Новата година в Русия са започнали да празнуват от края на XV в., но не на 1 януари, а на 1 септември. Тази дата я е определил великият московски княз Иван III. Оттогава в първия ден на есента Съборният площад на Московския Кремъл се пълнел с народ, а царят и свитата му в празнични дрехи излизали от двореца.
Патриархът оглавявал шествието на духовенството с икони. Приближавайки се към царя, той благославял повелителя и му пожелавал здраве. Започвало се тържественото богослужение, след което царя и патриарха подред били поздравявани от всички боляри и православни йерарси.
През 1699 г. царят реформатор Петър I, прекроявайки руския живот на европейски маниер, решил да въведе еднообразие и в летоброенето. Оттогава новата година започнали да отброяват не от „сътворяването на света”, както било прието в Русия, а от раждането на Христос, както било в Европа. Царят решил да организира в Москва невиждано тържество. В 12 часа през нощта той излязъл на Червения площад с факла в ръце и пуснал в небето първият от многото фойерверк. В московското небе започнали да светят стотици разноцветни огънчета. Шумните веселби продължавали седем дена. Така от 1 януари 1700 г. празникът на посрещането на новата година трайно се закрепил в руския календар.
След революцията 1917 г. съветската власт не е забранявала празнуването на Новата година, за разлика от празнуването на Рождество Христово. Нещо повече Владимир Ленин се разпоредил да бъдат организирани за децата на работниците „пролетарски елхи” – празнични концерти и веселби за децата. Но след смъртта на Ленин през 1924 г. отношението на властите към празника се променило: радетелите на комунистическия морал го заклеймили като „буржоазна отживелица”.
В средата на 1930-те г. властите заменили гнева с милост. Съветските вестници, след като рязко променили гледната си точка, започнали да хвалят Новата година: появявали се ободряващи статии за това с какво желание хората изкупуват елхите, колко весело преминават новогодишните тържества и народните развлечения. В крайна сметка Новата година в СССР станал единственият държавен празник, който не бил свързан с комунистическата идеология, и един от най-ярките щрихи на сивия фон на живота на съветските хора по времето на Сталин.
1 януари останал работен ден, който сериозно усложнявал живота на онези, които от рано сутринта трябвало да ходят на работа след бурното нощно празнуване. Едва от 1948 г. властта се притекла на помощ на народа, като направила първия ден от новата година почивен ден. След разпадането на СССР от 1992 г. руснаците имали право да почиват и на 2 януари. А от 2005 г. страната получава като подарък единствената в света новогодишна ваканция – от 1 до 5 януари. Предвид почивните дни и Рождество Русия се потапя в празници цяла седмица.
Но и това не е всичко: руснаците разполагат още и със Стара нова година. Тази традиция те дължат на декрета на съветското правителство, което през 1918 г. сменя юлианския на григорианския календар. Разликата е 13 дена. Затова в Русия е прието втори път да се изпраща старата година по стария юлиански календар – в нощта на 13 срещу 14 януари.