Автор: Михаил Визел*.
В сравнение с английската или италианската, руската литература е много млада. Светските поети и писатели се появяват тук едва през XVIII век. А тези, които са „канонизирани“ – едва през XIX. Нищожно кратък период в сравнение с времената на Шекспир и Данте.
При това на чужденеца може да му се стори, че класическата руска литература е много стара. Че само старец е способен да напише истински роман, такъв, като на Толстой, Достоевски или Солженицин. Дори Чехов се възприема като улегнал, не много млад човек, макар че той умира на 44 години, а най-известните си творби написва на възраст 30+. А геният на руската поезия – Александър Пушкин – загива на 37. Дали пък поради тази причина той практически не е известен зад граница? Той със сигурност на старец не прилича.
Но през XXI век непоклатимото положение на нещата се промени. В Русия се появи наистина младият руски писател. Какъв все пак е той?
Младият писател е млад
По съветско време „млад писател“ означаваше „начинаещ“. Така за млади можеха да бъдат считани хора на 40, и дори на 50 години. Както иронично отбелязва бившият представител на ъндърграунда Евгений Попов (който също беше от „младите“, докато брадата му посивее), „докато не почнат да те издават – ти си млад писател!“. Днес младият писател наистина е млад. Ксения Букша, Сергей Шаргунов, Анна Старобинец, Алиса Ганиева постигнаха успехи и станаха известни преди да навършат тридесет. Захар Прилепин започна кариерата си с известно закъснение – първата му книга бе издадена, когато авторът беше навършил тридесет. Но за това си има обективни причини – той е воювал в Чечения, след това много и тежко е работил, за да издържа семейството си. Затова пък сега, около 40-те, той е със статут на класик, който издава събрани съчинения.
Младият писател не е урбанизиран
Русия е страна с високо ниво на централизация. Независимо от колосалната си територия, 90% от всичките събития в хуманитарната сфера се случват в Москва и Санкт Петербург. И още 5% – в столицата на Сибир, Новосибирск. Съвсем доскоро преминаването на всяка що-годе инициативна творческа личност (не е задължително да е писател) в Москва се считаше за толкова нормално, колкото и да постъпиш в университет след като завършиш училище. Ситуацията се промени през 2010-е години. Свързано ли е това с нивото на комуникациите или с това, че писателите осъзнават, че мястото им е на „родна земя“ – но много от тях въобще не се стремят да „завоюват столицата“. Самият Прилепин си построи прекрасна къща на река Волга, в глухата провинция.
Младият писател е разнообразен
Доскоро се считаше като подразбиращо се, че младият автор трябва да пише само за „младежките“ си проблеми – за първата любов, както Иван Тургенев, или за търсенето на своето място в този свят, както Толстой в „Дество-Юношество-Младост“. Сега вече дебютната книга може да бъде каквато си помислите: не само привързана към семейната история, както при Гузелия Яхина, написала роман, основан на биографията на баба ѝ, заточена от татарско село в Сибир, но и основана на историята на XVIII век, както при Букша (дебютирала на 17 години!). Или пък мистична, каквато е на Старобинец, апокалиптична, каквато е на Дмитрий Глуховски, или дори политическа, каквато е у Прилепин. Що се касае до последните двама, то техните дебютни книги са не просто политически ангажирани, но и остро противопоставени на утвърдената политическа система. Което не само, че не им попречи да постигнат известност, а по-скоро им помогна.
Младият писател е отворен към света
Днес младите имат повече възможности да се открият пред света. Ако в СССР пътят им към Съюза на писателите (който даваше възможност професионално да се занимаваш с литература) минаваше само през дебелите литературни списания, в които решенията се вземаха от хора с вече обособени естетични и идейни представи, то в наши дни младият писател може да издава собствено литературно списание.
Така постъпиха писателят Катя Морозова и критикът Игор Гулин (и двамата не са навършили 30), те издават списанието „Носорог“ https://www.facebook.com/nosorogi. А и Съюзът на писателите с неговите „творчески домове“ престана да бъде единствената институция, способна да осигури условия за нормална работа. На разположение на съвременния начинаещ писател са достатъчно много субсидии, фондове, програми. Съществува и премията „Дебют“ за писатели, по-млади от 35 години. Занаятът на писателя никога не е бил лесен, но в XXI век той, както и преди, си остава търсен. На хартия или в Интернет, в дебела книга или в туитър – нови мисли трябва да се раждат. И това могат да го сторят само те – младите писатели на XXI век.
*Михаил Визел е редактор на официалния портал на „Година на Литературата в Русия“.
Източник: Руски Дневник.