Валенките се изработвали ръчно: отначало на пластове по кройка се разстила разчесаната вълна – получава се дълъг чорап. После чорапът се потапя в каца с гореща вода, от което вълната се уплътнява. Майсторът формова (валя) валенките на ръка, докато не получи цялостно скроен, без нито един шев ботуш. После той се нанизва на дървен калъп, който му придава окончателната форма и размер.
Машина за разчесване

Машината за разчесване е изобретена в края на XVIII в Англия: от едната страна в машината слагали остриганата от овцете вълна на топки, а от другата излизало готово вълнено платно. Малки пирончета, които били плътно наредени на валовете на машината, предели вълната на влакна, а влакната се захващали едно за друго. По-късно машините се появяват и в Русия. В експозицията на музея има машина за разчесване, изработена в Русия през XIX век. Машинните валове се задвижвали ръчно, като се въртели с ръкохватка.

Валенки с кънки

Пързаляне с кънки – старо зимно развлечение. До появата на специалните обувки за пързаляне на лед прикрепяли с въжета и пръчки остриета към обувките. Днес за такива кънки си спомнят само старите хора, както и за такива, които се наричали „снежанки“.

Бурки

Това е още един вид зимна обувка. Шиели са се от бяло кече и кожа. Бурките били много по-скъпи от валенките и през 20-50-те години на ХХ век са били признак за съпричастност към висшето партийно ръководство, чиновничество на ръководно ниво и генералитета. По-късно бурките станали по-разпространени, но продължавали да подчертават статуса на своя собственик. Сега такива ботуши се шият само по поръчка.

Чувяки

Обувки от кече са се шиели не само в Русия. В Дагестан отдавна изработвали чувяки: към плътната филцова подметка се пришивали плъстени кончове с пришити украсени орнаменти от кожа. Подметката имала заострен връх на предния край на обувката.

Галоши

Галошите не са руско изобретение, но се сдобиват с голяма популярност в Русия, не на последно място заради кишата и калта по улиците, особено през пролетта и есента. Зимните галоши се нахлузвали върху валенки, но имало и варианти и за по-изискани обувки: можело да се отиде на театър с обувки на висок ток и да се оставят галошите на гардероба.

„Прощавай, младост”

Трудно е да се каже, защо тези плъстени ботуши с гумени подметки са получили това странно название – „прощавай, младост“. По-разпространен е бил вариантът не с метална закопчалка, а с цип.

Валенките на маршал Жуков

Видимо, не целият команден състав е носил изискани зимни бурки. Известно е, че тези валенки са принадлежали на маршал Георги Жуков. Към тях допълнително е пришита дебела плъстена подметка, и са добавени кожени парчета на мястото на петата. Парчетата на задната част на кончовете са по-скоро кръпки.

Празнични валенки

Тези валенки с бродерии са на повече от сто години. Те не са се носели всеки ден, а се обували само на празници. Да имат празнични обувки са можели да си позволят единствено състоятелните селяни, такива ботуши дори се предавали по наследство. Тези валенки са изработени в Казанска губерния, където от средата на ХIX век е работело едно от най-големите плъстени производства – фабриката на братя Комарови.

Валеши

Съвременна модификация от натурален филц; думата „валеши“ означава „шити валенки“. За разлика от безшевните валенки, валешите се шият от плътен филц. Валешите се използват както за домашни чехли, така и за носене на улицата, със залепена шаблонна подметка.

Валенките като предмет на изкуството

Валенките не са само обувка, но и подходящ обект за творчество и претворяване на собствената фантазия. Валенките може да се нарисуват, да им се правят апликации, може да се бродират. В края на краищата валенките могат да се превърнат дори в модерен часовник, който да служи за украса на всеки интериор.

Автор: Вадим Кантор, „Московские новости“

 Музей «Руски валенки»http://mn.ru/moscow/20130122/335721877.html