Автор: Валенто Василев.
Отново ще цитирам Николай Хайтов (светла му памет): “Едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто – да го направиш.”
Вътрешна потребност изпитвам да споделя какво мисля 26 години по-късно от така наречения първи Свободен митинг пред Храм-паметника „Александър Невски“. Двадесет и шест, не просто преживени, а изстрадани години.
Не става въпрос само за мен…
Какво мисля днес, след преживяното?
Патосът на речите на този митинг. Горките интелектуалци… Болно ми е. Не за тях. За публиката, която със зяпнала уста ги слушаше… За нас, за публиката… Честно, не им вярвах! Не въобще, а в момента… Наблюдавах пролога на пиесата „Демокрация“ в Театъра на абсурда. Пиеса, написана от чужди сценаристи, поставена от чужди (а и от местни) режисьори, с активното участие на местни артисти, повечето от които талантливи, признавам.
Не, че не трябваше да я има тази пиеса. Трябваше. Но по друг, наш сценарий, друга, наша режисура… Да, имахме и сценария, имахме и талантливи режисьори… Не можахме да намерим талантливи артисти… Ще кажете, хайде холан, ще ни позволят Великите сили сами да си правим демокрацията?! Да, исторически (за съжаление) е доказано, че Великите сили винаги са ни определяли съдбата. Така е. Но от кога? От времето, когато самата България престава да бъде велика сила, по собствена вина…
Ще си позволя един мой вариант на тълкуване на написаното с болка от Апостола в джобното му тефтерче: „Народе????“. Вероятно, в момента, когато е разбрал, че всичко е готово, и сценарият („Млада България“), и режисурата („Народно въстание“), намерени са и талантливи артисти за главните роли (в това число и за местния „Юда“), няма масовка за миманса… Всички искат да са публика в предстоящия театър на военните действия…
Така и станало… Е, има и изключения, примерно, славното българско Опълчение…
Дяконе, мир на душата ти! Мечтаел си за „Чиста и свята република“. Нямало е как да стане. И сега не е. От „публика“ само, не става „република“…
Но, както казва народът, що пък да не опитаме още един път „Да настъпим мотиката“???? То една синявица повече на челото, няма да ни е много… Просто ще бъде още една… Дано да е последната…
Ама надали…
Разбрахте ли ме?…
Сава Севън
18 ноември 26 години по-късно
с. Тотлебен (село древно и българско, носещо името на талантлив, но недолюбван от Императорския двор руски генерал, от немски произход…).
Източник: Поглед Инфо.