След кратко затишие отново на сцената излязоха газовите спорове между Русия, Евросъюза и Украйна. Този път България забави всякаква работа по газопровода „Южен поток“.
в. „Аргументи и факти“
Документът беше подписан от българския министър на икономиката и енергетиката Васил Щонов. Българският участък от „Южен поток“ е първият сухопътен и се счита за най-сложен в технологично отношение. Еврокомисията има въпроси към споразумението между София и Москва, свързани с екологията, антимонополното законодателство и правилата на вътрешния пазар. Строителството на „Южен поток“ в България се изпълнява от съвместната компания South Stream Bulgaria AD, която беше създадена на паритетни начала между „Газпром“ и Български енергиен холдинг (БЕХ). „Основно тревога у нас буди фактът, че съвместното предприятие „Южен поток България“ е получило договор за проектиране, финансиране, строителство и използване на газопровода без прозрачна процедура“, каза по-рано прессекретарят на еврокомисаря по конкуренцията Антуан Коломбани. Според Сабина Бергер, прессекретар на еврокомисаря по енергетика Гюнтер Йотингер, ЕК не се отказва от „Южен поток“, а само държи проектът да съответства на еврозаконодателството. Според оценката на един от директорите на аналитичното управление „Инвесткафе“ Григорий Бирг: „Решението на ЕС да възпрепятства „Южен поток“ е обусловено от политически, а не икономически съображения и носи със себе си повишаване на риска от срив на доставките на газ в региона в бъдеще“.
По план първите доставки на газ за Южна и Централна Европа по газопровода ще започнат през 2015 г. През 2018 г. обектът ще достигне проектната си мощност от 63 млрд. куб. м на година. Това ще сведе до нула ролята на Украйна в транзитирането на газ за ЕС. Днес Киев е важен елемент в енергийния диалог на Москва с Брюксел, поради което е задължен да спазва поетите от себе си ангажименти, т.е. да осигурява транзита на гориво. Впрочем европейските потребители на руско гориво неведнъж са усещали на собствен гръб ненадеждността на Украйна като транзитна страна. „Реално „Южен поток“ може да намали рисковете и да диверсифицира средствата за транспортиране. Газопроводът ще реши проблема за обезпечаване с гориво на Южна Европа. Ако Северна Европа може да внася енергоресурси от Норвегия или Северно море, Испания и Португалия – от Мозамбик, то България и Сърбия нямат алтернатива на „Газпром“ и плащат едни от най-високите тарифи в Европа“, казва вицепрезидентът на организацията „Руски съюз на инженерите“ Иван Андриевский.
Замразяването на работата по „Южен поток“ от България последва веднага след приемането от Върховната рада на Украйна на поправка в закона за украинската газопреносна система (ГПС), която разрешава на чужди компании да взимат на аренда магистрални газопроводи и подземни газохранилища.“Вашингтон се стреми да намали влиянието на Русия на енергийния пазар в Европа. Именно поради това оператори на украинската ГПС могат да станат компании от ЕС и САЩ“, обяснява Андриевский. Авторът на законопроекта за създаването на единен оператор на украинската ГПС, премиерът Арсений Яценюк, не крие, че такова решение може да преустанови строителството на „Южен поток“.
В медиите се появи информация, че три чужди компании, сред които и американската Chevron, проявяват интерес към украинската ГПС. От една страна, идването на европейски и американски компании има и политическа мотивация за намаляване влиянието на Русия. Но, от друга страна, в навечерието на отоплителния сезон страните от ЕС искат да си осигурят топла зима чрез редовни доставки на гориво. Така че докато Украйна не загуби позицията си на транзитна страна, ситуацията там трябва да бъде наблюдавана много внимателно.
standartnews.com