-слаба от западните си противници – военно, икономически, технологически и политически. Субективно обаче всичките й противници живеят с мисълта, че
не бива да влизат в пряк сблъсък с нея
И причината не е само в атомното оръжие, заплахата от което е по-силна, отколкото може би реалната му полза на бойното поле. Причината се крие в това, че сега, за пръв път от много десетилетия, руснаците, и не само те, имат усещането, че правдата, а значи и силата е на тяхна страна. Геният на Лев Толстой е описал това състояние във „Война и мир“: „Победа нравствена, тази, която убеждава противника в нравственото превъзходство на неговия враг и в собственото му безсилие, беше удържана от руснаците край Бородино“.
Това обаче не може да бъде разбрано от хора, които използват репликата „Твърде много история“, за да подчертаят, че презират усещането за историчност, защото се изживяват като конструктори на настоящето, „тук и сега“, без да ги интересува връзката с миналото, а само моментният интерес на Съединените щати. Поради това ще трябва да научат нещата по трудния начин.
Русия в тази битка има своите шансове, въпреки огромните дисбаланси в почти всички сфери в полза на САЩ. На първо място основната разлика с предишната студена война е липсата на идеологическа съставляваща. На Русия няма да й се налага да робува на идеологеми, които да спъват развитието й, и още по-малко да им плаща данък. Русия не е обременена с всевъзможни съюзници и съюзничета, които да се налага да издържа, както СССР издържаше две дузини режими в Африка и Азия и Латинска Америка и които поглъщаха голяма част от ресурсите му, без да броим страните от Варшавския договор. За разлика от предишната студена война Русия има за съюзник Китай – най-голямата световна икономика по паритет на покупателна способност, която с удоволствие ще вземе нейните суровини. Русия е в приятелски отношения с клуба на най-динамично развиващите се държави от Азия, тя има своите растящи като сила партньори и в Близкия изток. Много важно е, че дори в Европа САЩ нямат такава подкрепа в кръстоносния си поход срещу Русия, каквато имаха преди 1989 г. Нещо повече – те плашат с неадекватното си поведение своите стари партньори от Германия, Франция, Австрия и Италия. Освен това западните държави като цяло се намират в период на геополитическо и геоикономическо отслабване и вече нямат възможности да диктуват волята си на целия свят, както и когато си пожелаят, за което откровено писа тези дни в „Ди Велт“ германският финансов министър Волфганг Шойбле. Но най-важното може би е, че в Русия има капиталистически тип икономика, което позволява и ще позволи на страната много по-гъвкаво от времената на СССР да реагира на санкционния натиск.
Впрочем редица медии в противниковия лагер смятат, че цялата
санкционна история е обречена на неуспех
Списанието American Conservative излезе в последния си брой със статия, в която буквално се постулира: „Икономическите санкции притежават съмнително съчетание от слаба ефективност и провокативност. Последното им използване (антируските мерки на Конгреса) с голяма доза вероятност ще създаде сериозни проблеми на САЩ в различни област. Законотворците трябва да се откажат от пристрастието към санкциите, за да не стигнем до дълбока трагедия“.
На същото мнение е и колумнистът на седмичника „Тайм“ Йън Бремър, който коментира, че мерките за икономическо въздействие, използвани от Вашингтон върху неугодните страни, далеч не винаги работят. Според него Русия, която е близка по въведената от него класификация до държавите от „изолационистки тип“, по-скоро ще страда от собствените си икономически неуредици, отколкото от санкциите.
Това мнение се споделя и от другата страна на Атлантика. Известният германски журналист Михаел Щюрмер от „Ди Велт“ е намерил за добре да озаглави една от последните си статии „Американските санкции правят Путин по-силен“. Още първите изречения в нея гласят: „Американският Конгрес ожесточи санкциите срещу Русия. Това няма да повлияе на нищо – само ще доведе до увеличаване на центробежните сили на Запад.“ Според автора, който няма никакви симпатии към политиката на Кремъл, санкциите не само, че няма да отслабят управляващите в Русия, но вероятно ще доведат до консолидация и мобилизация на народа пред външната заплаха.
Един от символите на тази мобилизация, която обаче е различна от мобилизационния тип икономика, е силният ръст на селското стопанство и възобновеният ръст на промишлеността в Русия. Индексът на деловата активност в руската промишленост достигна през юли т.г. ниво от 52,7 пункта, което е резултат от 15-месечен ръст на този показател. Ръстът на промишлеността за 2017 г. се очаква да бъде около 2%. С толкова се очаква да нарасне и БВП на страната. Тази година Русия очаква да има рекордно ниска за целия постсъветски период инфлация – малко над 4%. Въпреки, че се възобнови ръстът на заплатите, реалните доходи на руснаците все още падат. Общото натрупване от 2014 г. е вече около -20%.
