Автор: Юри Михайлов, Поглед.инфо.
Бате Бойко натиква България в геостратегически коловоз, в който историята ще ни гази много, ама много бойко. Впрочем вече ни гази.
По повод правителствения доклад за националната сигурност, в който Русия е обявена за заплаха, той изрече: „Ако НАТО ни призове, ще воюваме с Русия!“.
И още: „Ние сме с НАТО и НАТО е с нас, Русия е враг, ще се бием с Русия“.
Допитване на социологическата агенция „Медиана“ показва, че 58% от българите отхвърлят тази позиция. Не е трудно да си представим доводите, с които това е направено. Има обаче още едно основание да отхвърлим войнствеността на нашите управляващи към Русия.
Човек може да избяга от семейството си. Може са избяга от страната си. Може и да скъса с миналото си.
Но един народ не може да избяга от собствената си история. Не може да се отърси дори от държави, които са погребани преди столетия – може ли България да избяга от една Византия? Да не говорим пък за две държави, които не просто съществуват днес, но и са оставили нещо като генетични отпечатъци върху историческата ни съдба. Тези отпечатъци са взаимно изключващи се – единият е на сатаната, другият е на Спасителя, на Бога. Естествено, че за Турция и Русия става дума. По парадоксален начин тези две страни вървят ръка за ръка, но и една срещу друга в нашата история.
Руско турската война от 1877-1878 година ни вади от историческата кома, в която ни бе натикал сатаната. Големият български писател Точно Жечев бе казал на времето, че Русия ни връща в цивилизования свят. В миналото и сега някои българи храчеха срещу Спасителя, че от корист ни е извадил от комата. България му е трябвала за целите му, затова е хванал оръжието да я освобождава. И тайничко въздъхват „ах, защо ни не беше освободила далеч по-цивилизованата Австро-Унгарската империя, или Френската или Британската империи, друга щеше да бъде България“. Изобщо защо Западът не ни беше освободил!
Днес синонимът на думата „корист“ е държавният, геополитическият интерес. Може ли групичката от критици на Спасителя да посочат има ли в миналото или днес държава, която да не действа от „корист“? Да не би НАТО да ни прие от любов и сантимент? И тайната сметка на алианса не беше ли да подпали чергата на Русия, включително и да ни хвърли „На нож“ срещу нея?
Пък и не е ли по-важен крайният резултат от едно действие, а не толкова подбудите му. Не ли по-важно, че изобщо си изведен от кома, че си върнат към живот, а не да поставяш под съмнение благоприятния изход заради приложената терапия.
Що се отнася до „погрешния освободител“, ами да бяха ни освободили посочените империи, смятани на времето за по-напредничави. Само че спасяването на един народ от сатаната не влизаше в техните „цивилизовани“ сметки. И не можеше да влезе по ред причини, включително най-естествени, например географски. Като хванат глобуса в ръце, нашенските русофоби охкат защо ли някога Великобритания или Франция не са били на мястото на Русия, за да ни донесат свободата. Само че това е охкане на умопомрачението. Няма как да плъзнеш географията като иконка върху десктопа на смартфона си. А географията е азбуката на развитието. От нея историята започва да срича и да връзва изречения и сюжети за своя ход, за своите епохи и цикли.
Има и такива, които казват, че България щяла сама да се освободи при разпада на Османската империя в хода на Първата световна война. Защо са толкова сигурни, че от зара на историята щеше да ни се падне дюшешът на независимостта?
Какво обаче става след освободителната Руско-турска война? Спасеният на два пъти вдига ръка срещу Спасителя си, без изобщо да е застрашаван от нея – през Първата и Втората световна война. При това и двете войни са съдбоносни за руския народ, от тях е зависело оцеляването на държавата му, пък и на него самия. Въпреки това България се строява в редиците на враговете му. Страната ни е сред тези, които копаят гроба му.
Прескачам редица знакови факти и подробности, използвани за обяснение и дори за оправдание на поведението ни. Подминавам и моралната страна на въпроса, макар че тя изобщо не заслужава такова отношение. Важното е друго – и в двата случая ни се стовариха национални катастрофи. Фактически от трите национални катастрофи (първата е от Междусъюзническата война), две се случват, когато вдигнехме ръка срещу Освободителя. Наказвани бяхме от събитията. И това стои като закономерност. Невидима ръка има не само пазарът, но и историята. И провидението ни халосваше заради черната ни, малко така сатанинската неблагодарност и безпаметство. Заради богохулството срещу Доброто и Справедливостта. Ако щете, защото обърнахме гръб на Бога. Казва се, че невидимата ръка на пазара обикновено намества нещата. Дали и с тези две национални катастрофи невидимата ръка на провидението не постави страната ни на мястото, което си бе заслужила? Дори отделните грешки на Русия спрямо нас не могат да омаловажат тези изводи и въпроси.
Но и това не е всичко. България повторно бе спасена от Москва в самия край и непосредствено след Втората световна война. Да, страната ни вече бе в национална катастрофа заради участието си (макар и символично) в хитлеристката коалиция. Но именно действията на СССР предотвратиха смъртоносния изход на тази катастрофата. Без нея, страната ни щеше да бъде окупирана от турска войска съгласно план на Уинстън Чърчил, който ни е мразил на клетъчно равнище, задето е ял бой от нас при предишната световна война, щеше да бъде разкъсана от победителите гърци и сърби, също и от турците, а накрая от нея щеше да остане някогашното Княжество България в Мизия.
