Най-красивите села и градове в Русия – Каргопол

Каргопол – „Меча земя“ или „Поле на враните“ е един от най-старите търговски градове на Руския Север, славещ се с традициите на занаятчиите и търговските династии. Украсен с гирлянди от белокаменни храмове, обкръжен от пръстен от старинни църковни дворове, той съхранява в кехлибара на застиналото време артефакти от гръмки истории.

фото: Николай Гернет

Каргопол се смята за връстник на Москва. Предполага се, че е основан през XII век и се превръща във важен търговски център по пътя към Поморието. Градът е разположен недалеч от езерото Лаче, на левия бряг на река Онега, водеща към Бяло море.

Дървото, кожите, желязото, рибата и, разбира се, солта са били едни от най-търсените стоки на пазара в Каргопол. Не е изненадващо, че през XVI век Каргопол става един от деветнадесетте „градове на опричнината“, осигуряващи нуждите на Суверена, а чужденците го споменават сред десетте най-големи градове на Руската държава.

фото: Андрей Паршин

Многовековната история на Каргопол е богата на значими събития и факти. Той съперничи на Москва за северните земи, Глеб Каргополски с полка се споменава сред участниците в Куликовската битка, а в Смутното време градът три пъти отблъсква атаките на полско-литовските отряди – Каргопол е бил защитен от надеждна дървена крепостна стена.

Градският пейзаж на Каргопол се определя от прекрасни примери на руската белокаменна архитектура. Църквата „Рождество Богородично“ и църквата „Благовещение“ са шедьоври на каргополското каменоделство. Много експерти определят църквата „Благовещение“ като уникален исторически паметник на архитектурата. Художникът и изкуствовед И. Е. Грабар сравнявал изяществото на декора на църквата „Благовещение“ с декорацията на дворците на флорентинския Ренесанс. Изпълнението на майсторите-каменоделци е толкова фино, че камъкът се възприема като мек и податлив като дърво материал.

Централният архитектурен ансамбъл на Каргопол е Съборният или Новият търговски площад. Тук се намира Съборът „Рождество Христово“ – първият каменен Храм в града, в който сега се помещава уникална колекция от рисувани „небеса“ на Историко-архитектурния и художествен музей в Каргопол.

Централната изложбена зала на музея се намира в здание, в близост до Введенската църква, в мазетата на която през 1812 г. е било скрито имущество на императорското семейство, донесено от Москва.

Над всички храмове на Каргопол се издига шестдесетметрова каменна камбанария, построена на Катедралния площад по случай пристигането на Екатерина II, което не се състояло.  Мелодичните звуци на камбаните се разпространяват широко над река Онега и целия район. Може да се чуят, например, по време на традиционния фестивал на камбанното изкуство „Хрустальные звоны“.

Фестивал на камбанното изкуство. Много хора говорят и пишат за пречистващата сила на звука на камбаните, но да го изпитате сами е специално усещане! Големият православен празник Богоявление дава своя уникален принос, както и белокаменните църкви на древния Каргопол.

Друго ярко градско събитие е Фестивалът на руските народни майстори. Каргопол отдавна е известен със своите майстори – градът е бил център на златната бродерия, пъстрото тъкане, на работилници на иконописци и златари, на ковачи, грънчари и дърворезбари, високо е била ценена обработваната в Каргопол кожа на белки.

  Каргополската земя отдавна е известна със своите глинени играчки, които са известни не само в Русия, но и далеч отвъд нейните граници. Историята на техния произход е тясно свързана с древните (езически) обреди. Майсторите от Центъра за народни занаяти „Берегиня“ благочестиво почитат установените традиции. Отличителна черта на играчките е приказността на героите и сюжетите. Един от най-популярните персонажи е бил и си остава Полкан – полукон- получовек с гъста брада, с ордени и еполети.

Майсторството на каргополските занаяти е семейна тайна, предавана от поколение на поколение. Но Каргопол е известен не само с имената на занаятчийски и търговски династии. Тук е роден Фьодор Савелиевич Прядунов, основателят на първото в света и първото в Русия предприятие за преработка на петрол. 

Друг известен гражданин на Каргопол е Александър Андреевич Баранов (1746 (47?) – 1819), търговец от Каргопол, чийто живот 28 години преминава в Аляска. Александър Андреевич служи вярно и предано на Отечеството си, като ръководи (1790-1818 г.) търговията с кожи и руските селища в Северна Америка, които са наречени Руска Америка. През 1799 г. Павел I създава Руско-американската компания, която обединява руските риболовни компании в Аляска.  Руските територии в Северна Америка се управлявали от Александър Андреевич Баранов, той е награден със златен медал на Владимирска лента и е назначен за главен управител на Руска Америка. В знак на уважение и в памет на изтъкнатия родолюбец през 1991 г. бреговата ивица в Каргопол е наименувана  А.А. Баранов, а през 1997 г. тук е издигната стела на Александър Андреевич.

Всяко лято в Каргопол се провежда гастрономически празник „Баранье воскресенье“, отчасти асоцииран с името на Александър Баранов, но по-свързан с ритуала по жертване на овен на Илинден. Не напразно на герба на Каргопол е изобразен овен – „овен върху пламтящ огън“.

Герб

През ноември 2019 г. Каргопол е присъединен към Мрежата на творческите градове, в областта на занаятите и народното творчество на ЮНЕСКО. Тази мрежа обединява градове, чието развитие се основава на изкуствата: декоративно-приложно и народно творчество, музика, дизайн, литература, гастрономия и получава логото на творчески град.

През септември 2020 г. Каргопол е присъединен към Асоциацията на най-красивите села и градове на Русия.

Източници:

https://www.pomorland.travel/what-to-see/kargopol/

https://pomorland.travel/what-to-see/sobor-rozhdestva-khristova-khristorozhdestvenskiy-sobor/

https://www.pomorland.travel/what-to-see/vvedenskaya-tserkov-xix-v/

https://www.pomorland.travel/what-to-see/sobornaya-kolokolnya-xviii-v/

https://www.pomorland.travel/news/v_kargopole_otzvenel_festival_kolokolnogo_iskusstva/

https://www.pomorland.travel/what-to-see/tsentr-narodnykh-remesel-bereginya/

https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B3%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D1%8C

error: Съдържанието ни е авторско!