Летописецът преподобни Нестор, завършвайки своите известия за благоверна Олга, пише: „Тя била предтеча на християнството в нашата земя, както зорницата пред слънцето, както зората пред пълната светлина, както месечината нощем; тъй тя светeше всред неповярвалите люде. Тя първа из Русия се изкачила в Царството небесно. Руските синове я хвалят като началница. Тя и след смъртта си моли Бога за Русия, а нетленните й мощи продължават да вършат чудеса.“
За произхода на Олга съществуват различни версии: от бедна и неизвестна красива лодкарка до високообразована княгиня.
В старинен летопис е записано, че в 903 година Игор си довел жена от Плесков. Това може да е Псков или българският град Плиска. В сборник от ХV век се посочва, че Олга била българска княгиня от град Плиска и Олег Вешчий я довел в Рус като невеста за княз Игор.
През 903 година руският град Псков не е съществувал. Тъкмо Олга, според „Исторически речник на руските владетели“ от ХVIII век, основава този град през 947 г., кръщавайки го по името на родния си Плисков – древното име на столицата на Първото българско царство.
Основаването на град Псков било свързано с чудно видение – на път за Новгород, минавайки край гъста гора, св. Олга и свитата й видели чудно сияние. Тя го приела за знамение свише за построяване на храм, което и сторила, издигайки християнски храм „Света Живоначална Троица“ като първа сграда на новооснования град.
„Игоре же жени на Болгарех, поят за него княжну именем Олгу. И бе мудра вельми.“ Така в ръкописен сборник от ХI век, съхранен от големия руски археолог А. С. Уваров, се коментира довеждането на българка за жена на младия киевски княз. Това прави баща му Олег, който има тесни връзки с българския цар Симеон и договореност с него за съвместна борба срещу Византия.
Получила завидно за времето си образование и възпитание в християнски дух, запозната и с тънкостите в държавното управление, на тази „мудра вельми“ /много мъдра/ българка се дължат ред финансово-административни, търговски и съдебни реформи в Киевска Рус. След 945 година, когато умира княз Игор, вдовицата му Олга става фактическа владетелка на Русия.
За големия престиж на руската княгиня по това време говори посещението й в Константинопол през 947 г. С император Константин Багрянородни тя „преговаря като равна, при това седнала, което не било позволено на нито един чужденец“. Олга е придружена от български свещеник – приближения до Симеон монах Григорий.
Живеейки сред езичници, тя нито за миг не забравяла вярата си. Още докато княз Игор бил жив, в Киев действала катедралната църква „Св. Илия“. След смъртта му княгинята издигнала редица храмове – „Св. Николай“ и „Св. София Премъдрост Божия“ в Киев, „Благовещение на Пресвета Богородица“ във Витебск и др.
Неведнъж Олга говорила на големия си син Светослав за истинния Бог, но младият княз твърде много обичал славата и мислел само за битки. „Как аз едничък да приема друг закон? – казвал той. – Цялата ми дружина ще се смее на това.“ Мнозина обаче, слушайки убедителната проповед на киевската княгиня, приемали Христа, повлияни от забележителната й личност. Руските историци признават, че тъкмо тя посяла първите семена на християнската вяра в своя внук Владимир.
Починала на 11 юли 969 година – само 19 лета преди Владимир да покръсти себе си и цяла Русия.