Автор: Зорница Илиева.
Фокусът на западната политика наистина може да се измести към справяне с ИД и търсене на преки връзки с Москва, защото този проблем не може да се реши без обща коалиция.
Да се каже, че на срещата на Г-20 в Анталия, Турция, „големите не са излезли от собствените си интереси“ и в тази връзка всъщност „не е постигнато много“, е най-малкото непремислено. Интересите на големите са в основата на всичко, което се случва по света, а резултатите ги чувстват всички редови граждани, независимо къде живеят. Този път обаче Г-20 незабавно промени реда на темите, които са били предвидени, и причината естествено е поредната трагедия в Париж.
Турция се надяваше на световна слава във връзка с тази среща и още повече за стабилизиране на собствената си политическа обстановка. Но се наложи да съсредоточи цялата си мощ, за да гарантира сигурността на присъстващите делегации, водени от световни лидери, и да принуди собствените си журналисти да наблюдават пресконференциите само от телевизионен екран. Наблюдателите не пропуснаха да отбележат, че независимо от 5-звездните хотели, където са били настанени, те са останали затворени там и непрекъснато са били проверявани от силите за сигурност. Според част от тях най-важна за Анкара е била срещата Ердоган/Си Дзинпин, без да се пропуска, че Ердоган е разговарял с президента Обама още преди началото на официалната среща на Г-20.
В коментарите на турските медии повече се обръща внимание на състава на турската делегация, която е придружавала президента Ердоган на тези разговори, и особено присъствието на шефа на МИТ Фидан, както и на Берат Албайрак, депутат от Истанбул, зет на Ердоган. Според тях това е сигнал, че в новото турско правителство зетят ще има важна позиция, и то като замени Али Бабаджан на поста министър на икономиката. За Фидан се припомня спорът за присъствието му в официална турска делегация по време на посещение във Вашингтон.
Анкара залага на икономическите си интереси
Същественото е, че преговорите Турция/Китай са започнали с призиви за съвместни действия в борбата с тероризма, но са завършили с подписването на 7 спогодби, в т.ч. договор за сътрудничество в областта на жп транспорта, икономически „пояс по пътя на коприната“, морският път по пътя на коприната през ХХт век, сътрудничество в областта на електронната търговия, спогодби относно търговете за доставки на млечни продукти и череши и др. Договорено е също ускоряване на дейността по проекта за високоскоростен влак Одрин/Карс на стойност близо 40 млрд. дол., но е анулиран договорът за доставка на онези китайски просистеми за противовъздушна отбрана, които разгневиха Вашингтон и предизвикаха хлад в отношенията между САЩ и Турция.
Турските журналисти обаче не пропускат факта, че в китайската преса е цитиран Ердоган с обещанието „на турска земя няма да се позволи да има терористични действия срещу Китай“. Помнят се силови събития срещу китайски граждани на турска територия, както и несъвпадащи позиции относно уйгурското население на китайска територия.
Някак в сянка остана срещата на лидерите на БРИКС, и то преди срещата на Г-20 в Анталия. Но не бива да се забравя, че лидерите на БРИКС от 2008 г. не пропускат да се срещат едновременно с тези на Г-20 и винаги съгласуват икономически и политически позиции, оценяват възможностите да се чуе гласът и на развиващите се страни.
Китай ще бъде следващият домакин на срещата Г-20 и според китайската делегация председателството им ще има 3 цели: реформа на международната икономическа и финансова система, нов подход към пътищата за развитие и премахване на пречките по пътя за свободната търговия. Китай остава верен на своята стратегия за икономически просперитет, но знае, че възходящото развитие няма как да се реализира без съответно съгласуване с БРИКС и Г-20.
На пресконференцията Обама/Ердоган първо е било подчертано, че двете страни ще продължат да допринасят за световния мир в следващия период. Каквото и да означава това. На продължилата 1 час среща Ердоган е говорил и за жертвите в Париж, и за личната му тъга в тази връзка, но и за следване на начертания предварително план на точките на срещата Г-20. Без да се забравя за решения за вземане на твърди мерки по отношение на международния тероризъм, за климатичните промени, бежанските потоци и световните финансови и икономически процеси. По отношение на Сирия Ердоган е подчертал, че с „уважаемия Барак“ са разгледали борбата с ИД, оценили са стъпките, които ще се предприемат в бъдеще от коалиционните сили, и „решително ще продължим да допринасяме за световния мир“. В отговор президентът Обама е подчертал, че
„Турция е наш важен партньор“
в борбата с ИД в Сирия и Ирак. В разговорите с Ердоган са били засегнати преговорите във Виена, намерили са време и за климатичните проблеми, но прави впечатление, че и двамата президенти никъде не споменават Асад. Турските наблюдатели го отдават на съществуващите различия по този въпрос между САЩ и Турция. Вашингтон вече приема сирийския президент Асад за решение на „проблема Сирия“, макар и за кратко, но Ердоган е против. Коментарите на западни медии по този въпрос са различни и някои от тях се обясняват с „голяма сделка с Путин срещу ИД“, т.е. Москва „оттегля близкия си съюзник Асад в полза на друг „проруски режим“ с цел спиране войната в Сирия и бежанския поток. Един вид „Западът приема Сирия за руска сфера на влияние в Арабския свят“. „Ще поживеем, ще видим“, казват руснаците. Спекулациите са повече, защото решенията са трудни, а интересите не съвпадат. Играта на Путин е геополитическа и ако успее, никой не може да оспори ролята на Москва на световната сцена.
