През януари тази година в посолството на република България в Москва с диплома от Обединената авиостроителна корпорация на Русия, Съюза на машиностроителите на РФ и други организации, бе награден българинът Недислав Веселинов за участието му в руско-български проект на Международния авиокосмически салон „МАКС 2015″.
Същите дипломи получиха и руските му колеги - инженерът от конструкторското бюро на МАИ Алексей Сичов и младият авиоконструктор Владислав Шишкин. Темата на проекта им, към който проявиха внимание редица научни звена и компании, е „Полет на летателни апарати в атмосферата на планети от Слънчевата система“. Отличията за създаването и активното развитие на руско-българския проект бяха връчени от посланика на България в Москва Бойко Коцев и от председателя на Координационния съвет за развитието на младежкото научно-техническо творчество при Съюза на машиностроителите на Русия Виктория Соболева. Интервю на Олга Гурска за в. „Русия днес- Россия сегодня“ с авиоконструкторът Недислав Веселинов.
– Господин Веселинов, как се озовахте в Москва?
– В Москва първо се озовах с баща ми през 2001 година. Той беше научен работник в Обединения институт за ядрени изследвания в град Дубна. Една година учих там в средно училище, след това се върнах, завърших физика в България и през 2011 година, следвайки мечтата си да уча самолетостроене именно в Московския авиационен институт, заминах да уча там с помощта на руското посолство в България. Специално за мен откриха квота, защото авиостроенето беше закрито за обучение на чужденци, ако не се лъжа все още е закрито.
– Защо избрахте да учите именно в Русия? Повечето млади хора предпочитат обучение в някоя западна държава?
– Днес младите хора обичат да се водят по модата, а следване на Запад сега е модерно. Но това не винаги е най-правилният вариант, не че на Запад няма добри вузове и възможности. Аз обаче избрах Русия, защото, от една страна, ми е позната, от друга - защото руснаците са много близки като култура с нас. Познавам много руснаци, приятели на баща ми, на семейството ми, които са идвали вкъщи. Между другото на гости са ни идвали пилоти и космонавти, между които Георги Иванов, Николай Рукавишников, чешкият астронавт Владимир Ремек. Моят баща ми предаде пристрастието към Космоса, той имаше невероятна ерудиция и талант на педагог, така всъщност и започнах да уча авиация. Но най-вече отидох там, защото Русия дава много добри възможности. Като си говорим с близки и приятели, казвам, че отидох в Русия, за да осъществя американската си мечта. Познавайки манталитета на руснаците бях сигурен, че ще бъда приет като свой. И наистина, когато отидох там, това мое очакване се оправда, бях приет повече от свой даже.
Руснаците приемат много добре българите, те просто ни обичат, въпреки политиката на нашето държавно ръководство през последните години, което според мен не корелира с мнението и мислите на нашия народ.
– Какво представлява проектът, с който спечелихте тази награда? Как възникна идеята?
– Идеята за проекта се зароди в България. Бяхме в Ахтопол заедно с един мой приятел от Оренбургска област Владислав Шишкин, от една специалност сме. И докато един ден си седяхме на терасата, обсъждахме варианти какво можем да направим, но нещо, което да е голямо и много интересно в сферата на авиацията, защото и двамата сме амбицирани да оставим нещо след себе си. И докато обсъждахме различни варианти, възникна идея да направим самолети, които да могат да летят до Юпитер, Сатурн, до планети от Слънчевата система. Направихме кратко проучване, написахме няколко курсови работи, накрая оформихме една курсова работа по проекта. Направихме още проучвания и се оказа, че нямаме конкуренция в света. Има американски проекти за полет до Венера, но за другите планети няма никакви проекти. В института научиха за тази работа, защото преди това проведохме семинари, на които идваха и преподаватели, защото им беше интересна нашата идея. В един момент стана известно за нашия проект и организаторите на Международния Московски космически салон „От винта!“ ни поканиха да участваме с нашия проект. Това стана през 2015. И спечелихме! Да ни поздравят дойдоха нашият космонавт Александър Александров, руският вицепремиер Дмитрий Рогозин, министърът на промишлеността и търговията на Русия Денис Мантуров и дори имахме възможност да се здрависаме с президента Владимир Путин и дори да му зададем два въпроса.
– Има ли вече готов експериментален образец на вашия проект?
