Николай Симеонов Малинов е роден на 12.09.1968 г. в гр. София. Завършил висше образование, степен магистър, специалност „История” в Киевския държавен университет „Тарас Шевченко”, 1992 г. През последните шест години Николай Малинов е собственик на дружеството издател на вестник „ДУМА”, списание „Ново време” и „Съвременен показател“. От 1998 г. и досега е представител за България на руските телевизионни канали „Первый Канал Всемирная Сеть”, „Охота и рыбалка“, „ТВ „Центр” и „Интер+”. Депутат в 40-ото и 42-рото народно събрание от Коалиция за България. Председател на Национално движение „Русофили“. Член на Националния съвет на БСП.
– „Русофили“ – защо е това име на вашето движение, защо трябва да има непременно обич или омраза, когато се споменава Русия? Защо не е, примерно, „Приятели на Русия“ или нещо подобно?
– Името е измислено през 2003 г., когато е създадено движението. В него съм от 2005-а, а съм избран за председател през 2009-а. По принцип идеята е към „Федерация за приятелство с народите на Русия и ОНД” на проф. Захари Захариев да се създаде и руска секция. Така са преценили – за да се открои нещо отделно, че „Русофили“ трябва да е името. Енчо Москов и другите основатели създадоха нещо уникално, пред което аз се покланям и продължавам с голяма удовлетвореност.
– Това, преди вас, преди вие да отидете…
– Да. Но смисълът на името е голям и той е важен за избора ми да се включа в тази организация през 2005-а, да помагам преди всичко. Един руски владика каза преди няколко години, като разбра, че сме се назовали „Русофили“, че е много важно как човек ще назове себе си пред Бога. Защото в зависимост от това как се назоваваш и с какви идеи тръгваш напред, те разпознават в обществото.
Разделението у нас на русофили и русофоби е факт, от който българското общество може да се поучи и да се опита да намери онези вектори в развитието на България, които много липсват.
За да се назовем „русофили“, значи според нас русофобията малко е прекалила в България. Не малко, а много.
Преди да стана председател на организацията, спомням си, бяха ни нарекли „срамежливи русофили“. Като че ли имаме от какво да се срамуваме.
Мисля, че силата е с нас, с русофилите. Не само защото над 70% от българите – според всички социологически агенции – са русофили в България. Едва около 9% са русофобите.
Ние имаме и силата на нашата обща история. Имаме силата на поуката, че участвайки в две войни срещу Русия, сме стигали два пъти до национални катастрофи. Имаме поуката, че не друг, а руският войник е дошъл да освободи България. Знам за руски войници, умирали за България, но не се сещам за американски войници, умирали за България.
Знам български войници, умирали за Афганистан и Америка, но не знам обратното.
Освен историята ние трябва да пазим историческата памет. Нашата основна задача е да опазим тази любов, която за някои хора е трудно разбираема. Наскоро си позволих да кажа – тъй като в западния свят любовта се разбира като любов между два индивида, за съжаление понякога еднополови – че любовта може да бъде любов в една общност, в една държава. И още повече – между два народа.
– За да имате обаче истинска любов, трябва да се познавате. Има и сляпа любов, разбира се. Но когато става дума за отношения между страни, най-добре е тя да е рационална. Виждате ли рационализъм в русофобството? Оценявате ли опита, от който то е създадено? Това, че Русия въпреки Освобождението е нанесла големи травми на България. Свидетелствата на Захари Стоянов, на Симеон Радев за поведението на някои генерали руснаци след Освобождението не е много възторжено, меко казано. Най-голямата травма, разбира се, е тоталитарният режим, наложен от СССР след 9. IX. 1944г.
– Ако влезем в детайлите на историята и на разбирането за положителния и отрицателния опит в отношенията ни с Русия, първото, върху което бих акцентирал, е каква е природата на тази любов между България и Русия. Освен че произхождаме от едни и същи племена, които са говорили на едни и същи езици и затова превеждането на светите книги на църковнославянски се приема като нещо абсолютно естествено в Русия, руският народ ни обича, защото ние сме му дали неговата идеология – православието. И второ, естествено, кирилицата, което е спойката, хоросанът на тази духовност. Това е основата на руската любов към нас.
Вие правилно засегнахте съветския период. Що се отнася до него, той няма нищо общо с руския период. Съветският съюз като империя изпълнява задължението си да „храни“ подвасалните си територии и го прави добре. Ако погледнем като историци, ще си дадем сметка, че да, този период отне свободата на словото, отне и други свободи. Но даде свобода на здравеопазването, на образованието, даде социални свободи. Нека историците да търсят отговор на въпроса какво даде и какво взе този период.
