Хронометражен филм – С помощта на архивни документи, снимки, рисунки, писма и спомени на преки потомци на участници в Руско-турската война от 1877-1878 г. се възстановява тази забравена страница от историята на руския и българския народ, историята на честта, храбростта, човешкото достойнство и благородството на руския войник.
На 18 април – 23 май 1876 г. в България избухва въстание срещу 500-годишното османско владичество. Въпреки отчаяната съпротива, зле въоръжените въстанически отряди са разгромени от турските войски и башибозуци. Според различни данни са убити между 25 000 и 50 000 българи. Това въстание се смята за кулминацията на българското националноосвободително движение срещу османското потисничество. То е най-широко разпространено в Южна България, като епицентърът на събитията е съсредоточен в градовете Панагюрище, Копривщица, селата Перущица и Батак. Жителите на това малко българско село проявяват смелост и героизъм в борбата за своята независимост. В продължение на няколко дни Батак е в ръцете на въстаниците, но на първи май селото е яростно нападнато от башибозуците. Завоевателите започват брутална наказателна акция. Местният главатар е набит на кол, езикът му е изтръгнат, очите му са извадени и той е изгорен жив. Двеста души – жени, деца, учител – са изгорени в сградата на училището. Две хиляди местни жители намерили убежище в църквата. Уморени от жажда, те се опитали да изкопаят кладенец с ръце. За да примамят въстаниците, турците използвали хитрост: напълнили църквата с остър дим и когато станало невъзможно да се диша, въстаниците излезли при мъчителите си. Очевидците са потресени от ужасната картина. „… Дойдохме до църквата. Беше невъзможно да се понесе миризмата. Купчината боклук под копитата на конете се оказа огромна купчина човешки трупове, покрити с тънък слой пръст. Целият двор беше покрит с тях. Лица, крака и ръце стърчаха от земята. Малки къдрави главички, малки детски ръчички, те сякаш молеха за помощ…“ – пише американският журналист Мак Гахана за видяното в Батак. От неговите репортажи светът научава за жестокото клане в България. Европа е потресена, но единствено руският император Александър II смята за свой дълг да се намеси. Той изпълни волята на своя народ. През април 1877 г. е обявена война на Турция, в резултат на което България успява да се освободи от турско владичество. Времетраене – 26 минути Филмът „Не на нас, не на нас, а на Вашето име“ с помощта на архивни документи, снимки, рисунки, писма и спомени на преки потомци на участници в Руско-турската война от 1877-1878 г. възстановява тази забравена страница от историята на руския и българския народ, историята за честта, смелостта, човешкото достойнство и благородството на руския войник.
В програмата участват: Константин Могилевски, изпълнителен директор на фондация „История на Отечеството“; Люба Стамболиева, научен работник в Историческия музей в Батак; Александър Шерстобитов, правнук на участник в Руско-турската война от 1877-1878 г.; Юрий Маноиленко, главен специалист на Руския държавен исторически архив; Елена Георгиева, научен работник в Историческия музей в Стара Загора; Ирина Каховская-Калитина, правнучка на участник в Руско-турската война от 1877-1878 г.; Дора Георгиева, внучка на български опълченец; Живка Гевгалова, научен сътрудник в музея „Шипка-Бузлуджа“; Чавдар Ангелов, директор на музея „Шипка-Бузлуджа“; Румяна Михнева, доктор на историческите науки; Бойка Паисиева, научен сътрудник в музея – гр. Пордим; Любомир Коларов, председател на дружество „Александър Невски; отец Антоний (Милушев), свещеник от катедралния храм „Александър Невски“ в София; отец Владислав (Каховски), протоиерей на църквата „Всех Святих“ в Митища; Нина Дюлгерова, доктор по история, доктор по икономика; Анастасия Василевска, правнучка на участник в Руско-турската война от 1877-1878 г.; Васил Стайков, председател на дружество „Славянски свят“. Сценарист – Наталия Спиридонова Режисьор – Игор Холодков Продуцент – Наталия Спиридонова.
Реализирано от Телевизионна и радиокомпания „Плеяда