Интервю на Калина Андролова с Негово Превъзходителство Юрий Николаевич Исаков – извънреден и пълномощен посланик на Руската Федерация в Република България
Ваше Превъзходителство, ще започна с това, че президентът Владимир Путин обяви прекратяването на проекта „Южен поток“. Защо се стигна до това, внезапно и много неочаквано ли дойде това съобщение?
Първо, това не беше неочаквано. Както е известно, по указание на Европейския съюз през август тази година служебното правителство на България официално преустанови всички дейности, свързани с проекта „Южен поток“. А още по-рано, в началото на юни, както вие знаете, по време на визитата в София на американските сенатори премиерът П. Орешарски обяви, че строителството на „Южен поток“ се прекратява. На 1 декември в Анкара президентът Владимир Путин много ясно каза: позицията на Еврокомисията, създаваща препятствия за реализацията на „Южен поток“, беше неконструктивна. Това не съответства на икономическите интереси на Европа и нанася ущърб на нашето сътрудничество. В изявлението на нашия президент беше също така казано, че „ако бъде признато за целесъобразно, ние сме готови да създадем на турска територия допълнителен газов хъб за потребителите в Южна Европа“.
Как ще коментирате факта, че Европа постоянно говори за енергийна зависимост от Русия?
Строителството на всеки газопровод, още повече толкова мащабен като „Южен поток“ с мощност 63 милиарда куб. метра годишно, еднозначно укрепва не само енергийната сигурност на страните – участници в подобни проекти, но и на цяла Европа. Но ако такъв подход в Брюксел не се счита за взаимноизгоден и интересен, ако такава идея не е желана, тогава, както се казва, насила хубост не става. Що се касае за енергийната зависимост на Европа, то по-коректно е да се говори за взаимна зависимост: на Русия от Европа като купувач на нашите енергоресурси, и точно толкова и на Европа от Русия като продавач на тези ресурси. Въобще би ми се искало да акцентирам върху думата „взаимозависимост“. Това е именно тази субстанция, която прави нашите отношения по-устойчиви.
Как Вие бихте могли да охарактеризирате българо-руските отношения на фона на нарастващото глобално противостоене?
Съдбите на нашите народи са тясно преплетени. Ние имаме близки ценностни системи, мироглед, култури, езици. Всичко това в съвкупност прави нашите взаимоотношения уникални. Въпреки известните сложности на сегашния кризисен етап на международните отношения в контекста на украинските събития руско-българското взаимодействие продължава да се развива. Знаково събитие през тази година стана визитата на външния министър на Русия Сергей Лавров в България през юли. Ние уреждаме политически диалог с новото българско ръководство: в началото на декември в София беше куриращият региона на Югоизточна Европа руски зам.-министър на външните работи А.Ю. Мешков, който се срещна с ръководството на българското външно министерство и проведе политически консултации по актуални въпроси от международния и двустранния дневен ред.
Ще пострада ли България от санкциите, които Русия въвежда в отговор на евроатлантическите санкции?
България в сравнение с другите европейски страни в по-малка степен пострада от мерките за ограничаване на вноса на хранителни продукти, които Русия беше принудена да приложи в отговор на несправедливите и безпрецедентно остри санкции на САЩ и ЕС във връзка с провокираната от самите тях политическа криза в Украйна. Те засегнаха само малък брой български производители, основно производители на млечна и месна промишленост, ориентирани към нашия пазар, а предвид малките обеми на българския износ щетите могат да се считат за незначителни.
Считате ли, че в близко бъдеще Русия ще може да възстанови диалога с ЕС в областта на политиката и икономиката?
