Когато през септември 1944 години части от 3-и Украински фронт преминават през Шипченския проход, маршал Ф. И. Толбухин написал следното: „Приятно е за руското сърце да види паметници на своите прадеди зад пределите на Съветския Съюз”. Построените полкове в руското военно гробище под връх „Столетов” със залп са почели паметта на героите на Шипка – техните бащи и деди, паднали далече от Родината за свободата на братския български народ. Само за една нощ майор Л. Л. Гориловский е съчинил стихотворение за мраморната плоча, поставена на Паметника на руската бойна слава, издигнат на това място, където е била позиционирана „Стоманената” батарея.
Вдали от русской матери земли,
Здесь пали Вы за честь отчизны милой.
Вы клятву верности России принесли
И сохранили верность до могилы.
Вас не сдержали грозные валы,
Без страха шли на бой святой и правый,
Спокойно спите русские орлы,
Потомки чтут и множат вашу славу.
Отчизна нам безмерно дорога,
И мы прошли по дедовскому следу,
Чтобы уничтожить лютого врага
И утвердить достойную победу.
Септември 1944 г.
На 21 август започва героичната битка за Шипческия проход.
В този ден частта на Реджеб паша се придвижва към връх Малък Бедек, отблъсква руските постове и атакува позициите на руснаците на връх Св. Никола. Но нападението е отблъснато от „Стоманената батарея“.
“ Стоманената“ батарея се състои се от шест оръдия „Круп“, едно – пленено от врага и 2 полски деветфутови оръдия от 2-ра батарея на 9-а артилерийска бригада под командването на полковник Киснемски. В боевете от 9 – 11 август 1877 г. Стоманената батарея спира изкачилите се чак до върха турци. Батареята унищожава едно турско оръдие на Малък Бедек и шест – на Демир тепе и всява неописуем смут сред турците.
http://www.ruskipametnici.com/?action=news&id=310&lang=bg.