В Москва е представена книгата на историка Михаил Якушев, посветена на ролята на Антиохийската и Йерусалимската църкви в политиката на Руската империя. Хронологичните граници на изследванията са от 30-те години на XIX век до началото на XХ век – след подписването на мирен договор с Османската империя през 1829 година, до началото на Първата световна война. Имперската политика на Русия в православния Изток е била закрита.
„ Ние не сме разбирали добре какво е това Османска империя, какво са това православни общности – милети и как правилно е трябвало да постъпваме в тази много сложна област. Още повече тогава, активно са ни „помагали“ западните държави, за да имаме много проблеми с Великата Порта, с османското правителство, със султана, в резултат на което, нашите отношения често са били негативни“, – разказва историкът, първият вице-президент на Фонда „Адрей Первозванный“ – Михаил Якушев.
Авторът на книгата дълго време е бил на дипломатическа служба в страните на Близкия Изток и Северна Африка. Монографията е плод на почти десетки години труд на Михаил Якушев. В основата й са над хиляда документа от Архива на външната политика на Руската империя.
Книгата помага в подробност да се възстанови картината на присъствието на Русия и руската Православна църква в източното Средиземноморие. И да се разберат тези усилия, които са се предприемали и се предприемат за укрепване на връзките със Светата Земя.
„ Ние имаме сериозна загриженост за съдбата на малцинствата, преди всичко, за положението на православните общности, в частност в Сирия, но и в другите държави се наблюдава масово изселване на християни от регионите, които в продължение на много векове, фактически се явяват неотделима част от близкоизточната мозайка“, – посочва Министърът на Външните работи – Сергей Лавров.
Знанието на историческия опит, отбелязва Министърът, позволява да се проследи пътят на развитие на християнската цивилизация.