Николай Бурляев: Убиха изкуството в киното

Превърнаха го в доходна промишленост с ефектна празнота, казва известният руски режисьор Николай Бурляев, прочут интелектуалец, поет, режисьор, актьор, сценарист и народен артист на Русия, е роден на 3 август 1946 година в Москва. Има близо 200 проекта в седмото изкуство. Втората му съпруга е Наталия Бондарчук, с която имат син и дъщеря. Общо от трите си брака има пет деца и вече е дядо на двама внуци. Бурляев винаги подчертава, че е силно вярващ православен християнин и върл противник на хората с нетрадиционна сексуална ориентация. Наскоро той беше в Камчия за Международната конференция „Славянската култура вчера, днес, утре“. В нейния афиш бе и престижният кинофест „Золотой витяз“, който се случва в различни страни. „Тук се чувстваме като в крепост на изкуствата. По света се води война за човешката душа. „Золотой витяз“ събира най-ценното от духовността на славянския свят и го предава на поколенията. Трябва да казваме истината без страх. С любов и единение ще спасим човечеството“, подчерта яспециално за „Стандарт“ Николай Бурляев. Той е загрижен както за настоящето и бъдещето на славянските народи, така и заради нарастващата криза в нравствеността.

– Господин Бурляев, каква според вас е ситуацията в руското и световното кино в момента?

– Пълна катастрофа. В момента върви пренареждане на ценностите. 60 години се занимавам с кинематография, а това никак не е малко. Констатацията ми е много тъжна. От нея ме боли. Много съм разтревожен. Мнението ми е крайно и то напълно се разминава с това на министъра на културата, на държавните чиновници и на колегите ми режисьори и актьори, които непрекъснато са заети във филми и се заблуждават, че всичко е наред. Чист камуфлаж! Актьорите взимат огромни хонорари, режисьорите усвояват субсидиите и се лъжат, че лентата върви. Тя отдавна е скъсана и кръпките са много некачествени. А това, че я гледаме с „розови очила“, е съвсем друг въпрос. Тази моя критика за състоянието на киното е, повтарям, не само за руското, но и за световното. Критичната ситуация не подминава и българското. Кризата е резултат от кривването от правилния път на изкуството – то е превърнато в бизнес.

В момента то е само чист комерс

Малко преди да напусне този свят на глобална криза, великият Тарковски ни предупреди за нея. Той предчувстваше, че киното ще се превърне в индустрия.

– Кой убива изкуството в жанра?

– Факт е ефектната празнота – както я определя философът Иван Илин. Той класифицира новата култура, която започна да се заражда още по негово време , като доходна промишленост с ефектна празнота. Това е! От време на време проблясват някои изключения. И в Русия, и в САЩ наблюдаваме подобно явление. На фона на тоталната празнота то се помни дълго.

– Кои са така наречените от вас проблясъци?

– Има брилянти – и в Русия, и в САЩ. Всяка страна ражда своите бисери, но, за съжаление, те са единци. Филмът на Мел Гебсън „Страстите Христови“ беше брилянтен, признат от целия свят. Надмина всички очаквания с дълготрайния си ефект. Американците имат и добра анимация. Но не каня техните кинаджии на „Златен витяз“, тъй като не успявам да изгледам всичко от техния мълниеносен конвейр. Но поканих Мел Гибсън със „Страстите Христови“ и му дадох голямата награда на фестивала. Той заслужава всички награди за своя филм. От извън малкото подобни изключения, кошмарът е глобален.

– Какво се случва в театъра и литературата?

– И те са в преходен период. Катастрофата няма да подмине и тях. Или ще продължат падението им на долу и ще ударят дъното, или ще оцелеят и ще се оттласнат нагоре – ако навреме се усетят, разбира се, че и тях ги дърпат към блатото. Прави се това, което лесно може да се продаде. Не се набляга на произведението, на актьорското майсторство. Всичко се зазубря неемоционално наизуст и се пуска на касата. Културата и пазарната икономика са две абсолютно несъвместими понятие. Да, разбирам, че хората на изкуството също трябва да печелят пари и да живеят, но не по този брутален, повърхностен начин. Пазарът и изкуството имат съвсем различни задачи, приоритети и цели. Изкуството възвисява душата на човек, качва скалата на духовното развитие, а пазарът взима парите – колкото се може повече.

Едното възражда душата, другото я убива и заравя

– Напълно се разминават. В момента в Русия се водят преговори културата да бъде изведена в друг сектор на пазара. Да, това ще струва определени средства на тези, които натикаха културата в ъгъла и я качиха на пилона. Те са пратениците на дявола, които се гаврят с духовното и с изкуството.

– Вашата лична дефиниция за истинското изкуство?