За разлика от съветския период сега, когато Русия възкръсва, руският човек много добре си дава сметка откъде е дошла кирилицата – за него Кирил и Методий са българи, не са някакви безродници. За него Киприян е българин, за него религията и вярата му са дошли от България. За него България е тази трансмисия, от която той се е научил да съчетава прагматизма на Запада с духовното на Изтока.
Руският човек по формулировката на Достоевски е православен славянин. Всичко това е в основата на любовта на руските хора към нас.
А нашата любов естествено е базирана на благодарност за това, че 72 000 руси – без значение дали са белоруси, малоруси или руснаци – умряха за спасяването на България. Излишно е да коментирам – мисля, че всеки от нас има своята родова памет какво е било, преди да дойдат русите да ни освободят.
Не бива да забравяме, че Русия идва, създава държава, открива Академия на науките, армия, флот, библиотеки, училища, администрация. И след една година си тръгва.
По същото време, когато Америка завладява Куба, какво става с Куба? Дава се конституция, създава се държава и Америка се оттегля оттам ли?
Имаме много сериозни примери в историята, но казвам всичко това, защото смятам, че без духовната съставляваща, за която говоря и върху която акцентира движение „Русофили“ – поне откакто съм негов председател – нашата история не може да бъде разбрана. Защото не може да бъде разбирана като обич към Сталин, Путин, Ленин или някой друг. Както от това дали обичам Станишев или обичам Бойко Борисов не зависи дали обичам България.
Да, политиката е част от държавността. Но българската цивилизация се формира след избора на православието за религия от свети цар Борис I, след приемането на кирилицата и обединяването на тази държава, която е била като орди – български, славянски, тракийски, арменски и прочие.
Всичко това прави България – а не военнополитическите и икономически съюзи, без значение дали става дума за Варшавски договор, НАТО, ЕС, СИВ или Тристранния пакт с Хитлер. Тези неща не са България. България е отвъд това. Тя е онова, което ние, историците, наричаме „цивилизация“. Тя стъпва върху християнските ценности, върху общо културно осъзнаване за това кои сме. Без тази мощна, огромна критична ресурсна маса – човешка и всякаква друга – не бихме могли да си представим запазването на България.
– Да поговорим за сегашната ситуация, за Русия днес. Говори се за връщане на Студената война, виждаме отношението на Европейския съюз, на САЩ. Налагат се санкции и т.н. Какъв е вашият прочит на сегашната криза около Украйна?
– Прочитът е много прост. След Първата и Втората световна война кой спечели? Не спечели Европа, не спечели Русия. След сегашната отдавна подготвяна информационна война отново няма да спечели нито Европа, нито Русия. Европа е по-силна с Русия, Русия е по-силна с Европа.
Ако Европа и Русия са заедно, това ще бъде основната геополитическа и най-влиятелна сила в света през следващото хилядолетие. Ако Европа и Русия са разделени, ще има друг вид многополюсност, с други съотношения на силите. Но този потенциал – интелектуален, културен, научен, човешки и природен ресурс, който имат Русия и Европа обединени, им позволява да бъдат основният фактор, даващ вектора на развитие на цялото човечество.
– Подтекстът като че ли е „Америка не иска такъв алианс“.
– Нямам подтекст. Говоря за Америка и Китай. Повече обслужва Америка, по-малко – Китай. Защото Русия може да гледа през прозореца на Петър I, но може да гледа и през вратите на Иван Грозни. Русия вече започна да строи тръбопроводите към Китай. Да, това са други залежи, друга част на Сибир – различна от тази, която обслужва европейските пазари. Но Русия ще реши за себе си осигуряването на страната си с ресурс – макар и след 10–15–20 години. Чисто тактически има много сериозен проблем в това отношение. Но мога да припомня какво се случва с враговете на Русия през последните 1000 години, ако искате. Какво стана с османските турци, какво стана с татарите, Наполеон, Хитлер? Полша стана част от Русия, Литва стана част от Русия.
Ние, които сме държава на 1300 години, би трябвало да помним всичко това.
– Вашият глас отскоро се чува по-силно. Вие сте кандидат за депутат от българската левица. Мислите ли, че българските леви политици са в доста голям дълг на самите си симпатизанти? Като че ли ярки гласове почти не се чуха през последните няколко месеца, когато беше цялата офанзива – от Майдана до санкциите, които ЕС наложи на Русия. Въобще правителството, което бе подкрепяно от социалистите, зае доста хлъзгава позиция, макар че беше притиснато, разбира се, от общата позиция на ЕС.
