През нощта на 12 юни (24 юни по нов стил) 1812 г. армията на Наполеон преминава река Немен над Ковно (Каунас) и нахлува в Русия.
Бързото настъпление на мощната френска армия принуждава руското командване да се оттегли във вътрешността на страната и лишава главнокомандващия на руската армия генерал Баркли дьо Толи от възможността да подготви войските си за битка. След тежки боеве руските войски напускат Могильов, Витебск и Смоленск.
Продължителното отстъпление предизвикало общественото недоволство, затова през август император Александър I подписал указ, с който назначил М.И. Кутузов за главнокомандващ на руските войски. Той обаче също трябвало да се оттегли, за да спечели време за мобилизиране на всички сили.
По това време армията на Наполеон вече е претърпяла значителни загуби, а разликата в числеността на двете армии е намаляла. В тази ситуация Кутузов решава да проведе генерално сражение недалеч от Москва, край село Бородино.
Рано сутринта на 7 септември 1812 г. се разразява голямата битка при Бородино. В продължение на 6 часа руските войски отблъскват ожесточени вражески атаки. Загубите са огромни и за двете страни – над 38 000 руски войници и 58 000 французи.
Бородинската битка е една от най-кръвопролитните битки през 19 век. Според оценките на общия брой на загубите на всеки час на бойното поле са загивали между 2500 и 8500 мъже. Някои дивизии губят до 80 % от личния си състав.
Битката няма ясен изход, но балансът на силите се е променил в полза на Наполеон. Руската армия се оттегля от Москва към село Тарутино, посока Калуга. Кутузов обосновава решението си така: „Като изоставим Москва, ще съхраним армията, ако загубим армията, ще изгубим и Москва, и Русия“.
Наполеон влиза в Москва на 14 септември. На другия ден жителите му почват да опожаряват града по заповед на генерал-губернатора Фьодор Ростопчин.
Цар Александър се намира в Санкт Петербург с двора и не откликва на поканата на Наполеон за мирни преговори.
Руската армия отстъпва, но запазва боеспособността си.
След шест седмици Наполеон дава заповед за изтегляне от Москва.
Наполеон не успява да постигне главното – разгрома на руската армия. Руските войски преминават в контранастъпление, което Кутузов организира така, че армията на Наполеон попада под фланговите удари на редовни войски, партизански и казашки отряди, като руснаците избягват фронтално сражение с големи войски.
Зимата настъпва необичайно рано, французите страдат от студовете (не са подходящо облечени), болестите и липсата на храна и вода. Селяните се отнасят враждебно към завоевателите и ги саботират по всевъзможни начини. На 9 ноември до Смоленск се добират около 40 – 50 хиляди френски войници, а в продължение на три седмици са загинали или пленени 60 хиляди. Междувременно в Париж е извършен неуспешен опит за преврат от генерал Мале
От Смоленск наполеоновата армия се насочва към Вилнюс, където има голям френски гарнизон. В края на ноември, атакувана от всички страни от руснаците, Великата армия успява да пресече река Березина по набързо построени понтонни мостове при температури от минус 40 °C.
На 5 декември, малко преди Вилнюс, Наполеон изоставя разбитата си армия и преоблечен в дрехите на полски офицер, заминава тайно за Париж. Остатъците от армията му, около 75 хиляди души, продължават да прекосяват река Неман през следващите няколко седмици.
По-късно император Наполеон си спомня: „От всичките ми битки най-страшна е тази, която дадох край Москва. В нея французите показаха, че са достойни да победят, а руснаците – да се наричат непобедими“.
„Този ден ще остане вечен паметник на смелостта и изключителната храброст на руските войници, където цялата пехота, кавалерия и артилерия се сражаваха отчаяно. Желанието на всички беше да умрат на място и да не отстъпят на врага“ – такава висока оценка на руската армия дава М. И. Кутузов.
По посока на часовниковата стрелка отляво надясно: „Битката при Бородино“, худ. Л.-Ф. Лежон; „Наполеон в горящата Москва“, худ. А. Адам; „Мишел Ней в битката при Ковно“, худ.О. Рафе; „През 1812 г.“, худ. И.М. Прянишников.