– В момента сме на етап предварително проучване. Проучихме атмосферите на планетите, за да видим какви са условията там, където да може да се лети. Също така със специализирани инженерни програми направихме два компютризирани модела, от които вече може да се направи твърд модел, с който може да се експериментира. Но главното предизвикателство в момента е да намерим финансиране за работата си. Има интерес от Министерството на промишлеността на РФ, срещаме интерес от институциите в България и идеята е да го разработим като българо-руски проект.
– Вие обаче се върнахте в България. Предполагам, че сте получавали добри предложения за работа в Русия.
– Всъщност аз там работих 5 години в областта на самолетостроенето в конструкторско бюро, където се правят реални самолети, които летят и влизат в масовото производство. Предложения да остана имаше от много места и от там, и от други самолетостроителни корпорации. Имаше възможност дори да получа руско гражданство като ценен специалист и да работя в космическия отрасъл, в Роскосмос. Но причините, които ме върнаха вкъщи, са свързани със семейството ми. Приятелите ми са тук, а исках и да си дам почивка, защото общо 7 години живях в Русия и през цялото това време се връщах вкъщи като на хотел. Обаче ми се иска, когато съм в България постоянно, да развивам проекти с Русия. И всъщност точно за това се боря в момента, да организирам този проект до международно ниво, подписан от междуправителствени споразумения с общо финансиране. Тази съвместна българо-руска инициатива, надявам се, да се развие занапред до нещо голямо.
– Вие искахте да си дадете почивка, но буквално след два дни от завръщането започнахте работа в София.
– Да, така е. Много бързо си намерих работа тук. Но въпреки че работя, малко ми е като на почивка, защото в Русия учех и работих едновременно. Ситуацията е такава, че поради целия преход, който премина България, тя постепенно се деиндустриализира и голям е проблемът с липсата на кадри в страната ни. В момента има огромен недостиг на инженери. Свидетел съм на това, как много хора се върнаха от чужбина, включително от Русия и тези образовани млади хора могат да развият индустрията на България. Това, че Русия ни помага, дава по 300 стипендии всяка година за обучение на българи е великолепно! Защото по този начин тя представлява една много силна ръка, която ни тегли напред. Това е доказателство за голямата руска душа, че те са наши приятели, братя, просто много близки хора.
– Вие сте първият българин, който е следвал и завършил по специалността самолетостроене в Московския авиационен институт.
– Да, аз съм първият, който е учил в руска група, защото обикновено чужденците там учат в специални чуждестранни групи и това е отскоро. Нищо не се е криело от мен, посещавах дори закрит тип лекции. Имам приятели, които учат на Запад подобни специалности, но нивото в Европа е малко по-слабо като обучение. Разбира се, има повече финансови възможности. Истината е, че като ниво на обучение има два университета в света, които подготвят големи авиостроители - Московският авиационен институт и Калифорнийският технически университет. Избрах руснаците, защото са ми много по-близки.
– Като първия българин учил, завършил и получил такава диплома и награда, как се чувствате?
– Много се гордея. Беше трудно, защото някои изпити трудно се взимат, особено, когато човек иска да покаже успех, а и аз не исках да изложа родината си, да не изоставам спрямо колегите си руснаци. Пред мен се откриха възможности, които в България изобщо нямаше да се открият. За 7 години живот там, Русия най-вече ме научи да мисля мащабно, че трябва да се работи на световно ниво.
– Имаме ли шанс да си върнем старите позиции. До 1989 година България е в челната шестица в областта на космонавтиката?
– Ако сравняваме данните на ЦРУ, ООН и други подобни организации, нивото на България по индекс на човешкото развитие от 1999 година е паднало с 40 места. Това е и резултат от геополитическите грешки, които направи българското ръководство, от деградирането на образованието, индустрията, от липсата на рамо, което да ни подкрепя. Преди за Русия ние бяхме остров на красотата, близки хора, докато за Европа сме една дълбока провинция. Тук искам да отбележа, че едно сътрудничество с Русия би могло да ни тласне нагоре, защото тя може да ни даде много и във всички сфери. Ако нашето Министерство на образованието и науката обърне повече внимание на научната сфера и развие стабилно сътрудничество с Русия, нашите учени ще могат да работят в много по-добри условия, ще има мотивация и за младите специалисти. Също е много важно да се привличат деца, студенти към науката, дори имам няколко идеи за проекти, които бих искал да реализирам, но без финансиране те са само идеи… Иска ли българската държава да върне своите специалисти у дома? Като цяло се съмнявам, че на този етап в геополитически план нещо ще се промени кардинално към по-добро. Може би в някой следващ етап, ако имаме късмет.