Това несъмнено е информационна бомба – турският президент благоволи да се извини за сваления руски Су-24 в небето над Сирия. Нещо го е принудило да се реши на тази стъпка, за която буквално вчера дори не си и помисляше. Нещо повече, надменно отбелязваше, че няма да има извинения нито за сваления самолет, нито за загиналия пилот Олег Пешков.
И ето че абсолютно неочаквано, забравяйки за еничарската си гордост, Ердоган изпраща писмо до руския президент, в което буквално изпълнява всички изисквания на Русия по тази, наречена по-рано „инцидент“, конфликтна ситуация, довела до влошаване на отношенията между РФ и Турция. Какво се е случило?
„Извинението на турския президент Ердоган е логично продължение на феноменално успешната външна политика на Владимир Путин“, счита политологът и експерт по Близкия изток Александър Зимовски. „Символично е, че съдържанието на това писмо стана достъпно за широката публика именно след като Великобритания ефектно хлопна вратата, напускайки ЕС.
Защо акцентирам вниманието ви върху връзката между тези две събития? Защото с излизането на Великобритания вратите на ЕС се затвориха за бързащите да влязат там. Тук е мястото да припомним, че на първо място в тази опашка се редеше Турция и въпросът за отмяната на визите за турските граждани в ЕС се смяташе на практика за решен. Но ето, че мъгливият Албион, напускайки съюза, облекчи касата на Брюксел с 15,5 млрд. евро от ежегодна членска вноска.
И сега Турция гарантирано няма да получи шестте милиарда евро, които обеща германският канцлер Ангела Меркел за решаване на проблема с мигрантите. Въпросът за визите за турците трябваше да бъде решен до края на юни. Това обеща публично председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер на срещата на върха ЕС-Турция преди три месеца в Брюксел. Юли вече чука на вратата, а визи няма.. И пари от Меркел няма, не дойдоха“.
Днес Турция на практика се оказа в патова ситуация. Доматите и плажовете, от които се отказа Русия, разбира се, доведоха до загуби в размер на седем-осем милиарда евро, което е доста съществено за икономиката на страната. Но не това, както се вижда, е главното. На Турция й хлопнаха под носа вратата към Европа. Американците, уж съюзници в НАТО, активно подкрепят кюрдите – вечното главоболие на официална Анкара. Русия също си сътрудничи с кюрдите, които помагат в борбата с ИДИЛ.
За Турция идеята за създаването на държава Кюрдистан е като сърп на знамето им, само че без звезди. Като цяло, провал във всичко. Съюзници няма. Кръгът се затвори и сега срещу Турция са всички, започвайки с Израел, Иран и Сирия и завършвайки със САЩ, Русия и Европа. В подобна ситуация Ердоган просто трябва да направи някакъв компромис. И той се обърна към най-силния.
„Може да приведем още сметки на загубите за Турция от доста скромните ограничителни мерки“, продължава Александър Зимовски. „Бих казал, целевите мерки, приети от Русия по отношение на субектите на турската икономика. Колеги-анализатори в Истанбул по моя молба откриха данни на най-големия турски изследователски център SETA. Според оценките му тази година Турция няма да стигне до 11 млрд. долара в сектори като строителството и недвижимите имоти, селското стопанство и текстилната промишленост. За туризма да не говорим. Още една година без руски туристи и този бизнес там просто ще умре“, заяви още експертът.
Именно в тази ситуация президентът Ердоган изпраща писмото си до Владимир Путин, което по своята тоналност удивително напомня на „Извинителната грамота“ на Фетхали шах до император Николай I за гибелта на А. С. Грибоедов. В тази грамота, предадена, както бихме казали днес, по дипломатически канали, шахът пише: „О, Велики императоре! Приемете молбата ни и забравете събитието, причинило толкова мъка на Иран, колкото и на Русия. Забравете и целият свят ще знае, че дори при такива извънредни обстоятелства мъдростта и разумът на двамата падишаси и сътрудничеството между тях могат да отстранят всички опасности, да разсеят неувереността и страха в името на установяването на отношенията според желанията си“.
Разбира се, в нашия случай няма да се получи „да забравим“, защото в числителя има извинително писмо, но в знаменателя си остава загиналият пилот. И отговорността за това не се дели поравно без остатък.
Този факт е твърде очевиден. Затова заподозреният за убийството на пилота на Су-24 Алпарслан Челик отново бе задържан от турското следствие. Тоест, писмото се съпровожда с демонстриране на готовност за бъдещо изпълняване на изискванията на Русия. Те няма да издадат Челик, дори и съдът да го признае за убиец. Но насрещните стъпки са очевидни“, каза Зимовски.
Доста песимистично оценява стъпките на Ердоган за примиряване с Русия депутатът от Държавната дума Франц Клинцевич, който не вярва в искреността на турския президент. „Той е притиснат и затова се опитва да намери изход от ситуацията. Уж се подмазва сега, но се опитва да остане господар на положението“, счита той.
„По-добре късно, отколкото никога“, по-оптимистично оценява ситуацията депутатът Александър Хинштейн. „За Турция сега е изгоден мирът с Русия. За нас на практика също. Дали ни харесва, или не, Турция държи проливи, чието блокиране може да превърне Черно море във вътрешно море за РФ. Ако воюваме, то тогава ще се наложи да влезем в конфликт с целия блок НАТО. И тук ще трябва да се съюзим с Китай, за който ще платим с влиянието си в цяла Азия“.
„Неслучайно споменах по-горе за дипломатическите победи на Путин“, добавя Александър Зимовски. „Сега Русия мощно реализира проекта си за създаване на гъвкава система от двустранни договори и конфигурации от различни глобални коалиции. Ние предлагаме формат за диалог с Германия, Франция и други центрове на силата в Европа, а и не само там, разбира се. При това Русия настоява, че диалогът vis-à-vis трябва да предполага наличието на страна, която има и намерението, и волята да изпълни договореностите, а не да обръща гръб. Да решава въпросите, като цяло. Но Ганди, както е известно, вече не е сред нас.
В Турция такъв човек, изпълняващ договорите и решаващ въпросите, може да бъде Мустафа Кемал Ататюрк. Президентът Ердоган също иска да стане Ататюрк, това е разбираемо и справедливо желание, защото през 2023 г. ще бъде столетие на Турската република. И в това ново столетие Турция иска да поведе, разбира се, Ердоган. Но ще успее ли той да осъществи тази своя мечта? Ето това вече зависи от Русия.
Защото всички „партньори“ в НАТО и ЕС вече „изоставиха“ Турция. И ние се върнахме към това, което казваше някога канцлерът на Руската империя Александър Михайлович Горчаков: „Нито един здравомислещ руснак не мисли за завладяване на Турция и присъединяване на Константинопол. Такова разширяване би било не усилване, а отслабване на Русия“.
На Русия й е необходима приятелска Турция, това е напълно очевидно. И логично. В края на краищата не Русия бе тази, която разпали блистателната порта през 1922 г. Това го направиха отново англичаните, французите и другите „европейци“. А помагаха в спасяването на Турция другарите Ленин, Ворошилов и Аралов, основател на ГРУ, между другото. Виждате ли какъв ясен исторически паралел!
Затова турските политици трябва по-често да ходят на екскурзия до Cumhuriyet Anıtı на площад Таксим в Истанбул. Там всички инструкции са шифровани, само трябва да умеят да четат“.
Автор: Виктор Сокирко, tvzvezda.ru