– Личното ми дълбоко убеждение е, че правителството, подкрепяно основно от левицата, падна по две причини. Ние имахме куража да създадем коалицията „Южен поток“ в рамките на Европа, за да се реанимира „Южен поток“. Другото, за което имахме куража и смелостта, бе да кажем ясно и категорично, че България е против санкциите по отношение на Русия. Това, че имаше по-големи очаквания от нашето правителство и че нещата бяха отиграни медийно по различен начин – от гледна точка на позициите на нашите министри…
Но документите на партията бяха в съвсем друг дух. Документите на партията бяха истински пробългарски документи. Дори тогава си позволих да кажа, че документът на „Атака“ е проруски, на ГЕРБ е проамерикански, а на БСП – пробългарски. В края на краищата, ние не можем да се държим като нечии слуги.
– Но това е обвинението към вас – че сте пета колона на Русия и сте слуги на Путин, обслужвате „Газпром“ с „Южен поток“.
– Кои ние?
– Русофилите. Тези, които подкрепят „Южен поток“. Всички, които подкрепят руски енергийни проекти.
– Аз лично по темата „Енергийни проекти“ почти не се изказвам, тъй като, пак казвам, за мен основният вектор са духовните и културните отношения.
– Но споменахте „Южен поток“.
– Споменах, защото стана дума за политика и за това защо е паднало правителството. А от гледна точка на петата, шестата или осмата колона – чии интереси обслужва, отговорът е много прост. Всичко, което обслужва интереса на България, преди всичко и единствено на България, трябва да бъде подкрепяно. Дълбоко съм убеден, че „Южен поток“, както едно време „Син поток“, обслужва интереса на България. Затова и трябва да бъдат подкрепяни. Без значение дали са руски, турски, китайски, японски… Аз например съм „за“ японските проекти, свързани с пристанище „Бургас“, които за съжаление се провалиха. Защото не може най-големия залив в Черно море – Бургаския – да не успяваме да го развием и основни геополитически играчи в търговията да бъдат Констанца и Солун. Защо, след като имаме по-добри природни дадености?
А „Южен поток“ е изгоден за България и според ГЕРБ, и според БСП. Ами да се хванем и да го направим! Да оправим митниците и НАП – това да направим! Следващото поколение да мисли нещо друго – да мисли „Белене“, да мисли всичко останало. Това, за което имаме съгласие, дайте да го направим!
– Сигурно следите дебата за хомосексуализма. Имаше такава реплика в Русия по повод легализацията на хомосексуалните блакове. Тамошният патриарх беше казал, че легализирането им води до даморазрушение. Как ще отговорите на онези, които ви казват, че сте хомофоби – да го кажем така? Че не признавате основни човешки права, прокламирани от западната цивилизация?
– Ще отговоря, че техните права са си техни права. Но парадирането им по никакъв начин не може да бъде подкрепяно, защото хомосексуализмът размива и унищожава устоите на цивилизацията. Защото това, за което сме благословени ние, християните, от Господ Бог, е „Плодете се и се множете“. Еднополовите бракове не плодят и не множат, могат само да осиновяват. А човечеството трябва да продължи. Българският род трябва да продължи. За да стане това, трябва да развиваме и да поставяме акцент върху другите ценности. Затова, когато някой е различен от хилядолетните правила, нека не парадира с тази различност и да прави в спалнята си каквото иска. Но да не го прави по площадите.
– Не е ли това връщане по някакъв начин към мрачните времена на Средновековието?
– Връщане към мрачните времена е, ако това е наказуемо, осъдимо, порицавано. Но в момент, в който поведението на обществото е толерантно и желанието му е хомосексуалността да не бъде демонстрирана, няма основание да се говори за връщане към някакви мрачни времена.
– Как стана така, че в Европа именно Русия отстоява нейната християнска идентичност – а Европа сама се отказа от нея?
– Явно в Европа тази слободия, тази анархия, която набира сила в световен мащаб, съумява да се развие по-силно, да размие християнските ценности. Християнска Европа отслабва – виждам как църквите лека-полека се превръщат в дискотеки и в какво ли не. Почти не забелязвам християнска Европа като влияние и като възможности. Това много ме притеснява – като вярващ човек, ако щете. Аз съм православен християнин и смятам, че не е сериозно чрез размиването на хилядолетните християнски ценности да се опитваш да създадеш нещо ново, без да кажеш какво е то.