Засега Обама казва „тешекюлер“ (благодаря) на пресконференция в Анталия и стопля сърцата на емоционалните турски коментатори. После съобщава, че исканата от Анкара зона за сигурност няма да е удачно решение, както и изпращането на американски войски в Сирия. Такова е становището и на неговите граждански и военни съветници. САЩ са имали 8 хил. въздушни удари в Сирия и Ирак и благодарение на съюзниците по земя (кюрдите!) ИД заема по-малко територии. Според Обама САЩ са подпомогнали сирийския народ с 4.5 млрд. дол. Но той специално обяснява, че „не казвам, че американската армия няма да отиде до Мосул, Рака или Рамади и че няма да прочисти ИД, а казвам, че можем да видим това, което сме виждали и преди“. Според него е постигнат дипломатически напредък, но това е и единственият начин да се реши „проблемът Сирия“.
На преговорите във Виена е постигната съгласуваност за едно представително правителство от сирийската опозиция и сирийския режим, за написване на нова конституция и обявяване на приключването на огъня. Амбициозни цели с надежда за успех. Защото „изпращането на наши войски в Сирия и Ирак няма да реши въпроса“, тъй като освен в Сирия, проблеми има и в Йемен, и на много други места. Американската стратегия е да се ограничава капацитетът на ИД, да се подпомагат сирийските и иракските кюрдски сили, да се прекъснат финансовите източници на ИД, да се обучават действащите срещу тях, защото това не е „една конвенционална война“. „Необходимо е приключване на гражданската война в Сирия“, но в същото време Обама твърдо е заявил, че не е получавал предварително сведения за нападенията в Париж.
Наистина е любопитно какво казва Путин в Анталия за самия Ердоган. Според турските медии руският президент е определил своя турски колега като „точен и открит, като преговарящ не е лесен, но е много опитен и се опитва да намери решения“, но бърза да подчертае, че след изборите има сближаване на позициите на двете страни. Още повече, че „няма проблем в осъществяването на енергийните проекти между Москва и Анкара“, защото „политическите събития в Турция не пораждат проблеми за тези проекти и турската страна желае запазване и увеличаване на доставките на руски газ“. „Спряхме се на различни алтернативи за решения, защото освен правните формалности, имахме и други проблеми“.
На специалната пресконференция Путин откровено е споделил, че на срещата на Г-20 е обсъдил и въпроса за кризата в Украйна, но решение не е намерено. Според него, ако Украйна не изплати 3-те млрд. дол. дълг към м. декември, Киев ще изпадне в безизходица. Решение трябва да се вземе в състав Г-20 и Русия е предоставила свое предложение. На МВФ Москва е предложила по-добро решение, което всъщност представлява разсрочване на украинския дълг в рамките на следващите 3 години. Но не е споменала срещу какво.
С поглед в бъдещето
Видно е, че дебатът между големите не е приключил със срещата на Г-20 в Анталия. Повечето лидери говорят в бъдеще време, когато става въпрос за решенията на световните проблеми. Фокусът на западната политика наистина може да се измести в посока ИД и търсене на преки връзки с Москва, защото този проблем не може да се реши без обща коалиция. Припомнянето в тази връзка на съюза срещу Хитлер по време на Втората световна война не е случайно.
Щом ИД е общ враг, щом това ще допринесе за спиране на бежанските потоци, щом трябва да се облекчава политическият и социален натиск върху правителствата в Европа, щом заплахите от краен ислям могат да създадат тотална ислямофобия и пораждат омраза срещу „в името на религията“, тогава и общи съгласувани действия няма как да не се реализират. Глобалната политика неминуемо ще претърпи промени и развитие. И сигналите за това бяха налице от месеци.
Въпросът отново е кой и дали може да ги разчита. Защото „късно е, либе, за китка“ може отново да ни споходи. Техниката на „палачинката“ не се цени на международната сцена. А интереси не се защитават с предполагаем баланс. Лавирането се получава при можещите.
Източник: „Дума“.