Ръстът на селското стопанство, наричано в съветскво време „черна дупка“, заради поглъщаните ресурси без възвръщаемост, за 2015-2016 г. бе 2,6% и 4,4% съответно. През миналата година Русия за пръв път от времето на Руската империя (при по-малка територия) се превърна в най-големия износител на пшеница в света, като изпревари САЩ и Канада. Няма как да не отбележим символичността на момента – това се случва почти 100 години след избухването на Октомврийската революция. Русия след въведените през 2014 г. санкции и контрасанкции за пръв път стана и голям износител на захар, а като производител зае 4-то място в света. През 2016 година Русия произведе рекордно за постсъветската си история количество месо – 9899 хиляди тона, основно за сметка на големия ръст на птиче и свинско месо. Това позволи вносът на свинско от 40 да падне на 7-8%. Заменено е основно украинското свинско месо и сланина. Съществен е ръстът в производството и на други култури като картофи, слънчоглед, цвекло, а също и на парниковите зеленчуци. Като резултат обемите на продоволствения внос в Русия след началото на санкциите
паднаха 3 пъти – от 60 на 20 млрд. долара
В същото време през 2016 г. страната е изнесла селскостопански стоки и суровини за над 17 млрд. долара. Още през юни 2016 г. Министерството на селското стопанство обяви, че Русия почти на 100% закрива вътрешния пазар за внос на такива стоки като зърно, захар, олио, елда, картофи, пилешко и свинско.
Също толкова важно е заместването и на вноса на промишлената продукция. Разбира се, невъзможно е всичко да се замени на родно производство, а и не е нужно, но е вредно да се полагат усилия в тази насока. Според статистиката на сайта „Сделано у нас“ от юни 2015 г. до юли 2017 г. във федерацията са реализирани 769 проекта по заместване на най-различна вносна продукция. Ето някои нови граждански производства в Русия за последната година и половина в хронологичен порядък:
През януари 2016 г. петербургското предприятие „Звезда-Енергетика“ започна да произвежда руски дизелни електроагрегати за замяна на вноса. По същото време оренбургския „Завод за сондажно оборудване“ пусна в производство аналог на вносни части за сонди. В края на месеца в Татарстан отчетоха, че местните машиностроителни предприятия са усвоили производството на над 2000 резервни части за вносна селскостопанска техника.
На 8 февруари 2016 г. компанията „Роснефт“ обяви, че минава само на руски катализатори за установките за каталитически крекинг, с което се слагало край на зависимостта от вноса им. Два дни по-късно бе обявено, че в Русия е възродено производството на хидразин – важен компонент за ракетното гориво, който е бил внасян от Германия. През май пък компанията „Мезсинтез“ съобщи, че за пръв път в Русия е пуснат пълен цикъл на производството на генно-инженерен човешки инсулин. Същия месец отвори врати и най-големият в страната завод на руската компания „Генериум“ за имунобиологични препарати, също насочен към ограничаване на вноса. През септември 2016 г. министърът на промишлеността и търговията Денис Мантуров отчете, че замяната на вноса на животоспасяващи лекарства е достигнал 75%.
През януари 2017 г. руските производители на газови тръби отчетоха, че през 2016 г. не само напълно за заместили вноса на германски и японски тръби за нуждите на „Газпром“, но и са излезнали на международния пазар. През март пък ръководителят на Централната банка Елвира Набиулина докладва на президента Путин, че в Русия е създаден аналог на световната междубанкова система СУИФТ и така е неутрализирана заплахата страната да бъде изключена от нея в случай на нови санкции. В същото време 90% от банкоматите и ПОСТ терминалите в страната са готови да приемат руската разплащателна карта „Мир“.
През април т.г. учени от РАН представиха своя аналог на американския хирургически робот „Да Винчи“. Руската разработка е 6 пъти по-евтина от американската. Може да изглежда дребно, но пак през април в Кабардино-Балкария започна производството на мрежа за защита на насажденията от птици. До този момент Русия е внасяла от Европа тази продукция. През май Челябинският завод за производство на тръби достави първите такива за използване в арктически условия. Концернът „Алмаз-Антей“ пък съобщи, че е разработил напълно руска система за управление на въздушното движение, която ще изключи възможността при конфликти чужди сили да блокират въздушния трафик над Русия. През юни в Санкт Петербург пък бе пуснат в експлоатация първия в Русия стенд за сертификация на горивни системи на самолети. Така Русия стана четвъртата страна в света с такъв стенд след САЩ, Франция и Китай.
За разлика от Съветския съюз днешна Русия има сериозни шансове да не повтори съдбата му, а следователно да излезе победителка от новата студена война. Но да имаш шансове, не означава автоматично, че ще успееш да ги използваш.