– Стремежът към висшите идеали и светите ценности! Истинското изкуство е пратено Свише, за да освети пътя на човечеството, да му покаже висшите измерения. Хората на изкуството притежават определен таланти, които са дадени от Бога и с тях те трябва да прокарват пътя на светлината за останалите. Изкуството и неговите представители имат мисия на Земята. Ако не се спазва благата и свята мисия на изкуството, значи това е преднамерена деградация в угода на дявола! Възможно е и много лесно приложимо. Трябва да се борим с подобни демонски прояви. Президентът на Русия Путин подписа исторически указ на 24 декември 2014 г. за държавна културна политика. В този документ е написано, че държавата ще подкрепя само това, което се придържа към традиционната духовна и нравствена категория на руският народ и на всички други в Руската Федерация. Всички те имат стремежи и духовни ценности. Те са обърнати към истината, към мира, към Бога, към любовта и семейното огнище, към родолюбието и патриотизма. Ако не се лъжа, никъде другаде няма приет закон за културната политика. В света властват дехристианизация и пълна демонизация, анархия, свободия, произвол и така наречена толерантност. Те ще доведат до краха на изкуството и светите му ценности.

– Известно е, че вие сте върл противник на еднополовите бракове, гей парадите…

– Това е неописуем грях. Още по-голям е той за „толерантните“, които приемат хомосексуализма.

Всичко това е от дявола

на когото ние, в Русия, никога няма да се поклоним и допуснем.

– Какво имате предвид под толерантност?

– Понятието е много разпространено на Запада и в момента е изключително модерно. Толерантност – това е търпимост към всичко и всички. Дори към грешните помисли и дела. А това е краят…..

– С кои имена би било добре да запознаем българската публика?

– За съжаление, не забелязвам да се раждат нови таланти. Не бих могъл, уви, да назова много имена, въпреки че фестивалът „Златен витяз“ се провежда в няколко жанра – театър, кино, литература, фолклор, музика, изобразително изкуство. Има, разбира се, надарени хора, но те не са в такова изобилие, както беше преди време. Това отново потвърждава думите ми за катастрофалното състояние на киното и театъра, на културата като цяло. Ако сложа на лявата везна всичко това, което бе създадено преди перестройката, а на дясната – появилото се след периода на прехода, лявата ще удари земята с тежестта си. На дясната ще са единици. Между тях са Никита Михалков, присъстващ и от двете страни с изкуството, може би Глеб Панфилов, но работи все по-рядко. Имаме великолепен аниматор на световно ниво – Александър Петров, който е носител на „Оскар“. Отлични са Сакуров, Хатиниенко. Те правят именно изкуство, а не пазарен продукт за сергията. Имаме десетина документалисти – и това е! За българското кино не мога да правя изводи, но едва е по-различно. В театъра е още по-трудно да се определи кой следва пътя на истината. „Всичко трябва да се измерва с мярката Христова, без да ни е страх, че ще бъдем заобиколени от самотата“, казва Илин. Но ако безпрекословно следваме мерилото на Христа, то кой ще остане в киното и в театъра – никой!

– Мислите ли, че славяните успяват да доминират в европейското кино?

– Абсолютно. Когато в Кан пристигат Емир Кустурица и Никита Михалков, там настъпва истински празник. Ние не се натрапваме, за да доминираме. Ние показваме на света на какво е способна славянската култура. И дълбоко се надявам да я запазим и да не се поддадем на абсолютния комерс и демонизация. Вярвам, че ще успеем. Целият свят обожава произведенията на Толстой, Чехов, Достоевски. По цял свят се играят техните пиеси. Ние не сме ги натрапвали на никого, Европа и светът сами ги искат, защото в тях е истината. Световните кинодейци са оценили Андрей Тарковски като режисьор номер едно в глобален мащаб. Дори неговият духовен учител Ингмар Бергман казва: Той държи ключовете от тайната стая, в която аз някога исках да се промъкна. Идва времето на осъзнаване – кое е истината, кое е злото. Славянството носи правдивост и православие, добродетели и традиции. Това се харесва на Запада, те дори искат да ни подражават. Надявам се все пак изкуството да не бъде опорочено и да успее да изплува от демоничната атмосфера, която се опитва да се надвеси над него и да го погълне.

– Вашето мнение за санкциите към хората на изкуството?

– Пълен идиотизъм и парадокс. Тези, които въведоха санкциите ги е страх от изкуството, което са загубили! Лермонтов е казал: „В човешкото сърце спи истината“. Александър Невски твърди: „?Не в силата е Бог, а в истината!“

От това ги е страх – от истината

Изкуството, както и спортът, обединяват хората, а не ги разединяват. На мен ми е забранено да влизам в Украйна, а съм наполовина украинец. Прадядо ми е известният запорожски полковник Кондрат Бурляев. През 1632 г. на 22 април в Москва при царя е пристигнал казака от Запорожие, полковник Кондрат Бурляев, за да донесе искане за присъединяване на Украйна към Русия. Пълен мит и блъф, че има два различни народи. И тази война в момента е по идея и сценарий на Лукавия, който иска да разцепи единството и да властва. Всичките украински филми с мое участие са забранени. А всички пишат на руски и Шевченко, и Гогол. Творя на езика на великия Пушкин, как бих могъл да пиша на диалект!, споделя Гогол.

– За пореден път сте в България…

– Обожавам България. Това е първата страна, в която попаднах още при соца. Тогава ми се стори, че съм попаднал в рая. Хармония, скара и бира, музика, хор. Проведохме в Камчия фестивала „Златен витяз“. За 25 години на този форум са показани най-добрите ви филми. Много добре творя у вас. Атмосферата, природата в България ми действат невероятно успокояващо. Сега, в Камчия завърших най-новия си сценарий.

Автор: Оля Ал Ахмед, в. Стандарт