Москва учудващо спокойно възприе „третото ниво“ санкции на Европейския съюз срещу Русия. Ограниченията в сферата на банковия сектор, енергетиката, износа на оръжия и т.н. продукция „с двойно предназначение“ ще влязат в сила от 1 август. САЩ обявиха допълнителни санкции.
В деловите кръгове на Русия се смята, че санкциите на Европейския съюз и САЩ ще станат стимул за развитие на собствената промишленост и технологиите. Този процес вече започна. Съгласно изчисления на правителствени експерти, на Русия ще й трябват от 3 месеца до 3 години за пълното заместване на вносната с руска продукция във всички отрасли – от банковия (собствени платежни системи) до военния и селскостопанския. Така че от санкциите ще пострадат самите техни инициатори. Нишите, заети сега от европейски компании, ще бъдат заети от руски, азиатски или латиноамерикански.
Всички тези санкции, натрапени от Вашингтон на Европейския съюз, не са нищо друго, освен политическа вендета, развързана от САЩ против Русия, казва политологът Михаил Ремизов. „В случая става дума за икономическа война против Русия, която от гледна точка на Вашингтон следвало да бъде наказана за явното нарушение на продиктуваните от Вашингтон принципи за нов световен ред. В началото на 90-те години, когато САЩ останаха единствената свръхдържава в света, те монополизираха трактуването на международното право и използването на сила в световната политика. А поведението на Русия в ситуацията с украинската криза, от гледна точка на САЩ, хвърля предизвикателство на този монопол“.
Европейският съюз изглежда добре го разбира. При внимателен анализ тези, както ги наричат в ЕС и САЩ, „секторални санкции“ приличат на сито, през което членките на Европейския съюз имат възможността да пускат, или не, вноса в Русия или износа от нея. Те не засягат търговията с нефт, газ и други видове суровини. Ограничава се предоставянето на Русия на технологии за дълбоководно арктическо сондиране, но Москва вече си купи такова оборудване.
Но всички контракти, сключени преди 1 август във всички сфери, ще бъдат изпълнени. Преди всичко за това настоява Франция, която строи хеликоптероносачи „Мистрал“ за Русия – стойността на контракта е над €1,2 милиарда. Вашингтон не успя да накара Европейския съюз да направи главното: да се откаже от вноса на руски газ, с цел да го смени със свой шистов.
Най-чувствително за Русия би могло да стане затварянето на кредитните пазари и пазарите за ценни книжа на Европа. На жителите на ЕС им се забранява „да купуват или продават облигации, акции или аналогични финансови инструменти със срок над 90 дни, издадени от държавни руски банки“. Но руските банкери казват, че те вече са преориентирали своите кредитни книжа към пазари на Азия и Латинска Америка – т.е. Китай и страните на БРИКС, преди всичко Бразилия и Индия.
В московската пресслужба на международните платежни системи Visa и MasterCard обявиха, че нямат намерение да блокират картите на руските банки, против които са обявени американски санкции. Ръководството на американската ExxonMobil обяви, че няма намерение да прекратява сътрудничеството с Русия. Концернът притежава близо 20% акции в руския „Роснефт“.
Експерти от Еврокомисията изчислиха, че от санкциите в пълен, а не ограничен както сега вид, Европа може тази година да загуби €40 милиарда, през 2015 – €50 милиарда, т.е. примерно 0,5% от годишния брутен вътрешен продукт на целия ЕС. При това става дума само за изнасяната за Русия продукция с военно и двойно предназначение. Ако се вземе предвид другият износ и неизбежният отговор на Москва, тези загуби многократно ще нараснат.
Източник: Гласът на Русия