През 1855 г. съседът на Тургенев в Мценский уезд, помешчикът Василий Каратеев, изпратен в Крим като офицер в дворянското опълчение, оставил на писателя ръкопис на автобиографична повест, като му позволил да се разпорежда с него по свое усмотрение. В повестта се разказвало за любовта на автора към момиче, което предпочело пред него българин – студент в Московския университет.
По-късно била установена личността на този персонаж. Този човек е бил Николай Катранов. Той пристигнал в Русия през 1848 г. и постъпил в Московския университет. След началото на руско-турската война през 1853 г. и възраждането на революционния дух сред българската младеж, Катранов и неговата руска съпруга Лариса се завърнали в родния му град Свищов. Неговите планове, обаче, са възпрепятствани от скоротечна туберкулоза и той умира по време на лечението си във Венеция през май същата година .
Каратеев, който предчувствал смъртта си когато предал ръкописа на Тургенев, не се завърнал от войната – умира от тиф в Крим. Опитът на Тургенев да публикува слабото в художествен смисъл произведение от Каратеев не бил успешен и до 1859 г. ръкописът бил забравен, въпреки че по спомените на самия писател, когато за пръв път се запознал с него, той бил толкова впечатлен, че възкликнал: „Това е героят, когото търсех! “
Родолюбецът Сава Филаретов публикува през 1859 г. в „Месецослов на българската книжнина“ стихотворение, посветено на Николай Катранов, както и „Кратко възпоменание“, които дават биографични сведения за приятеля му. За Катранов пишат още руският поет Николай Добролюбов, Анже Мизан, Дмитрий Писарев, Иван Шишманов, Петър Оджаков, Илия Радославов и Николай Шишков.
За съжаление малко се знае за този колоритен и интересен българин, борец за свободата ни. Той случайно се превръща в прототипа на Инсаров от книгата на Тургенев „В навечерието“. Авторът го описва като човек, който страда за поробената си родина, готов на саможертва за свободата ù. В романа авторът рисува и голямата му любов с Елена. Едва ли без дневника на студента Каратеев (в романа – Берсенев) Тургенев щеше да създаде литературното произведение, където е описал българина.
Николай Катранов е роден през май 1829 г. в Лясковец. Унаследява от майка си Паунка Катранова отношението към науката, силния ù дух и красива външност. Тя е стройна, едра, висока, с изискан вкус. Увлича се по литературата, знае да чете свободно прочутата навремето „Гръцка енциклопедия“. Събирала на гости в дома си жени и им четяла от тази известна книга. Съпругът ù починал и тя отишла да живее при синовете си Илия и Петко. Отива си от живота на 81 години в Турну Мъгуреле. Николай Катранов е първородният ù син. За него все повтаряла: „Този Николай, дето отиде толкова далече от мене, ще ме съсипе“.
Баща му Димитър е от богат род и бил прочут търговец, с много контакти във Виена, Цариград и Венеция. Бил суров човек, но справедлив. През Кримската война тайно снабдявал с ценни стоки руските войски и българските доброволци.
Най-големият му син Николай Катранов учи при големия възрожденец Христаки Павлович, баща на Николай Павлович. Даскалът е изненадан от своя ученик, който бързо запаметявал всичко. Тъкмо в тези години Николай Катранов започва да събира народни умотворения.
През 1848 г. заминава за Москва, за да продължи образованието си. Той избягал от холерата, която върлувала в родния му град. От болестта умират много хора, между тях и учителят му Христаки Павлович. Учи в Историко-филологическия факултет в Москва и посещава лекции по история, право и литература. По това време продължава да обработва героични народни песни, които особено харесва, както и поговорки. Редактира сборници с народни песни.
Пише стихотворения. През 1853 г. „Цариградски вестник“ отпечатва три негови поетични миниатюри. Превежда „Абидонска невеста“ от Байрон.
Завършва следването си. Всички около него виждат човек с широки способности. Но Николай Катранов иска да бъде учител в България. Той е с буен темперамент – желае свободата на поробения си народ. В руските вестници се обявява срещу изселването на българите от Ломско, Видинско и Белоградчишко в Русия след разгрома на въстанието през 1850 г. и Кримската война. Общува с родолюбиви българи от Лом, които са се заселили в Одеса.
Каратеев пише в дневника си, който после дава на Тургенев: „Николай Катранов изготвя христоматии от руски на български и обратно. Превежда песни и български хроники (разкази), редактира на руски български песни“. В романа „В навечерието“ е описано в глава XI. Това отговаря на истината. Катранов желае дълбоко в себе си да стане учител. Българинът Иван Денкоглу, негов покровител в Москва, пише в свое писмо до близки, че в София скоро ще пристигне способен младеж от Русия, името му е Николай Катранов. Не са известни причините, поради които той се отказва да бъде учител в София.
Отива в родния си град с жена си Лариса – пленителна рускиня. С нея го запознава приятелят му Каратеев. Българинът обикнал хубавицата, Лариса му отвърнала със същата силна любов. Тя му помагала в революционните дела и останала до него до края на живота му. Тази силна любов на двамата описал приятелят му Каратеев в малка тетрадка. Искал да я използва за сюжет на своя литературна творба. Но това не се случило, защото Каратеев заминал за фронта, за да участва в Кримската война. Не знаел как ще свърши животът му. Предава записките си на своя съсед Тургенев.
Писателят работел вече върху книгата „В навечерието“. Оставало да намери главен герой до готовия образ на Елена. Трябвал му човек с воля, а не мечтател. Тургенев признавал след време, че мислил за завършването на романа и ясно си представял главната героиня Елена – една жена от нов тип за руското общество. Писателят разлистил страниците и прочел написаното в тетрадката на Каратеев. Помислил си: „Ето го героя, който търся!“
Така Николай Катранов и Лариса се превръщат в прототипи на Инсаров и Елена в известната му книга.
Докато е в Русия, Николай Катранов силно желае да се завърне в родината си. Пристига в Свищов и за кратко е учител. Но е вече болен. Неговият благодетел Иван Денкоглу на свои разноски го завежда в Полша, после в Австрия, Сърбия и Венеция, за да го лекува. Катранов пише на Георги С. Раковски, че иска да се вдигне въстание и той да участва в него. Но простива по време на разходка из Канале гранде. Постъпва във венецианска болница. Лекарите не успяват да спасят живота му.
В регистъра на починалите в гръцката православна църква „Свети Георги“ във Венеция под №2 е записано: „Катранов Николай Димитров, роден в България, възраст 24-годишен, почина вчера, 5 май 1853 г., и биде погребан в гробницата „Свети Христофоро“.
Автор: Мирела Костадинова
През 1964 г. в Свищов отваря врати ново училище. То носи името на видния патриот и просветител Николай Катранов.
