Луната, която ни очарова със своята недосегаемост, винаги е представлявала въпрос от централен интерес за учените. ХХ век положи основите за усвояване на спътника на Земята. Днес руските специалисти вече правят планове за заселване на „нощното светило“
Учените говорят за възможността да използват вода и строителни материали, намиращи се на повърхността на естествения земен спътник. Ако това се окаже така, то, както смята началникът на управлението за стратегическо планиране и целеви програми на Роскосмос Юрий Макаров, Луната би била интересна за науката и с това, че на нея практически няма сеизмични колебания. „Там може да се строят съоръжения, които да се използват за научни цели“, казва ученият. Обаче, още е далеч моментът за създаването на ябълкови градини и лунни фитнес-центрове. Отначало е необходимо да се направи детайлен анализ на лунната повърхност, на почвите на планетата. За това руските учени от Института за космически изследвания (ИКИ) на Руската академия на науките разработват три автоматични сонди, предназначени за работа на лунната повърхност.
През 2015 година първа трябва да излети опростената кацаща сонда „Луна Глоб 1“, която е предназначена основно за тренировка на платформа за приземяване, която трябва да бъде изстреляна година по-късно – орбиталната „Луна Глоб 2“. През 2017 година ще бъде изпратен тежкият кацащ апарат „Луна Ресурс“, с разширен набор от научна апаратура, и, вероятно, индийски мини луноход.
Днес в космоса се разгръща нещо подобно на космическата надпревара, която съществуваше през 60-те и 70-те години на ХХ век
Игор Митрофанов, завеждащ лабораторията за космическа гама спектроскопия на ИКИ, съобщава, че работата по изграждането на сондата „Луна Глоб 1“ вече е в разгара си. „Цената на договора е от порядъка на няколко милиарда рубли, което е нормална сума за автоматични междупланетни станции“, отбеляза ученият. „Ще направим всичко възможно, за да може да се реализира този проект“, подчерта Митрофанов.
Директорът на ИКИ, академик Лев Зельони, отбеляза в специално интервю за RBTH: „Днес в космоса се разгръща нещо подобно на космическата надпревара, която съществуваше през 60-те и 70-те години на ХХ век. Обект на тази надпревара, както и в миналото, стана Луната. Китай вече обяви своето намерение да изпрати космонавти на земния спътник. Нарасналият интерес към Луната в някаква степен се обяснява с последните резултатите от нейното изследване, проведено от американски учени с помощта на техни руски колеги. Създаденият в нашия институт прибор показа наличието на големи водни запаси на Луната. А това е важно с оглед на създаването на някакви обитаеми селища на нашия естествен спътник.“
По думите на специалиста, всичко, което руските учени правят днес в космоса, може да се раздели на две основни направления: изследване и усвояване. В космоса има достатъчно много обекти за изследване. От гледна точка на усвояването интерес представлява единствено Луната, и то в достатъчно далечно бъдеще. Засега, в действащата руска програма, има само един ясно очертан план за лунни изследвания: „Луна Глоб“. Това е комплексен проект, който предвижда изучаване на топографията, химическия и минерален състав на полезните изкопаеми, търсене на воден лед в така наречените „студени капани“ в районите на лунните полюси, изследване на ефектите на взаимодействието на Луната с междупланетната среда.
Както се предполага, на повърхността на Луната ще бъдат изпратени няколко пробивни сонди (пенетрейтъри) за изучаване на вътрешния строеж на земния спътник
Има планове и за проект „Луна Ресурс“, който, според намеренията, ще се реализира съвместно с индийските учени. Както и в проекта „Луна Глоб“, основното внимание ще бъде насочено към изследване на полярните области на Луната.
Продължение на сегашната лунна програма може да стане използването на Луната като естествен изследователски полигон. Например, там може да се построи автоматичен радиотелескоп, състоящ се от отделни приемници на радиоизлъчвания, които да са равномерно разположени по лунната повърхност. Основното предимство на една такава радиообсерватория в сравнение със земните би било липсата на атмосфера, което би осигурило по-висока степен на чувствителност на инструментите и по-голяма ъглова възможност за наблюдение.
„Разбира се, има и определени предпоставки за усвояване на природните ресурси на Луната, в това число с човешко участие. Но, очевидно, това е нещо достатъчно отдалечено във времето. Трябва да се научим да се приземяваме на други планети, затова отначало искаме да направим две кацания на Луната с помощта на „Луна Глоб““, отбелязва академик Лев Зельони.
Околоземното пространство вече е тясно за човека, и той иска да отиде още по-далеч в Космоса
В тази връзка не бива да не се замисляме и над перспективите за полети до Марс. „Ако се сравнят лунните и марсиански проекти, то, по мое мнение, Луната трябва да се превърне в прелюдия към усвояването на Марс, но от гледна точка на изследователските задачи предпочитание трябва да се отдаде на Червената планета. Изучаването на Марс може да даде ключова информация за разбирането на биосферните и климатични процеси на Земята“, подчерта академикът.
Ясно е, че околоземното пространство вече е тясно за човека, и той иска да отиде още по-далеч в Космоса. „Ние прекрасно се справяме на височина от 350-400 км. Сигурен съм, че след Международната космическа станция (МКС) ще се появят нови задачи: ще се създава космическа инфраструктура за усвояване на Луната и полети към далечни планети…“, казва генералният директор на най-голямото руско космическо предприятие, Централен научно-изследователски институт по машиностроене, Генадий Райкунов..