Няма да отричам, че на нашите отношения с ЕС беше нанесена съществена щета. Но това не значи, че те са замразени. Интензивният диалог на Русия с Европа никога не е прекъсвал, той продължава и днес, в това число на най-високо ниво. Главна цел на диалога е търсенето на пътища за оздравяване на политическата и икономическата ситуация в Европейския регион. В частност през лятото-есента на тази година беше проведена серия от многостранни консултации по енергийните въпроси във формат Русия – ЕС – Украйна, в това число по най-болезнената за българските и европейските потребители тема за обезпечаването на транзита на руския газ през територията на Украйна. Това не е абстрактен въпрос и не е само руско-украински, той засяга енергийната сигурност на цяла Европа. Зимата е на прага ни и кой знае каква ще бъде тя. Сегашният негативен тренд не е наш избор. Ние ще продължим да работим конструктивно и в създалите се условия и винаги сме готови за диалог. Реална алтернатива на взаимноизгодното и равноправно сътрудничество между Русия и ЕС не съществува. Прекалено много сме свързани географски, икономически, исторически и в човешки план. Намаляването на нивото на взаимодействие има многомерни последствия, които не се ограничават само с икономическата сфера. Сред другите неща става дума и за щетата, която се нанася на обективната необходимост за съвместни действия пред лицето на изострящите се сериозни заплахи, такива като тероризъм, наркотрафик, организирана престъпност. Перспективите за урегулиране на кризата зависят от позициите на нашите западни партньори. Доколкото ние разбираме, в Европа, която в не по-малка, а дори в по-голяма степен страда от въведените от нея самата ограничения, расте осъзнаването на контрапродуктивността на разговора с Русия на езика на санкциите. Убеден съм, че ние ще преодолеем сегашния сложен етап, уроците от него ще бъдат усвоени от всички и тогава ще бъдат необходими съвместни усилия за формиране на нова основа на нашите отношения.
Събитията в Украйна подложиха на изпитания днешния световен политически модел. Мислите ли, че вече е настъпил моментът на преход от еднополярен към многополярен свят?
Това, че вече международните отношения преживяват преходен период, е очевиден факт. Пред нашите очи възниква принципно друга картина на света. Не черно-бяла, а цветна и нееднородна. И лидерството в нея може да се осигури не с претенции за изключителност, а само чрез способността и изкуството за формиране на глобален консенсус. Съмнявам се, че сам да се позиционираш като единствен носител на истината от последна инстанция е продуктивно. Не знам защо нашите англосаксонски приятели забравят прекрасната поговорка Variety is the spice of life. Силата на света, неговият имунитет срещу различни предизвикателства и заплахи е в неговата многоцветност, в това, че всички негови компоненти взаимно се усилват и допълват един друг. Между другото същото може да бъде казано и по отношение на Европейския съюз. Неговата сила не е във всеобщата унификация, а в синергическия ефект от многоцветната съвкупност на национални характери, традиции, манталитети и духовности. И докато ние не разберем това, ще преживяваме нелесни периоди. Не е нужно да се замерваме с тежки предмети в стъклен дом, трябва да се стремим да се чуем и разберем един друг. Защо ли нашите западни партньори предпочитат да игнорират очевидните свидетелства за появата на нови силни играчи на световната политическа арена. А днес вече седемте водещи развиващи се икономики в света, това преди всичко са страните от БРИКС, изпреварват G-7, „западната седморка“, както по темповете на растеж, така и в абсолютни стойности на Брутния вътрешен продукт. Да, тези страни са извън традиционно доминиращия в световната политика геополитически Запад. Да, те се водят не от блоковата дисциплина, а от своите национални интереси. При това въобще не става въпрос за антиамериканизъм и още повече за формиране на някакви нацелени против САЩ коалиции. Това е естественото желание на все по-голям брой държави да гарантират своите жизненоважни интереси, така както те смятат за правилно, а не както им подсказват „зад декора“. Смяната на епохите, а именно това преживяваме днес, не е прост процес. Като правило той се съпровожда, ако не от глобални сблъсъци, то от верига интензивни конфликти с локален характер. Усилва се конкуренцията във всички сфери, в това число и между моделите на социално-икономическо развитие и ценностни ориентири. Такава ситуация ние наблюдаваме днес. Застопорен е процесът на урегулиране на арабско-израелския конфликт. Сега в редица страни от големия регион на Близкия изток и Северна Африка тече разпад на държавни, обществени и цивилизационни структури. Събитията в Украйна се превърнаха в този камък, в който се препънаха отношенията между Русия и Запада. Украинската криза не е причина, а следствие от провежданата от западните държави в продължение на четвърт век политика за укрепване на собствената сигурност в ущърб на сигурността на другите. Политика за разширяване на контролираното от тях политическо пространство чрез разширяване на НАТО. При това това се случваше въпреки даваните на най-високо ниво уверения за готовност да бъде формирана система за равна и неделима сигурност в Евроатлантика. В този контекст са много актуални думите на Владимир Путин, казани на заседанието на Валдайския клуб в Сочи, за необходимост от ново издание на взаимозависимостта. Назряла е необходимост да се седне на масата за преговори и да се поговори за това как ние в бъдеще ще живеем без двойни стандарти, как ще се научим да уважаваме интересите един на друг. Трябва съвместно да изработим принципите на нашето „общежитие“, основани на взаимно уважение и равенство. Новото устройство на света може да бъде само полицентрично и отразяващо културно-цивилизационното многообразие на съвременния свят.
