Автор: Поан.
От 13 ноември Владимир Путин е почти най-добрият приятел на Франция. Украйна? Безусловната подкрепа за Башар ал Асад? Антиевропейските речи? Елисейският дворец ги е забравил. В името на войната срещу тероризма.
Тиери Мариани ликува. Само допреди няколко седмици някои от колегите му – както от десницата, така и от левицата – си запушваха носа, когато се разминаваха с него в кулоарите на парламента. Депутат, който защитава Путин и председателства френско-руски приятелски кръг в компанията на няколко олигарси, на които им е забранено да влизат във Франция, наистина не е много удобен.
Колелото се завъртя… “Допреди няколко седмици, когато отивах в Москва, за да се срещна с наши колеги от Думата, само шепа депутати се съгласяваха да ме придружат. Все едно ще се събират с лоши хора, разказва Мариани. Днес всички искат да пътуват до Москва! Дори трябваше да откажа на някои за следващата мисия, а списъкът на чакащите нараства всеки ден”
Избран за депутат от французите в чужбина, Тиери Мариани разказва щастливо за потупването по гърба и думите към него от типа “Ти имаше право! Браво!” от средата на ноември насам.
От 13 ноември Владимир Путин е почти най-добрият приятел на Франция. Украйна? Безусловната подкрепа за Башар ал Асад? Антиевропейските речи? Елисейският дворец ги е забравил. В името на войната срещу тероризма. В Кремъл е същото. Освен голямата радост вече никой не си спомня за невероятната история с фрегатите “Мистрал” и европейските санкции, които, каквото и да говорят в Кремъл, бяха в ущърб на руската икономика.
Картбланш
Ден след атентатите в Париж (станали малко след взривяването на руския “Еърбъс” над Синай, отговорност за което пое ДАЕШ) и дори преди пътуването на Франсоа Оланд до Москва тези дни, Владимир Путин наредил на руските адмирали, изпратени в Средиземно море, да общуват с френските офицери от самолетоносача “Шарл дьо Гол”. Що се отнася до тайните служби на двете страни, те вече няма нужда да се крият: имат официално картбланш да си говорят и да обменят информациите, събрани на сирийска земя.
Този обрат е впечатляващ. В началото на ноември инструкция на Министерството на външните работи все още определяше характера на френско-руските отношения от гледна точка на Париж: след анексирането на Крим от Русия “политическият диалог е ограничен. Но властите на двете страни поддържат все пак редовен диалог”. Нещата са казани с подходящите думи. Защото Франция и Русия никога не са прекъсвали наистина мостовете помежду си. Владимир Путин погази международното право, но Франция разбра, че не може да се скара окончателно с него.
През 2013 г., малко преди намесата в Украйна, Франция беше осмият доставчик на страната. Русия беше третият чуждестранен инвеститор във Франция (извън страните от ЕС). “Тотал” и някои други френски компании имат огромни интереси в Русия. От руска страна е същото. Москва, най-вече след падането на курса на петрола, има прекалено голяма нужда от европейски инвестиции, за да задържи икономиката си над водата. Страната не може да оцелее със статут на парий.
Заедно с Ангела Меркел, Франсоа Оланд доста бързо прецени това. Организирайки т.нар. “Нормандски” преговори през юни 2014 г. и играейки посредник между Русия и Украйна, той избра да не затваря вратата за диалог с Путин. Франция и Русия създадоха и “виртуални” мостове. Тайните служби и армиите на двете страни никога не са прекратявали отношенията си. Същото е и в политиката. От две години Лоран Фабиюс е черната овца за руските си колеги, които гледат на него като проукраински политик. Тогава Жан-Ив льо Дриан пое факела и съумя да се представи в най-добрата си светлина. И това не е всичко: през 2012 г. Франсоа Оланд назначи Жан-Пиер Шевенман за специален представител в Русия.
Между Франция и Русия неразбирателството продължаваше. В Париж смятат за опасен и дори самоубийствен за бъдещето на Русия все по-авторитарния уклон на Кремъл, който формално е потвърден от урните. В Москва никой не разбира защо след завръщането си в структурите на НАТО Франция все повече се равнява по САЩ и окончателно обръща гръб на политиката на Дьо Гол и Митеран, които свиреха отделна партитура в западния свят.
Реалполитика
Но всеки един признаваше силата на другия. Руснаците са впечатлени от войните, които води Франсоа Оланд в Мали, Централноафриканската република и вече в Сирия. Те знаят също, че в технологично и военно отношение са възможни партньорства с французите, а не с американците и британците. Не и с китайците, съседството задължава.
В Париж мнозина смятат, че Русия е в позиция на силата, откакто разположи хора по суша (нещо, което французите не са готови да направят), и вече нищо няма да се случва в Сирия без нея. Още повече че САЩ изглеждат напълно отсъстващи от сирийския въпрос (въпреки че ръководят международната коалиция) и Барак Обама отказва да играе първостепенна роля там.
Борбата срещу ДАЕШ (съкращението от арабски на “Ислямска държава” – бел. ред.) разбърка картите. Франсоа Оланд забрави, че негов приоритет бе падането на Башар ал Асад. Руснаците, които бомбардираха едновременно ДАЕШ и опозицията, подкрепяна от Запада, приеха (за колко време?) да концентрират усилията си срещу “Ислямска държава”. Това се нарича реалполитика. Когато се води война…
Превод от френски: Галя Дачкова, „Гласове“.