В навечерието на един от своите концерти с известната оперна дива Натали Десей, легендарният композитор се срещнал с парижкия кореспондент на вестник «Культура».
Култура: Наричат Ви «младия 80-годишен човек с усмивка и капризи на дете». Как се постига това на такава почтена възраст?
Льогран: Няма нищо по-лесно. Всичко зависи от самочувствието… Аз се чувствам като двадесет годишен – аз съм просто на четири пъти по 20. Тайната е проста: постоянно да се работи, никога да не се спира и всичко да се върши с увлечение. Само така може да се съхрани младостта.
К.: През последните години Вие често гастролирате в Русия. Кога за първи път посетихте нашата страна?
Л.: През 1957 година на Международния Младежки фестивал. Видях хора, пълни с ентусиазъм, весели и щедри. Нас ни приемаха с разтворени обятия: «Мир!» «Дружба!»
К.: Оттогава Русия се е променила драстично.
Л.:Мисля, че хората са останали непроменени. Аз вярвам в Русия, изживяваща възраждане. Надявам се, че тя ще спаси света, който губи всякакви ориентири и се нуждае от нова система. Капитализмът няма да се задържи дълго. Даже римският Папа Франциск го критикува – и той е прав.
К.: Какво може да смени капитализма?
Л.: Не зная. Аз винаги съм се интересувал от комунизма. Чел съм Маркс, внимателно следях еволюцията на съветска Русия. Във Франция винаги съм имал много приятели сред комунистите, например Луи Арагон.
К.: Нима стара Европа няма свои козове?
Л.: Обединена Европа е хубава идея. Нейното главно завоевание се изразява в това, че на Стария континент няма повече войни. Обаче нашите страни са се състарили и са прогнили. Французите са разочаровани. Те се целят директно в социалистическото правителство. Президент Франсоа Оланд изгуби доверие — него го подкрепят едва 15 процента от населението. Това е нищожно малко за лидер. За да се представи като човек на действието, той се включи във войната в Мали. По мое мнение, Франция я очакват трудни времена.
К.: Вие все още изпитвате особени симпатии към Куба?
Л.: На Куба съм бил няколко пъти и веднаж прекарах цяла вечер с Фидел. Той проявява огромен интерес към изкуството. И аз много харесвам това, което той е успял да направи в Куба. Страната е бедна, но не прави жалко впечатление. Кубинците се отличават с
изключителна жажда за живот…
К.: Отразява ли се в музиката националният характер?
Легран: Не в моето творчество. Може да се каже, че Равел, Дебюси и Франк представят френската школа. А Чайковски, Рахманинов, Стравински — това , несъмнено, е руската школа.
К.: Как се ражда Вашата музика?
Л.: …Чувам мелодията в главата си. Не са ми необходими никакви озарения.. Франсуаза Саган написа веднаж, че съм обожаван от безумна любовница — музиката. А аз обожавам нея — във всички проявления.
К.: Днес е лесно да се композира музика, може и компютър, само че лоша. А в шахмата той вече побеждава човека.
Л.: Зная, защото сам играя. Веднаж в шахматен клуб в Москва играх със самия световен шампион Карпов. Той веднага направи широк жест и ми предостави белите фигури. След пет хода Карпов каза: „Вие можете да играете!”… Когато определеният половин час изтече, арбитърът обяви реми. И сега когато ме питат играя ли шах, скромно отговарям: „Малко. Веднаж завърших реми с Карпов”.
К.: Един руски композитор преди няколко години обяви, че класическата музика е „умряла от естествена смърт в собственото си легло”.
Л.: Това абсолютно не е така. В собственото си легло умря съвременната музика… Великата класика никога няма да умре.
К.:Къде са новите Бах и Моцарт?
Л.: Хайде да почакаме сто години.Моцарт и другите велики приживе не са ги смятали за гении….
К.: Съществува ли съперничество между композиторите?
Л.: Има го от незапомнени времена. Равел и Дебюси не са си говорили. Чайковски не е обичал Мусоргски. Днес във Франция има остра конкуренция сред композиторите, които пишат филмова музика. Стига се до взаимна ненавист…
К.:Има ли музиката висше предназначение?
Л.: Не е възможно да бъдеш артист, без да се надяваш да измениш света към по-добро. Ролята на творческия човек се заключава в това, да даде хармония в хаоса около нас. Не зная дали успях да го постигна… Веднаж Игор Стравински ми каза: «Запомни едно просто нещо: истинският творец никога не съзнава напълно това, което прави”… Разбрах, че не трябва да се стремя да разбера механизма на творчеството – великата тайна на изкуството… Ето вече шест десетилетия със сълзи на очите слушам моцартовия концерт за флейта и арфа – едно от най-удивителните произведения в историята на музиката. То е съчинено от Господ Бог, а Моцарт просто го е записал…
К.: Преди две години Вие се появихте във филма «Любовта живее три », по едноименния роман Фредерик Бегбеде.
Л.: В тази картина в Биарица на брега на Атлантика изпълнявам на роял една от най-известните мелодии — «Мелницата на моето сърце». За четиридесет години съм я свирил хиляди пъти. Главният герой на филма , алтер-егото на автора, казва: «Всеки път, когато не се чувствам добре, се появява Мишел Льогран, за да ме спаси». Бегбеде смята, че благодарение на моята музика е станал по-смел, намерил е надежда.
К.: Трябва ли да се преподава музика в обикновено училище?
Л.: Непременно. Жалко, че това не се прави във Франция. Музиката е език, който може и трябва да се изучава…
Справка на вестник «Культура»
81-годишният Мишел Льогран е френски композитор (от арменски произход), пианист, аранжор, певец и диригент. Автор е на музиката към повече от 200 филма. Най-известните са — «Шербургските чадъри», «Момичетата от Рошфор», «Лятото на 42-а», «Казанова», «Басейн». Носител е на три „Оскара“ и пет „Грами“. В Русия неговото творчество е отбелязано с наградата «Златен орел». Участва с такива звезди като Франк Синатра, Рей Чарлз, Ела Фицджералд, Джеси Норман, Барбара Стрейзанд, Ив Монтан, Шарл Азнавур, Мирей Матьо и даже Карла Бруни-Саркози. Женен е за арфистката Катрин Мишел. Баща на четири деца. Живее в Швейцария.
Автор: Юрий КОВАЛЕНКО, Париж
Източник: http://portal-kultura.ru/articles/.