Как Вие гледате на демонизирането на руския президент в западните медии? Струва ми се, че Западът се цели лично в Путин, надявайки се, че Русия ще стане по-слаба и по-мека без неговата силна ръка. Западът иска нещо от типа на Русия при Елцин…
Първо, не подлежи на съмнение, че Владимир Путин е действително една от най-влиятелните личности на планетата. И тук може да се напомнят имената на други забележителни държавни дейци, мислещи глобално, нестандартно и в интерес на своите страни. Именно затова извън пределите на своите страни те са били подлагани на силен пропаганден натиск. Достатъчно е да си спомним Ото фон Бисмарк, Уинстън Чърчил и Шарл дьо Гол. Те също не са били разглезени от любовта на пресата. По принцип личностните некоректни нападки по мое мнение са признак на некачествена, непрофесионална журналистика. Второ, сега информационното пространство не е монополизирано от Запада. Ние имаме достатъчно силни позиции не само на рускоезичното медийно поле, но и на англоезичното, както и на полето на другите чужди езици. Например руските журналисти практически са единствените, които постоянно работят в Югоизточна Украйна. И преди всичко чрез техните репортажи може да се види какво в действителност се случва в този регион.
Ние виждаме нещо подобно по отношение на Орбан и по отношение на Ердоган. Когато тези хора започват да отстояват националните интереси на своите страни, се правят опити за цветни революции.
Не мога да не се съглася с вас. Очевидно на Запада му е по-удобно да има работа с Русия като със слаб партньор, раздиран от вътрешни проблеми и чувстващ се неуверено на международната арена. Това беше така през 90-те години на миналия век. Но едва нашата страна се изправи на крака и заяви за своето право да защитава националните си интереси и тогава веднага се промени отношението към руската държава и към ръководителите й. Спомнете си между другото колко безоблачно се развиваха отношенията на нашия първи президент Борис Елцин със западните партньори. Той, може да се каже, беше техен кумир. Но веднага след като зае твърда позиция по Югославия, западните медии промениха своята позиция на 180 градуса.
Какви възможности съществуват за увеличаване на броя на руските туристи в България? Има ли още нерешени визови проблеми, които пречат да расте потокът от туристи от Русия към България?
Бих искал с удовлетворение да отбележа, че въпреки сложната ситуация на руския туристически пазар и спада като цяло в търсенето на съответните услуги потокът на туристи от Русия към България през тази година се запази на предишното ниво – около 580 хиляди човека за девет месеца. По предварителни сведения на българските туроператори резервирането от руснаци на зимни почивки също върви с добри темпове. Предложенията за облекчаване на визовото обслужване на чужди туристи, които сега се разглеждат от новото Министерство на туризма на Република България, естествено, се приветстват от нас. Това задължително ще окаже позитивно влияние върху динамиката на туристическия обмен. Уверен съм, че ситуацията кардинално ще се промени към по-добро, когато бъде отменен визовият режим. Ние сме готови за това. Друг важен момент ние виждаме във внедряването под егидата на българското Министерство на туризма на специализирани туристически пакети за руснаци, обхващащи такива направления, като исторически, религиозен, балнеологичен, еко и винен туризъм. Също така е необходимо да продължат усилията за рекламиране на българския туристически продукт на руския пазар. Интересна в този план беше идеята, която прозвуча в хода на споменатите вече от мен консултации на външния зам.-министър на Русия А.Ю. Мешков в българското Министерство на външните работи, а именно да се организират двустранно години на туризма в Русия и в България.