– Кажете още нещо за организацията „Русофили“. Както към някои прозападно ориентирани формации има обвинения, че са, примерно, „соросоиди“, така вас ви обвиняват, че прокарвате чужди политически интереси. В какво точно се състои дейността ви, как се финансирате, за какво харчите пари?
– Организацията се развива в няколко основни направления. Ще започна от едно от ресурсоемките неща. Тази година функционират 470 кабинета за изучаване на руски език в детските градини. Миналата година бяха 55. Това са пособия, методики, учебници, учители, зали…
Помощта на Русия за това наше начинание се свежда до 10 000 евро на година, които използваме за един от трите или четирите семинара, които правим годишно за преподготовка на кадрите. А защо 10 000 евро? Защото на „Руски мир“ това му е квотата. На организация от световен мащаб тя може да отпусне толкова. Повече не можем да вземем.
Финансово ни помага и „Фонд мира“. Това е международна организация, базирана в Русия. Тя приема 15 деца на година, наградени на някой от петте ни конкурса. Няма конкурс с участие на по-малко от 3200 деца. Единият е за рисунка, другият е за четене на руска класика, за есе, за съчинение, музикален конкурс. Всичко друго финансираме сами.
Ние сме 30-хилядна организация със 186 подразделения в страната.
Другото направление са паметниците. Поддържаме над 550 паметника. Всяка година откриваме по 3–4 нови – на Скобелев, Гурко… Да не ги изреждам. Постоянно изграждаме нови паметници и поддържаме старите съветски и руски. Годишно организираме над 100–120 концерта в цяла България на различни руски изпълнители. Това също се финансира от самите организации.
И да не забравяме „Копринка”. На „Копринка” тази година дойдоха над 12 000 души. Няма криза, няма проблеми. Няма друго такова мероприятие в света, където на една поляна да се съберат толкова хора, за да демонстрират своето отношение, своята любов към друг братски народ. И това става абсолютно спонтанно. Така и възникна този събор. Откакто съм председател на тази организация, се опитвам да я управлявам по един по-особен начин.
– Какво означава „по-особен начин“?
– За мен е важна православната традиция. Православната традиция не е нито демократична, нито тоталитарна. Тя е събор. В съборната традиция на българския цивилизационен код и подход се развива тази наша дейност и тази наша организация. И доста добре вървим.
Тази свобода, която се дава по един разумно и строго пирамидално конструиран подход, дава невероятни резултати.
Искам да подчертая, че сме културно-масова организация. Занимаваме се и с обществено-политически теми – сега например обявихме подписка срещу американските бази. Смятаме, че както не е имало съветски бази у нас, така не може да има и американски. Друг е въпросът, че между Русия и НАТО договорката е да няма бази на НАТО у нас. Те обаче не били на НАТО, били на САЩ – за съвместно ползване. Вкарват ни в излишна словесна еквилибристика.
Правили сме подписка и срещу проамериканската позиция – събрахме 151 000 подписа преди няколко години, и срещу събарянето на Паметника на Съветската армия. Не подминаваме дати като 3 март, 9 май – всички дати, които смятаме за важни.
– Казвате, 30 хиляди души са във вашата организация.
– Малко над 30 хиляди.
– И всичко правите сами – събирате парите, финансирането идва от членовете на организацията?
– Да. Но не си го представяйте като някаква каса, в която събираме едни пари. Има мероприятия и трябва структурите да си ги финансират. Нямаме провалено мероприятие до момента.
– И това е напълно доброволна организация?
– Нямаме провалено мероприятие. Без значение дали е конкурс, семинар, издаване на книга…
– Членовете ви непременно избиратели на БСП ли са?
– Не, в никакъв случай. В ръководството има четирима членове на ГЕРБ, четирима владици. Продължавам да твърдя, че духовното е най-важното – и в обществото, и в държавата, и в нашето развитие. Изгубим ли го, няма я България.
Пак ви казвам – без НАТО и Варшавския договор можем. Без кирилицата и православието не можем. Няма ли ги тях, няма я България. От там нататък – всеки да обича когото иска.
– Последен, един провокативен въпрос. Вие сте за Евразия, а не за Европейския съюз – така ли?
– Не противопоставяме Евразия на Европейския съюз. Казваме, че Европа е по-силна с Русия, а Русия е по-силна с Европа.