Три години минаха от кървавите събития на Евромайдана. Но и до ден днешен сегашните украински власти не са дали убедителен отговор на въпроса: кой стои зад стрелбата срещу протестиращите и служителите на реда. В ексклузивно интервю за РИА Новости“ бившият командващ Вътрешни войски на Украйна Станислав Шуляк излага за първи път своята версия за събитията.
– Станислав Николаевич, кога бяхте назначен за командващ на Вътрешни войски? И какви бяха функциите и задачите на Вътрешни войски?
– През май 2012 г. бях назначен на длъжността командващ Вътрешните войски към МВР на Украйна. Едно от най-важните събития по онова време беше заключителната фаза от подоготовката за провеждане на финалните мачове от Европейското първенство по футбол Евро-2012.
Още като заместник-началник на Управлението за държавна сигурност на Украйна осъзнавах огромната отговорност на цялата правоохранителна система по гарантиране на сигурността при провеждането на Евро-2012. Моето назначение бе свързано с изпълнението на задачите по повишаване на координацията между всички служби в Министерството на вътрешните работи (МВР), Службата за сигурност на Украйна (СБУ) и Управлението за държавна сигурност на Украйна. Разпределението на отговорностите по изпълнението на тези задачи беше възложено на координационен център, който по онова време се ръководеше от вицепремиера Борис Колесников като всички въпроси, разбира се, се съгласуваха с президента на Украйна Виктор Янукович. Така започна моята служба на длъжността командващ Вътрешните войски на Украйна.
– Вие бяхте в епицентъра на събитията по време на Майдана. Как мислите, спонтанна ли беше реакцията на част от населението тогава или Майданът бе предварително планиран? Какви, според вас, бяха причините за онези събития?
– Както знаете, аз не се занимавам с политика. Но мога да кажа, че Украйна още от първите години на своята независимост, привличаше вниманието както на Запада (ЕС, САЩ), така и на Изтока и най-вече на Русия. Украйна дълго време служеше като буфер между Запада и Изтока. Украинският народ е миролюбив. Когато ни натискаха да влизаме в НАТО, ние бяхме против. Когато ни предлагаха да влезем в Организацията на договора за колективна сигурност (ОДКС), също отказахме. Защото смятахме, че Украйна трябва да остане неутрална, извънблокова страна. Това беше гаранция за сигурността на само на Украйна, но и на Европа и Русия. Дълбоко съм убеден в това като военен.
Решението на украинското правителство да не подпише споразумението с ЕС за създаване на зона за свободна търговия предизвика болезнената и агресивна реакция на Запада. Работата по политическата дестабилизация на ситуацията в Украйна беше организирана от дипломатическите представителства на САЩ и страните от ЕС. Просто решиха да ни накажат за непокорството. Затова всичко, което се случи на майдана, още от 20 ноември 2013 г., беше добре режисиран, координиран и финансиран процес, насочен към смяна на действащата власт.
Второ, в самите условия за търговия с Евросъюза, бяха заложени огромни рискове за високотехнологичните отрасли, като например транспортното и енергийно машиностроене в Украйна. Практически всички машиностроителни сектори попадаха в зоната на риска, защото продукцията им се изнасяше основно за Русия и страните от ОНД, докато Евросъюзът нямаше нужда от нея.
Застрашено бе и селското стопанство. С отмяната на митническите квоти за внос на европейска продукция в Украйна, ние поставяхме местните производители в неравноправно положение. Всичко това щеше да причини огромни бюджетни загуби. На тези и други въпроси трябваше да се намери отговор, какъвто споразумението не даваше.
Смятам, че правителството на Украйна като независима държава беше в пълното си право да защити нашите национални интереси. Нещо повече, беше длъжно да го направи.
– Тогава защо жителите на Киев реагираха толкова остро на подобно решение, ако целта му е била да защити националните интереси?
– Спомням си много добре началото на тези акции. Самият аз бях учуден: нима украинският народ не разбира, че всички ние сме част от един общ дом, наречен Украйна? И сме длъжни преди всичко да защитим собствените си интереси в отношенията с нашите партньори. И когато те противоречат на нашите интереси, да потърсим решения, които са в наша полза.
Само че в новините по телевизията и във вестниците се тиражираха откровени лъжи, които просто промиха мозъците на населението.
Започнах да търся отговор на тези въпроси. Защо средствата за масова информация показват и пишат неистини? Кой има интерес от това? Отговорът е прост: това беше добре организирана кампания по дискредитирането на законната власт. Днес за никого не е тайна, че украинските олигарси, които държат парите си в западни банки, са напълно зависими, контролируеми и уязвими от Запада. А всички медии на 99% бяха в техни ръце. Това е първият отговор.
Разбира се, финансирането на Майдана и произтеклите от него събития не идваше само от украинските олигарси., но и от така наречените западни фондации. На техните собственици бе поставена съвсем конкретна задача, която трябваше да бъде постигната с добре изпитаните и отработени в много страни по света методи за предизвикване на „цветни революции“.
– Какво знаете за организацията зад действията на протестиращите? Доколко те са били режисирани и съгласувани?
– Мога да кажа, че подготовката на хора за участие в протестни акции и безредици е започнала доста по-отдавна. Още по времето на президента Леонид Кучма, когато се провеждаха акциите „Украйна без Кучма“. Още тогава са сформирани бойни отряди. След това подготовката е усъвършенствана в периода на президентските избори през 2004 г. Тогава са изпробвани отряди от наемници от Прибалтика, балканските страни, Полша, Словакия, Грузия…Още тогава те са успешно използвани за завземане на властта в Украйна с неконституционни методи.
