/Поглед.инфо/ Млади българи взеха участие в Безсмъртния полк на 9 май в Москва. Трима от тях живеят в България, другите са етнически българи, които живеят в Крим. Деница, Николай и Калоян от София се срещнаха със свои връстници в Москва. Те гостуваха на руската столица по покана на националната регионална автономия на българите в Крим „Паисий Хилендарски“.
Деница, Николай и Калоян избраха да участват в Безсмъртния полк с портретите на трима етнически българи от Крим – братята Стоянови. Специално за Поглед инфо те разказаха за избора си и за съдбата на героите, които бяха избрали да представляват.
По време на Втората световна война, разказаха специално за Поглед инфо. Деница и Калоян, тримата Стоянови – Анатолий (роден 1924г), Юри (роден през 1926г.) и Дмитрий (роден през 1928г) са в основата на борбата срещу хитлеристка Германия. Те организират нелегална антифашистка организация в града. Братята поддържат непрекъсната връзка с партизаните и всячески ги подпомагат с провизии и оръжие. По време на хитлеристка акция да бъдат насила заведени в Германия млади хора, именно действията на Стоянови обричат тази акция на провал.
Организацията на българите е най-успешната на полуостров Крим в онзи период, разказва Деница. Фашистите не успяват да разкрият българите-антифашисти от Крим. Те отиват при партизаните като водят над 80 младежи, много добре въоръжени. И това е сериозен принос към укрепването на партизанското движение в Крим, което бива високо оценено и в Москва, казва Калоян.
Младежите формират и самостоятелен партизански отряд с командир българина Юрий Стоянов. Отрядът осъществява много успешни операции срещу фашистите. И то без загуби. Но фашистите организират масово настъпление срещу партизаните. И по време на сражение Юрий е убия, а другите двама братя – арестувани. Гестапо подлага двамата братя на нечовешки изтезания. Но те мълчат и не издават своите другари. Накрая са разстреляни. В Старий Крим има улица на тяхно име. Паметта за техния подвиг е увековечен и чрез кръщаването на училище и кораб. На Стоянови е посветен и романът, написан от Иван Мелников, „ Докато бие сърцето“.
Николай пък се вдъхновил от командира на най-голямата партизанска бригада в Крим – българина Иван Генов. Останал е в спомениците на своите близки и сподвижници като стратег, който с точност преценявал военните действия, предвиждайки предвижвания на партизаните и действията на врага. За всичко това той си е водил дневник, който след войната издава в книгата „Дневник на партизанина“. След войната Генов живее в Симферопол и умира там през 1970 г.
Тримата са категорични, че техният избор да представят точно тези герои е свързан и с убеждението им, че младите българи, независимо къде живеят, трябва да откриват онези светли примери за геройство, които да се превръщат в повод за национално самочувствие и народностно единение. Фактът, че по време на Втората световна война на полуостров Крим българи са се превърнали в символ на мъжество и героизъм трябва да се знае и помни и от всички останали българи по света, независимо къде живеят.
