България е консуматор, а не на източник на сигурност, посочва НАТО в доклад за състоянието на българската отбрана. Документът е обсъждан на 10 и 11 септември в София на двустранните консултации за преглед на националните отбранителни планове и тяхното финансиране между Северноатлантическия пакт и България. Докладът, който не е публичен, е преразказан в сряда от агенция БГНЕС, пише frognews.bg.
Засега няма официална реакция от Министерството на отбраната. НАТО за пореден път критикува България, че разходите за армията непрекъснато спадат, което намалява качеството й.
В документа се припомня съкращаването на българските въоръжени сили от 44 100 души на 37 100, но се отбелязва, че и военният бюджет е намаляван в съответствие с личния състав, поради което не са били освободени средства за реинвестиране в отбраната. Отчита се спешна необходимост от финанси за модерна екипировка, адекватно обучение и поддържане на компетентността на служителите в съответствие със заеманите постове.
НАТО смята за възможно България да закупи нов тип бойни самолети през 2018 година, когато се очаква ръст на бюджета за отбрана.
За пореден път е направена равносметката, че БВП на страната ни се е увеличил със 7.6% от 2007 до 2015 г., докато разходите за отбрана са спаднали от 1.71% през 2010 г. На 1.13% през 2015 г.
Бързото завземане на територии и влиянието на Ислямска държава в Ирак и Сирия (ИДИС) в Близкия изток е риск за националната сигурност. Свързаното с това увеличаване броя на бежанците от Близкия изток и проникването на терористи и престъпни елементи също буди загриженост, констатира докладът. В анализа е отбелязана и промяната на структурата на сектора и разработване на единен набор от съвременни, ефективни, професионални сили, способни на териториална отбрана и участие в пълния спектър от мисии в чужбина.
В документа е посочено още, че политиката на България в сферата на сигурността и отбраната цели гарантиране на националния суверенитет, сигурността, независимостта и националния интегритет на страната в рамките на международни организации, включително НАТО и ЕС.
Тази политика се основава на принцип, че заплахите за сигурността в голяма степен ще бъдат разгледани отвъд националните граници и поради това се изисква българските въоръжени сили да могат да се разгърнат и да действат в чужбина, като това е отразено и в Националната стратегия за сигурност от 2011 г. (НСС) и Националната стратегия за отбрана за 2011 г. (НСО).