Граф Игнатиев е роден на 29 януари 1832 г. От детството се отличавал с голяма интелигентност и трудоспособност. След като решил да се посвети на военна служба, той завършва отначало Пажеския кадетски корпус, а след това на Императорската военна академия с голям сребърен медал. След Академията е бил зачислен към Гвардейския Генерален щаб. Скоро, обаче, Николай Павлович започнал своята дипломатическа дейност.
Посланик на Русия в Турция 1864-1877г., той води политика на панславизъм. През февруари-март 1877 г. е изпратен в Берлин, Виена, Лондон, Париж за изясняване на позицията на държавите в навечерието на Руско-турската война от 1877-78г. Граф Игнатиев е главен пълномощник на Русия при сключването на Сан-Стефанския мирния договор през 1878 г.
Съпругата – княгиня Екатерина Леонидовна Голицина (1842-1917), е крупна помешчица, племенница на декабриста В. М. Голицин; дъщеря на камерхера Леонид Михайлович Голицин (1806-1860) и Анна Матвеевна Толстой (1809-1897), внучка на М.И. Кутузов.
Както пише в очерка си един френски журналист – този който е видял княгинята в Константинопол на един от баловете на Персийския посланик, където са били поканени и граф Игнатиев със съпругата му, казвал много тихо това, което всеки мислел, но не смеел да го признае на глас: „Тази жена може да завладее Истанбул само с една дума, с една усмивка – цяла Азия „; Британският посланик писал: „Тази опасна двойка Игнатиеви струва повече от няколко бойни кораба!“
Николай Павлович Игнатиев е инициатор за построяване на Храм-паметника в Шипка. С майката на генерал Скобелев, Олга Николаева Скобелева, организират комитет за събиране на средства за построяване на храм на Балканите. Като председател на комитета граф Игнатиев развива енергична дейност като постига не само построяване на храма, но и семинария към него и Шипченския музей. Строителството на Храма е било завършено през 1902 година, което съвпада с честването на 25 годишнината от шипченските боеве. В България пристига делегация от Русия, в която участват и генералите от войната М.И. Драгомиров и Н. Г. Столетов. Граф Игнатиев пристига със съпругата си Екатерина Леонидовна и участва при освещаването на Храм-паметника. По това време се провеждат и тържествата, с възстановки на бойните действия, които той проследява. След това заминават за София.
«Моят идеал е бил и е – свободна България. За това съм мечтал още през 1862 година… Моето сърце принадлежи на българите и в своите мечти аз желая на българския народ да процъфтява » – от речта на граф Игнатиев на митинг в София през септември 1902 г.
Граф Игнатиев не доживява обявяването на независимостта на България. Той умира на 25 юли 1908година. Народното събрание на България изпраща в Русия специална делегация, която поднася венци в знак на вечна памет на един от великите хора в историята на България.
Бюст на граф Игнатиев във Варна