След това определени политически сили са продължили да поддържат непрекъсната връзка с тях и са доразвили взаимодействието си.
Фактически подготовката за изборите през 2015 г. започва още през 2010 г. Неподписването на споразумението за асоцииране към ЕС през 2013 г. е само повод за преждевременното активизиране на така наречените опозиционни сили, чията цел е свалянето на законната власт.
– Как точно се случи това?
– Мога да кажа, че фактически от 20 ноември 2013 г. започва разгръщането на организационните структури на Майдана. Първи се появиха подготвените бойци. Те наброяваха около 10-15 хиляди души. Ръководеха ги командири, които бяха на пряко подчинение на опозиционните лидери, участващи в организацията на държавния преврат.
Към тях се присъединиха жителите на Киев и на други региони, заблудени от пропагандната машина, задействана в Украйна.
Това беше основната сила на Майдана – идейно облъчени хора, вярващи искрено в „светлото бъдеще“, нарисувано им от идеолозите. Всички тези „симпатизанти“ се използваха за масовка.
Третата група мирни граждани бе съставена от сеирджии и романтици, които идваха на Майдана като на спектакъл. А там определено имаше какво да се види.
В хода на бойните действия те послужиха като своеобразен жив щит – бойците ги използваха, за да се крият зад гърбовете им. И тази тактика се оказа ефективна. Тя позволяваше на нарушителите да стоят извън нашата зона на досегаемост.
В различно време количеството на протестиращите варираше от 20-30 хиляди до 200-350 хиляди, в зависимост от ситуацията и командите на организаторите.
Докарваха камъни, автомобилни гуми, на някои места се приготвяха запалителни смеси. На моменти, когато интересът на населението към Майдана спаднеше, се провеждаха специални провокационни акции за активизиране на протестите с цел да се привлече вниманието на хората и да се създадат информационни поводи за медиите.
Интересът към събитията подгряваха и т.нар. сакрални жертви – престъпления, които и досега остават неразследвани.
– Аз лично знам, че организатори на това чудовищно престъпление бяха Парубий (в момента председател на украинския парламент, бел. ред.), Пашински (председател на комисията по отбрана и сигурност във Върховната Рада, бел.ред.) и други. Повечето снайперисти бяха чуждестранни наемници.– Вашите подчинени, служителите на „Беркут“, са преминали специално обучение за справяне в подобни ситуации. Въпреки това вие загубихте. Защо?
– Защо ли? А защо бяха унищожени армиите на Хюсеин и Кадафи? Те също ли бяха слаби? Или неспособни и слабо подготвени? Ще ми отвърнете, че това там беше война. Да, война беше. При нас, слава Богу, не се стигна до война. Направихме всичко възможно, за да я предотвратим. Едно мога да ви кажа: ние не искахме кръвопролития, но постоянно ни провокираха към това. Ние не загубихме. Изтеглихме се от Майдана съгласно споразумението, подписано между лидерите на така наречената опизиция, подкрепено с гаранциите на ръководителите на дипломатическите ведомства на западните страни.
– Но именно вас, както и бившия вътрешен министър Виталий Захарченко, обвиняват за това, че сте дали заповед да се използва оръжие и да се стреля по протестиращите, в резултат на което загинаха над сто души.
– Тези обвинения по наш адрес са незаконни и неоснователни. Нито аз, нито Захарченко, нито Янукович не сме отдавали никакви заповеди на никакви сайперисти за стрелба по митингуващите. Заявявам го напълно отговорно.
Всичко вървеше към помирение на страните. Това беше ясно на всички. Вече се знаеше, че Виктор Янукович и опозицията са се договорили да подпишат споразумение за мирно урегулиране на конфликта, което да сложи край на противоборството. До този ден, въпреки натиска и организираните провокации, ние, служителите на реда, удържахме контрола върху ситуацията с правови средства.
Да не забравяме, че тъкмо по това време, когато се подготвяше подписването на мирно споразумение, именно Луценко (в момента главен прокурор на Украйна, бел.ред.) съобщи на протестиращите вечерта на 19 февруари 2014 г. от сцената на майдана, че до сутринта ще имат огнестрелно оръжие.
Очевидно логиката на нашите действия – постигането на мирно разрешаване на конфликта, след което властта да остане у действащия президент на страната, не устройваше така наречената опозиция.
За нас важното бе да не допуснем кръвопролития и да съхраним мира в Украйна. Всичко, което се случи след това, не може да се определи другояче, освен като държавен преврат.
Това престъпление доведе до гражданска война в Украйна и разпад на държавата.
И виновни за това са организаторите на Майдана, организаторите на този държавен преврат, които лесно могат да бъдат установени. Имената им се знаят от целия украински народ. Това бе най-голямата трагедия в историята на Украйна след Втората световна война.
За съжаление, тази трагедия все не е свършила. Тя продължава и днес, в Източна Украйна се води гражданска война. И не е ясно кога ще свърши.
– Оттогава минаха вече три години. През цялото това време вие се подвизавате извън пределите на родината. На какво се надявате вие лично?
– Надявам се най-вече войната да свърши скоро и да спрат страданията на хората. Да могат прокудените от родината да се завърнат на родна земя. Разбира се, аз също бих искал да се върна в Украйна, но в онази Украйна от преди 2013 г.
– Но това е невъзможно.
– Ще се боря за това.
Превод за „Гласове“: Анастас Добрев
Източник: https://ria.ru/interview/20170910/1502080089.html