Във вчерашното издание на “Референдум” по „БНТ” се коментираха важните политически решения и възможните последици за бизнеса, за сигурността и за отношенията между Запада и Изтока след референдума в Крим. В анкетата на страницата на предаването във Фейсбук много зрители писаха, че искат дискусията да бъде именно на тема Крим, защото смятат, че последствията за България ще са дългосрочни. На редица въпроси отговори депутатът от коалиция за България и член на външната комисия в Парламента Николай Малинов.
– Очакваме да разберем, дали Парламента ще се занимае с приемането на обща декларация. Какво отличава Вашия вариант на такъв документ, г-н Малинов?
– Първо да кажа, че не съм чул България все още да има официална позиция. Вие казахте ЗА и ПРОТИВ официалната позиция, но коя – на Парламента, на Министерския съвет, позицията на министъра може би?
– Министерския съвет имаше и обща декларация между премиера и президента, че България подкрепя териториалната цялост на Украйна..
– Преди да отговоря на този въпрос, бих искал да честитя на всички православни славяни в света победата на Третата Кримска война и да напомня, че след Крим идват Балканите по южния път. И смятам, че може поне да се поздравим поне русофилите присъстващи тук. Относно това, какви са различията в различните варианти на декларациите, без да влизам в детайли, искам да кажа, че различията са такива, каквито са и в международен план. Имаме една проамериканска позиция, тя дори не е западна, понеже има нюанси, имаме и проруска позиция, но мисля, че всички ние трябва да се обединим около пробългарската позиция. Без да влизам в детайли, смятам, че това е позицията, около която ние можем да коментираме, спорим, за да видим къде е защитен достатъчно българския интерес, така че, хем да отчита настроенията, хем и историческите традиции на България и историческия опит. Аз не си спомням от историята за последните хиляда години Русия да е решила нещо и то да не се е случило. Също така, трябва да се отчитат и икономическите интереси на България, тъй като жизненоважните енергийни проекти за съживяването на българската икономика не биха се осъществили нито при условие, че прекратим отношенията си с Русия, нито при условие на същото с Европа. Ето защо нашата позиция – българската позиция, трябва да бъде достатъчно балансирана и разумна.
– Могат ли да се променят граници на една държава с местен референдум?
– Според решението на Съда в Хага, (когато ставаше въпрос за Косово), Съдът може да приветства териториалната цялостност на една държава, да обяви, че втория принцип в международното право е правото на нацията на самоопределение не противоречи на първия принцип. Има такъв прецедент, има такова решение. Преди една година Фолкландските острови се отделиха, без да питат Аржентина. Така че, такъв прецедент има, а в правото прецедента е нещо много важно, защото освен Римското право, което следва свод от закони, има и така нареченото островно право, което стъпва върху принципа на това, дали има прецедент, след като има прецедент, значи това е възможно.
– Същевременно г-н Малинов, Приднестровието казва, „ние направихме един референдум през 2006 година, не го признаха, искахме да сключим съюз с Русия и да станем автономни. Сега смятаме да повторим”. Междувременно и Венеция вчера заяви желанието си за референдум, за Каталуния знаем отдавна.. Къде ще му излезе краят?
– Първо искам да подкрепя темата за рационалното и ирационалното – когато в Русия пеят „Вставай страна огромная..”, а ние ги заплашваме с икономически санкции, което ми напомня малко на карикатурата в днешния брой на един вестник, на която е изобразена една мечка с един автомат и една балалайка, а от долу подпис: „Русия в очакване на санкции”. Значи тези, които искат да наложат санкции на Русия би трябвало да се замислят, че е и в техен интерес. Мерим кой колко ще загуби,нали така, а че България ще загуби, е ясно. Така че, не е ясно дали Русия ще действа рационално или не, поради което трябва да се внимава много. Защото това е Русия и историята нееднократно показва, че когато не се внимава с Русия, какво се случва…
– А с Европейския Съюз не трябва ли да се внимава?
-… ще стигна и до този въпрос. От гледна точка на самата Украйна, ние си даваме сметка, че там живеят два анклава: един рускоговорящ и един украйноговорящ, приблизително равни, доказали през последните 20 и няколко години, че не могат нито едните да получат окончателен превес, нито другите. Говоря като човек, който 14 години е живял в Украйна. Там съм завършил средното си образование, висшето си образование, аспирантурата – познавам много добре Украйна и между другото, рецептата, по която Украйна е успяла да влезе като единна държава в рамките на съветска Русия е дадена от министър-председателя Кръстьо Раковски, който е бил поканен там давайки абсолютно равни права и свобода абсолютно на всички. Тези хора са почувствали предимството да бъдат една държава. Въпреки че, там все още е има една държава, там няма нация.
– Защо на Русия, като й е толкова важен Крим, през 1991 година не го е върнала обратно в състава на РФ?
– Русия след изказването на Путин в Мюнхен, стана друга Русия. Виждаме една Русия през 2001 година и друга Русия през 2008. Забележете, през 2001 година има 8% средна класа, а сега 28%, имаше 38 % православни, а сега 85%. Нещата са съвсем различни. Русия заяви себе си в световната политика по съвсем различен начин в последните години.
– Трябва ли България да използва правото си на вето, ако се стигне до такава ситуация?
– Ще кажа първо два цитата. Единият е на Цар Борис III: „Не винаги с Русия, но никога срещу Русия!”. Другия цитат, на който е нужно да обърнем внимание от гледната точка на позицията на България е това, което преди седмица Хенри Кисинджър каза по повод ситуацията: „Сатанизирането на политиката на Путин показа липса на политика ат страна на Запада към Русия и Путин”. Да припомня и думите на един американски президент „Икономиката тъпако!”, защото става дума за един 50-милионен пазар и това е един пазар, който е на границата с Русия, и атаката всъщност е срещу Русия, срещу възможностите в международната политика и икономиката на Русия.