За много хора жанрът „антиутопия“ (или „дистопия“) се изчерпва с най-известните му представители – „1984“, „Фермата на животните“, „451 градуса по Фаренхайт“ и “ПРекрасният нов свят”. Макар и да са неоспорими класики, гореспоменатите книги често стават причина други великолепни творби в жанра да бъдат покрити от забрава. В предстояща серия от статии ще се постараем да поправим това и да ви представим най-доброто от роботизираните общества, бездушния модерен човек и строгия, граничещ с жестокост социален ред.
„Ние“ – Евгений Замятин
Непознатата класика, превърнала се в чернова за всички наследници (паралелите с Оруеловата „1984“ са много и оправдани). Романът е написан през 1921 от пряк свидетел на процесите в руското общество и е първият забранен от Госкомиздат – Съветското бюро по цензура.
В далечното бъдеще човечеството е достигнало нов връх в своето съществуване и ефикасност. Хората функционират само в рамките на Всеобщата Държава, ежедневието е разграфено по формули, а сексуалните контакти са с молба в писмена форма и без право на отказ (примамливо?). Номер Д-503 (всички жители са познати единствено като букви и цифри) е един от създателите на ИНТЕГРАЛА – космически кораб, който ще разпространи човешките достижения в далечния Космос, който решава да запише в дневник своите – общите – мисли за Всеобщата Държава. Започнат като възхвала, математически точна и студена като самия им свят, дневникът се превръща в ключ към дълбоко заровената „душа“ (мръсна дума в новото общество) на Д-503 и шифър към едно емоционално порастване.
Сюжетът на „Ние“ полага началните щрихи на много бъдещи класики в жанра, но изворът с бисерите се крие в езика. Замятин рисува една картина от цветове и ухания, изпъстрена със студените математическите метафори на главния герой и недомлъвки, които казват повече от цели глави на други писатели. Дори изкарани от контекст, много от изреченията добиват общ смисъл и звучат красиво или релевантно:
„Всеки истински поет е непременно Колумб. Америка и преди Колумб е съществувала векове, но единствен той е успял да я открие.“
„— Да, мили ми математико, за щастие, за щастие, за щастие! Ние сме най-щастливото средноаритметично… Както вие казвате: да се интегрира от нула до безкрайност — от кретена до Шекспир… Да!“
Книгата е от онези необяснимо тежки четива, които желаеш да погълнеш на един дъх, но с които отделяш по 5 минути на страница, а след три страници се чувстваш наситен. Стотината странички ме вълнуваха близо месец, а дори само краткото разлистване за припомняне преди написването на ревюто разкри нови, останали незабелязани неща. Новаторска, екстравагантна в похватите си и докосваща с човещината си, „Ние“ ще бъде актуална още дълго време