Крим никога няма да бъде друг освен руски. И това е абсолютна справедливост, заяви в интервю за предаването „12+3“ руският режисьор и продуцент Никита Михалков.
Моят съименик Никита Сергеевич Хрушчовпостави Крим от единия джоб на костюма си в другия. Той не ги предаде на друга страна. За това Крим, където е пролята безкрайно много руска кръв, не може да бъде друг освен руски. По всички исторически канони Крим е неотменима част от Русия, а в дадения случай трябва да знаете, че Русия нищо не отнема от Украйна, защото Крим никога не е бил част от нея. И ако не дай си Боже нещата не се бяха случили така, както станаха преди две години, не можете да си представите какви реки от кръв биха се пролели в Крим, защото противопоставянето там идва не по външна линия като език или политика. Съпротивата е вътрешна. Искаме да живеем своя живот, искаме да бъдем вкъщи. Можете с обида да се отнасяте към това, което казвам, можете да се ядосвате. Но да кажете, върнете и ние отново ще бъдем с вас, това просто е изключено.
Трябва с някои неща да се примирите, какво да се прави.
На въпрос за протеста на хората на Майдана Михалков отговори:
Нямам нищо против тези хора. Според мен Янукович е недостоен човек, както и всичко, което беше около него. Това е личното ми мнение, но какво ново получи сега Украйна? Сега можете да се правите, че всичко е наред. Къде е свободата, къде е безвизовият режим, къде са обещаните западни инвестиции? Къде са всички тези неща? Украйна и Европа? Дай Боже. Географски да, така е, тя е там. Тя даде ли ѝ обаче нещо? Нужна ли е тя на Европа освен като работна ръка? Ще ги вземат ли като директори или високопоставени ръководители в западни компании? Не. Друг е обаче въпросът, ако кажете – стига, връщаме се обратно. Това не е възможно. Това е изгубена игра за десетилетия напред.
Създаването на евроазийска киноакадемия и награда на страните от БРИКС в областта на киното може да даде сериозен импулс, за да проявим интерес към тези райони и техните кинематографии, смята руският режисьор:
В Русия гледаме предимно руско и американско кино, като съотношението е 70 към 30. Нямам нищо против американското кино, но ние трябва да виждаме какво става със световното кино. Нищо не знаем за иранската кинематография или за узбекската. Не знаем нищо и за латиноамериканското кино или ЮАР. В Русия научаваме за латиноамериканските режисьори, когато те отидат в Холивуд и тогава произвеждат продукция, която е много различна от тази на Холивуд, върху която имаме поглед. Затова смятам, че трябва да гледаме по-широко в тази област.
Там, където има проблеми, там има и кино и хубави филми. А когато ги измислят изкуствено и мотивите се изсмукват от пръстите, тогава опираме до „Трансформърс“.