………………..
Разсъмна се.
– Вижте лъчите –
искрят като лумнал пожар.
Какво ми напомнят се питам.
Възкресяват спомен ли стар?
Ах, да… Друг един изгрев,
когато край ниския храст
стояхме невинни и близки
шестнайсетгодишни със вас.
Погледна ме мило и нежно,
дигна лебедова ръка
и като че ли небрежно,
каза:
– Да го оставим така.
………………..
бях шестнайсетгодишен,
когато чух нейното “Не”.
Далечни дни.
И незабрава.
И образ неподвластен на тлен.
Обичах я много тогава.
И тя е обичала мен.