Княз Владимир е управлявал 37 години и е влязъл в историята като Покръстителя на Русия.
Под ръководството на княз Владимир Русия се обединява, изправя рамене и впоследствие става велика империя. © / CC BY-SA 3.0/Дар Ветер / Commons.wikimedia.org
През тази година се навършиха 1000 години от смъртта на светия княз Владимир – човека, покръстил Русия. Действал е не с «огън и меч», а с личен пример. Преди да поиска нещо от поданиците си, той променил личния си живот до неузнаваемост.
Преди покръстването на Русия през 988 г. било покръстването на самия княз в Херсонес. Летописът съобщава, че в навечерието на тайнството младият здрав княз изведнъж ослепял напълно. И си възвърнал зрението в кръщелния купел.
Кръщението на Владимир. Фреска на В. М. Васнецов. Снимка: Public Domain
Разпуснал харема
В древния Херсонес, който е на територията на днешен Севастопол, са се съхранили каменните врата, през които като минал, князът разделил живота си на две части. В миналата, езическата, останал харемът със стотиците наложници и човешките жертвоприношения. В новата, християнската, князът водил благочестив семеен живот с единствената си законна жена Анна, давал милостиня, не се гнусил да дели трапезата си с бедните, канейки ги в двора си. На тези, които не можели да дойдат по здравословни причини, се карало угощението с каруци. В някакъв момент князът се отказал от смъртното наказание с думите «боя се от греха». Така благодатта на Светия Дух променила някога жестокия Владимир. Заради тази промяна народът започнал да го нарича ласкав княз и Червено Слънце.
Според летописа в Херсонес в кръщелния купел прогледналият Владимир възкликнал: «Сега познах истинския Бог!» От този момент нататък князът съборил езическите идоли, които били по-рано построени пак по негово нареждане. На тяхно място построил храмове. Той безкомпромисно сложил черта на езическото минало на Русия и като се върнал от Херсонес в Киев, казал на поданиците си: «Който не влезе в Днепър да се кръсти, той е мой враг». И хиляди хора дошли на реката, за да приемат вярата, към която принадлежал вече техният княз. Така Херсонес (или Корсун, както го наричали славяните) и Киев станали за Русия тези свещени градове, с които бил свързан не просто личният избор на княз Владимир, а историческият избор на целия руски народ.
Крим, Древен Херсонес. На това място княз Владимир приел кръщението. Снимка: АиФ/ Андрей Дорофеев
Нашият съвременник, археолог, доктор на историческите науки Сергей Беляев, успял да открие храма, където се е кръстил 28-годишният Владимир. Търсенето на купела отнело 20 години. «Древният Херсонес е 44 хектара площ, върху която са разположени 100 християнски храма от различни векове, – разказал за «АиФ» Сергей Беляев. – по време на управлението на Владимир това било територия на Византийската империя. Руснаците от векове проявявали голям интерес към Херсонес, защото това е морско пристанище, откъдето се откривал пътят към всички краища на огромната Византия. Освен това, тук добивали сол, която била много ценна (и сега я добиват в Крим, в т. ч. и рядката розова сол). В древния Херсонес имало цял квартал, където живеели руснаци.
Като завладял Корсун, княз Владимир извършил дръзка постъпка: поискал от византийския император Василий II ръката на сестра му – принцеса Анна. И гърците, взимайки предвид увеличаващата се мощ на Русия, се съгласили, при условие, че князът приеме християнството. Кръщаването на княз Владимир с името Василий в чест на свети Василий Велики станало, когато Анна дошла със свитата си в Херсонес. Също там, в Херсонес, в катедралния събор венчали Анна и Владимир».
Решението на княза да се кръсти не било спонтанно. Според «Летопис за отминалите времена» няколко години преди похода срещу Корсун Владимир се замислил за избора на вяра. Сърцето на княза го теглило към православието. Убедил се в това се решение, след като посланиците му отишли «на разузнаване» в Константинопол. Като се върнали, разказали: «Когато отидохме при гърците, те ни въведоха там, където служат на техния Бог, и ние не знаехме, на небето ли сме или на земята: не можем да забравим тази красота, и както всеки човек, след като вкуси сладкото, се отвращава от горчивото, така и ние не искаме да оставаме с предишната езическа вяра». Тогава си спомнили: «Ако не беше добър гръцкият закон, то твоята баба Олга не би го приела, най-мъдрата от хора».
Великият княз Владимир избира религия. И. Егинк, 1822. Снимка: Commons.wikimedia.org
Бабата на княз Владимира, като останала рано вдовица след убийството на мъжа й, киевския княз Игор, от древляните, отишла във Византия, където я кръстил самият византийски патриарх. Но единственият син на княгинята Светослав живял и умрял като езичник.
Убийството на синовете
И ако синът не тръгнал по стъпките на княгиня Олга, то това направил нейният внук Владимир. Вътрешният прелом в княза се случил след едно от човешките жертвоприношения на Перун. Жребият се паднал на младия Йоан, който, както и баща му Феодор, изповядвал християнството. Бащата отказал да даде сина си и в резултат и двамата загинали – разкъсала ги разярената тълпа. Предали на княза последните думи на Феодор: «Вашите богове са дърво: днес са тук, а утре ще изгният… Бог е един, служат му гърците и му се кланят; Той е сътворил небето и земята, и звездите, и луната, и слънцето, и човека…» като станал християнин, в знак на покаяние князът построил на мястото на убийството на Феодор и Йоан църква.
Владимир успял да внуши на своите най-малки синове Борис и Глеб силата на християнската любов. На тях им било съдено да станат първите светци, канонизирани от Руската църква.
След смъртта на Владимир останали 12 сина. Най-големият, доведеният брат Светополк, решил да убие Борис. Знаейки, че при него е изпратен убиец, Борис не се съпротивлявал, предпочитайки да изпълни заповедта на Христос за любовта, отколкото да въстане срещу брат си. След това Светополк убил и Глеб. Но старият закон за правото на силния не намерил отклик сред приелия православието руски народ. Наричали Светополк «окаян». Скоро след това той умрял и от неговия гроб излизала нетърпима смрад. Мъченическият подвиг на светите братя не бил напразен: според летописа «заговорите в Русия спрели».
Руската църква канонизирала синовете на княз Владимир преди самия него. Владимир бил канонизиран като равноапостолен – заради разпространяването на християнството в Русия.
«Православието станало ядрото на руската държавност, – казва Сергей Беляев. – Княз Владимир, като добър военачалник, разбирал, че единството не е върху щиковете. За обединение са нужни единна вяра и единен дух. Именно силата на духовното единство направила Русия непобедима страна, която никой не успял да покори».
Князът управлявал Руската държава 37 години, 28 от които като християнин. Трябва да се отбележи, че княз Владимир е приел от Византия православието не като васал, а като равен. «Историците до днес имат различни версии, защото князът е обсадил Херсонес», – казва С. Беляев. Една от версиите е, че като решил да приеме православието, Владимир не искал да застане пред гърците като молител. Показателно е, че не Владимир е отишъл в Константинопол, столицата на Византия, за кръщаването. А при него, в завоювания Херсонес, дошли и довели и принцеса Анна. При това, самото решение на Владимир да стане православен било продиктувано от нуждите на душата, за което свидетелстват случилите се с княза поразителни промени.
Ако внимателно се вгледаме в Покръстителя на Русия, се вижда, че той е бил и отличен държавен стратег. На първо място поставял националните интереси на Русия, която под негово ръководство се обединила, изправила рамене и впоследствие станала велика империя.
Статья из газеты: Еженедельник „Аргументы и Факты“ № 14 01/04/2015