Вие сте в България повече от шест години и сте от тези посланици, които по-добре от другите познават нашата страна. Как Вие оценявате ситуацията, политическия климат? Кои основни проблеми не ни позволяват да се развиваме? Защо България все още остава бедна страна?
Знаете ли, руската дипломация си има свои принципи. Един от тези принципи е да не се коментират за разлика от някои наши партньори вътрешнополитически решения, още повече в менторски, нравоучителен тон. Ние също така не правим характеристики на политически дейци на дружески на нас държави. Защо България е толкова бедна – това е въпрос, който трябва да се адресира към българските политици и политолози. Вие сте права, аз съм тук повече от шест години и от момента на моето пристигане в София се смениха вече шест правителства. А това са шест избирателни цикъла, шест цикъла за настройване на работата на новите администрации. Такава вътрешнополитическа турбулентност едва ли е в полза за икономическата ситуация в която и да е страна, в това число и България. Заедно с това аз вярвам в бъдещето на България. „България е държава на духа“, както добре го е казал известният на българите руски академик Д. Лихачов, и българският народ по мое дълбоко убеждение заслужава достоен живот и благополучие.
Как Вие оценявате двустранното сътрудничество в областта на енергетиката предвид това, че с прекратяването на „Южен поток“ практически всички руски енергийни проекти се провалиха у нас през последните десет години?
Нашето сътрудничество с България в областта на енергетиката не се ограничава само с реализацията на „Южен поток“. Тук успешно работи компанията „Лукойл“, която е най-големият данъкоплатец в страната и която е инвестирала повече от 2 милиарда долара в нефтохимическия отрасъл. Развива се и мрежата от бензиностанции на руската „Газпром нефт“: днес под този бранд в България се експлоатират около 25 обекта, към 2016 г. тяхното число трябва да нарасне два пъти. Ние разчитаме на продължаване на диалога с българските партньори по енергийната проблематика, в частност в рамките на двустранната работна група по енергетика.
Според Вас българските медии обективни ли са по отношение на международните събития, или те се подчиняват за западната пропаганда?
Мисля, че не си струва да се обобщава: както във всяко демократично общество, в българските медии са представени различни мнения и оценки. Например има вашето уважаемо списание, което аз с удоволствие чета и ценя заради балансираните позиции. Не искам да изброявам конкретни издания. Има по-обективни, има и по-малко обективни. Това не е някакъв български феномен. Но вие сте права: основно информацията се взема от западни източници, а всеки проблем е необходимо да се разглежда от различни гледни точки. Както и ситуацията в Украйна. В този план съветвам по-често да се гледа телевизионният канал Russia today. Това е много интересен канал. Той има много специални кореспонденти, които работят в Украйна, при това в цялата страна – от запад до югоизток. Колкото повече източници на информация, толкова по-голям е шансът картината да бъде обективна.
Можем ли да говорим, че във външната политика на Русия се наблюдава преориентиране към Азиатско-тихоокеанския регион?
В действителност многоплановите връзки на Русия с Китай, Индия, Виетнам и други партньори от Азиатско-тихоокеанския регион се задълбочават. При това е важно да се отбележи, че източното измерение на руската политика се разглежда не в качеството на алтернатива на връзките със Запада. На практика по такъв начин се реализира принципът на многовекторност на нашата работа на международната арена. И това придава по-голяма устойчивост на позициите на нашата страна в света. Ние сме отворени за обединяване на усилията с всички, които проявяват готовност да сътрудничат на основата на равноправие, взаимно уважение и изгода, опирайки се на международното право и централата роля на ООН в световните дела. Когато говорите за Азиатско-тихоокеанския регион и за Азия, новият център там не просто се формира, а той в значителна степен вече е сформиран. Днес делът на Азиатско-тихоокеанската икономическа общност в световната търговия е 37%. Това е резултат от развиващите се там интеграционни процеси. В този контекст особена значимост придобива стартирането от 1 януари 2015 г. на Евразийския икономически съюз. Този единен пазар, който ще действа на принципа на откритост, прозрачност и в пълно съответствие с нормите на Световната търговска организация, ще обедини икономиките на Русия, Казахстан, Беларус и Армения. В този съюз ние не се заграждаме от никого, това е открито обединение, способно да стане мост, свързващ Европа и Азиатско-тихоокеанския регион.
a-specto.bg