/Поглед.инфо/ Васил Василев, председател на фондация „Братя Василеви“, в интервю за празничното издание на предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“
Водещ: Датата 22-ри септември 1908 година завинаги остава в българската историография като един от моментите, в които българският политически елит показва завидни умения и възползвайки се от благоприятната международна обстановка, успява да извлече максимума за държавата, а именно обявяването на независимостта на България. Този акт е едно от най-големите постижения на дипломацията ни и въпреки че сме свикнали да го приемаме като напълно формален, той е сред онези моменти, които трябва да помним и с които трябва да се гордеем. Още за тази дата, за историческото й значение и за съвременните й измерения ще разговаряме в следващите минути с Васил Василев, председател на Общобългарския комитет „Васил Левски“. Добър ден, господин Василев, и честит празник.
Васил Василев: Добър ден.
Водещ: Оценява ли и разбира ли според вас съвременният българин случилото се на 22-ри септември 1908 година?
Васил Василев: Така, както вие казвате, той го оценява. Надали има човек, който да не го оценява.
Водещ: Казахте, че българинът оценява какво се е случило на днешната дата, но разбира ли я днешната дата?
Васил Василев: Аз мисля, че я разбира не толкова като рожден ден на едно велико събитие, а имам чувството, че я чувства повече като помен, помен на някой скъп покойник. Защото независимостта ни, в истинския смисъл на думата, изглежда вече нетленна, тя е малко въображаема, нещо като дух, на който му липсва тялото. За да се постигне независимостта на България след Освобождението са били нужни около 30 години. От горе-долу толкова и независимостта е почти изгубена. Като погледне човек, ние сме изпаднали в пълна зависимост от кого ли не. Във външната ни политика сме изцяло зависими от Вашингтон, Брюксел и Берлин; в отбраната – най-важния елемент на независимостта, изцяло зависим от САЩ. Ние сме зависими от чужденци за охрана на небето ни, за опазване на границите ни. Дори министрите на външните работи и на отбраната се водят по решения, взети във Вашингтон и Брюксел, а не в София. И, ако продължим нататък, да размислим дали сме независими в икономическата си политика, водена изцяло в съответствие с интересите на някакви чужди компании – турски, американски, германски, многонационални и т.н. В образованието ние изпадаме в някаква зависимост от „Америка за България“, защото отвън ни нареждат какво да включим и какво да изключим от учебниците си, дали в тях да има Ботев и Вазов или да ги няма. В здравеопазването сме зависими все повече от турската система, в културата – от всякаква просташка псевдокултура, която ни залива. Така че независимостта, за която говорим, е нещо прекрасно, но не е реално, за съжаление. Защото решенията, които са важни за нас, не ги взимаме тук. Ние избираме хора, които да ни управляват. Но тези хора правят не това, което им е възложил народът, а това, което им кажат или поискат от тях началниците, както казва министър-председателят.
Водещ: Изброихте доста зависимости, в които е изпаднала днешна България. Но, ако трябва да се върнем към историята и независимостта, която тогава са извоювали нашите предци, правим ли достатъчно за това да знаем ние днес, съвременниците, какво точно са направили предците ни? Като започнем от възпитанието вкъщи, продължим през училището, правим ли достатъчно?
Васил Василев: Там много повече се губи, защото историята започва да се гледа под съвсем различен ъгъл. Всеки прекроява историята така, както му е угодно, от гледна точка на своите политически предпочитания, вкусове и виждания. Така че ние имаме няколко дати, в които сме единни – българският народ. Това са 3 март, това е 24 май, това е Денят на независимостта, това е Денят на Съединението на България – велики дати, върхове в нашата история. Но, ако ние празнуваме тези 5-6 дни обединени около това, че сме българи, останалите 360-тина дни ние сме разединени. Оказа се, че в края на краищата те са много по-важните. Ние бихме искали да сме разединени 5-6 дни, да сме обединени около нашите национални цели и идеали 360 дни. За съжаление, както виждаме, съвсем не е така.
Водещ: И все пак, днес има ли кауза, която би могла да обедини българите така, както желанието за свобода, обединение и независимост преди повече от сто години?
Васил Василев: Разбира се, че има кауза. Каузата е България, каузата е укрепването на нацията, укрепването на държавата, усилията тя да не се разпадне, тя да не бъде наказана от всякакви пришълци и в края на краищата да се случи това, което се е случило с България и българските земи в края на 14 век. Това е каузата – защитата на отечеството, борбата за неговата независимост, за неговата териториална цялост, недопускането на външни влияния, които са в противоречия с националните идеали на българския народ. Това е, разбира се, огромната кауза, която е пред всеки един от нас. Доколко, обаче, я защитаваме? Доколко властта е солидарна с народа в преследването на целите в тази кауза, това вече е отделен въпрос. Защото има много примери, които ни показват, че хората искат едно, а властта мисли друго. И действията по отношение на мигрантите и пришълците е най-прекрасният пример в това отношение. Хората не искат мигрантите да навлизат в България, докато, както виждаме, властта, заедно с Брюксел, прави всичко те да навлизат и да се чувстват все по-добре, разбира се, живеейки на наш гръб.
Водещ: В такъв случай може би ни остава да си пожелаем точно на днешния ден все пак да имаме тази независимост, която са имали предвид нашите предци на този ден преди 108 години, да бъде и днес така, както и тогава, да има такова значение независимостта за България, може би.
Васил Василев: Да, има такова значение. Но въпросът е доколко ние сме в състояние да опазим това значение и да опазим тази независимост. Защото представете си, как биха се почувствали дедите ни, ако видят тези, които са се борили и са извоювали независимостта на държавата, тези, които са участвали във войните и са пролели кръвта си за свободата и независимостта на България, как биха се чувствали, ако погледнат днес и видят състоянието, в което е държавата.
Водещ: Все пак така да продължим по-положително. Наистина трябва да се радваме, че все пак България я има такава, каквато е днес, каквато са ни я извоювали поне предците тогава.
Васил Василев: И трябва да я запазим. Това е върховен дълг на всеки българин. Ние трябва да запазим държавата си, трябва да запазим територията си и не трябва да отстъпваме нито капка от своята независимост, от своята свобода, от своето достойнство като българи.
Цвета Лазаркова