И какво излиза? На два пъти Русия ни спасява, но ние за трети път се шмугваме редиците на нейните врагове. И премиерът ни бойко прокламира: „Ще се бием с Русия“. Без изобщо тя да ни заплашва.
Над българската политическа класа тегне много тежък грях – историческа неблагодарност, коварство, подлост. На българската политика като че ли й е станало навик да вдига ръка срещу онези, които са направили добро на България. На Парижката конференция след Първата световна война американският президент Уудроу Уилсън спасява България от разпарчатосването й от грабливите съседи победители и дори заплашва да напусне конференцията, ако изчезне българската държава. Но няма и четвърт век по-късно и царска България обявява война на неговата държава. И невидимата ръка ни наказа с американско-британските бомбардировки през 1941-1943 година, макар и да не бяхме реална заплаха за САЩ.
Между другото геният Фьодор Достоевски е бил срещу това Русия да воюва за освобождаването на българите и изобщо на славяните на Балканите. В разгара на войната през 1877 година обяснява защо: „Нашите братя славяни никога няма да ни простят това, че сме ги освободили и още щом бъдат признати от Европа, ще ни предадат и ще започнат да ни отмъщават“. Ето защо Достоевски е велик: предвидил е, че ще „отмъщаваме“ през двете световни войни, предвидил е, че го правим и сега, предвидил е думите на Бойко Борисов, доклада за руската заплаха, предвидил е Костов, Паси, Плевнелиев, Ненчев, Митов и групичката български русофоби.
Добре, ама политиката е като шофирането. Гледаш напред, но постоянно поглеждаш и в задното огледало. Иначе ще ти се забие движещата се отзад заплаха, която може и да те изхвърли от пътя. За съжаление, повечето български държавници шофират из политика все едно нямат задно огледало. Не прави изключение и бате Бойко – гледа напред бойко, но и задното огледало му бяха бойко. Той, правителството и изобщо русофобството у нас какво искат – невидимата ръка на провидението отново да ни накаже заради враждебността към Спасителя? ГЕРБ и десницата у нас не шофират ли към четвърта национална катастрофа?
Впрочем защо „към“? Ние вече сме в такава катастрофа – заради сринатата икономика, дереджето на образование и здравеопазването, заради избуяли зловещи обществени нагласи от последния четвърт век. Но най-вече заради демографията. Последните 27 години българите сме се стопили с една четвърт. Някъде с още толкова ще се стопим към средата на века, ако не се вземат мерки, а те не се взимат. Към края на века пък ще се сринем до 3-3,5 милиона българи – ще станем малцинство в собствената си държава. Това не са прогнози на Кремъл, а на Световната банка, Евросъюза, ЦРУ. Дали това няма да е краят на България? И забележете, всичко това става във време, когато ние отначало обърнахме гръб, а сега вече се зачисляваме отново сред враговете на държавата, която ни бе извадила от историческата кома.
Всъщност с тази катастрофа провидението май пак ни наказва заради богохулството ни към Спасителя. Сега въпросът е дали ще избегне смъртоносния й изход, както за щастие се случи в края и малко след Втората световна война.
И за да стане това, хубаво е българските държавници да гледат не само в предното и задното, но и в страничното огледало. И да се ориентират по това какво са казали някои западни политици за НАТО, която иска да зачисли България като руски враг. Най-напред не кой да е, а доайенът на световната дипломация Хенри Кисинджър неведнаж се е изказвал за разбирателство с Русия и срещу третирането й като враг.
Джордж Кенън е знаков американски дипломат, смятан за автора на стратегията за сдържането на СССР. Но още през 1998 година той предупреждаваше, че експанзията на НАТО е необоснована и я наричаше „трагическа грешка“.
Уилям Пери е бивш военен министър на САЩ, но и той още през 90-те години се обявяваше срещу бързото придвижване на НАТО на Изток, което според него „ще доведе до отчуждаването на руснаците“.
Роберт Гейтс, един от военните министри на Барак Обама, бе казал следното за Русия и политиците й: „Ние допуснахме грешка, защото не погледнахме на света с техните очи и не установихме спокойни отношения с тях“. А американският политолог Джон Мършаймър направо си казва, че Западът като цяло е виновен, задето нещата тръгнаха по неправилен път. Поведението на Русия в Донбас и Крим, заради което правителството ни я смята за заплаха, е последица именно от тези грешки на САЩ и Запада.
И ако искаме да избегнем смъртоносния изход на поредната ни национална катастрофа, бате Бойко по-често да гледа и в страничното огледало и да вземе на въоръжение именно тези оценки. А не каквото му казват други.
Крайно време е да спре да слушка бойко. Дошло е времето да рипне бойко. И да изхвърли заплахата Русия от доклада, налагана му отвън.
Между другото, ето му заглавие от канадското издание Global research: „Учения на НАТО: българите отказаха да стрелят срещу руснаците“. Става дума учения през юни в Румъния с участието на 11 държави. „По време на стрелби на полигона българските войници категорично отказали да стрелят, защото „по целите имало руски опознавателни знаци и те няма да стрелят срещу руснаците“, писа изданието. Знаците напомняли руски военни самолети. Стрелбите продължили, след като знаците били сменени, а на българските военни били поднесени извинения.
Значи и военните ни не искат да воюват срещу Русия. С кого ли тогава правителството ни ще се бие срещу нея?