1905, 24 май • Михаил Александрович Шолохов, велик руски писател, е роден в селцето Кружилин, станица Вьошенская, Донецки окръг (сега Шолоховски район на Ростовска област).
1906 – 1910 • Детски години в Кружилин.
1910 • Пристига със семейството си в Каргинска.
1912 • Постъпва в Каргинското начално училище.
1914 – 1918 • Учи в мъжки гимназии в Москва, Богучар (Воронежка губерния) и Вьошенская.
1920 – 1921 • Работи като служещ в ревкома на Вьошенская, учител по ликвидирането на неграмотността сред възрастните в чифлика Латишев.
• Записва се като доброволец в продоволствен отряд.
• Работи в драматичния кръжок на Каргинска, пише за нея пиеси.
1922 – 1923 • Пристига в Москва
• Работи като черноработник (хамалин, зидар), деловодител на Красная Пресна.
• Публикува първия си фейлетон «Изпитание» във в. «Юношеска правда».
• Активно участва в литературната група на комсомолските писатели и поети «Млада гвардия».
1924, декември • Публикува първото си художествено произведение – разказът «Бенката», във в. «Млад ленинец» (преименуваният през с. г. в. “Юношеска правда”).
• Става член на Руската асоциация на пролетарските писатели.
1925 • Печата в сп. «Огоньок», «Прожектор», «Смяна», «Списание на селската младеж», в. «Млад ленинец».
• В държавно издателство излизат в масови тиражи първите книги на Шолохов:
«Сърцето на Альошка» (Альошка). Разказ. 1925;
“Двубрачница”. Разказ. 1925;
“Срещу черното знаме”. 1925;
“Нехранимайко”. Разказ. 1925;
“Червеногвардейци”. Разказ. 1925.
1926 • В издателство «Нова Москва» излизат сборниците му «Донски разкази» и «Лазурна степ».
• Начало на работата над романа «Тихият Дон».
1927 • Усилено работи над романа «Тихият Дон».
• В комсомолски вестници, в алманаха «Младост» публикува разкази.
1927, юни – септември • Работи в редакцията на «Списание за селската младеж».
1928, януари – април • В сп. «Октябрь» е публикувана първата книга на романа «Тихият Дон».
1928, май – октомври • В сп. «Октябрь» е публикувана втората книга на романа «Тихият Дон».
1928, юни • Излиза като отделно издание първата книга на романа «Тихият Дон». (М. – Л.: Московский рабочий, 1928).
1929 • Сп. «Октябрь» публикува първите 12 глави от третата книга на романа «Тихият Дон».
• Излиза първото отделно издание на втората книга на романа «Тихият Дон».
• В Москва, в превод на полски език, излиза разказът му «Сърцето на Альошка», в Берлин, в превод на немски език – първата книга на романа «Тихият Дон» (първо задгранично издание на романа).
1930 • Активно участва в колхозното движение на Дон, продължава да работи над романа «Тихият Дон».
• Зад граница (в Мадрид, Париж, Прага, Стокхолм и Хага) в превод на чужди езици излиза първата книга на «Тихият Дон».
1931 • Работи над «Разораната целина».
1932 • Сп. «Новый мир» публикува първата книга на романа «Разораната целина», сп. «Октябрь» – третата книга на романа «Тихият Дон».
• Първите части на «Тихият Дон» излизат в Копенхаген в превод на датски.
1932, 2 ноември • Става член на Комунистическата партия.
1933 • Активно участва в борбата с крайностите в колхозното движение.
• Излиза първото отделно издание на третата книга на «Тихият Дон».
• «Разораната целина» получава високи оценки от читателите и критиката, в редица театри на страната са осъществени постановки по романа.
• Шолохов влиза в Общосъюзния организационен комитет на Съюза на съветските писатели.
1934 • Участва в работата на Първия Общосъюзен конгреса на съветските писатели, там е избран в ръководството на Съюза на съветските писатели.
1934, ноември – 1935, януари • Пътува зад граница (Стокхолм, Копенхаген, Лондон, Париж).
1935 – 1937 • Усилено работи над четвъртата книга на «Тихият Дон».
1935 • На Международния конгрес на писателите в защита на културата в Париж е избран в Постоянното бюро на Международната асоциация на писателите.
• Среща се с младежи, колхозници, работници в Москва, Новочеркаск, Вьошенская и Кушчьовски район.
1936 • Присъства на премиерата на операта на И. И. Дзержински «Тихият Дон» в Московския музикален театър “Немирович-Данченко” и на инсценировката на «Разораната целина» във Вешенския театър на казашката младеж, организиран по инициатива на Шолохов.
1937, юни • Участва в работата на Азово-Черноморската областна партийна конференция, избран е в нейния секретариат.
• Присъства на генералната репетиция на операта на И. И. Дзержински «Разораната целина» в Большой театър.
1937, ноември – декември • В сп. «Новый мир» е публикувана седма част от четвъртата книга на «Тихият Дон».
• Избран е за депутат във Върховния Съвет на СССР.
1938 • Участва в работата на първата сесия на Върховния Съвет на СССР.
• В «Роман-газета» излиза седмата част на романа «Тихият Дон».
• Шолохов съвместно със С. Ермолински и Ю. Райзман работи над сценария на филма «Разораната целина».
1939 • Избран е за действителен член на Академията на науките на СССР.
1939, януари • За своите успехи и постижения в развитието на съветската художествена литература с Указ на Президиума на Върховния Съвет на СССР е награден с орден “Ленин”.
1939, март • Произнася реч на XVIII конгрес на ВКП(б).
1940 • Работи над втората книга от романа «Разораната целина».
• Влиза в Комитета по Държавните награди в областта на литературата и изкуството.
• Излиза като отделно издание четвъртата книга от романа «Тихият Дон».
1941, 15 март • За романа «Тихият Дон» с постановление на Съвета на Народните Комисари му е присъдена Държавна награда първа степен.
1941, 23 юни • Предава паричната стойност на Държавната награда във фонда за отбрана на СССР.
1941 – 1945 • Участва във Великата Отечествена война (в Смоленското направление на Западния фронт, Южното и Югозападното, Сталинградското, в трети Белоруски фронт).
• Работи като военен кореспондент на Совинформбюро, на вестниците «Правда» и «Красная звезда».
1942, 22 юни • В «Правда» е публикуван разказът му «Науката на ненавистта».
1943, май • В «Правда» са публикувани глави от романа «Те се сражаваха за родината».
1945, 23 септември • Във връзка с излизането на десетхилядния брой на вестник «Правда» е награден с орден “Отечествена война” I степен.
1945, декември • Демобилизиран от редовете на Червената армия.
1948, септември • Честване на Шолохов в станица Вьошенская във връзка с 25-годишната от литературната му дейност.
1949 • Завършва първата книга на романа «Те се сражаваха за родината», глави от която публикува в «Правда».
• Участва в Първата Общосъюзна конференция на привържениците на мира, произнася реч.
1950, октомври • Втората Общосъюзна конференция на привържениците на мира го избира в Съветския комитет за защита на мира.
1951 • Продължава работата си над романа «Те се сражаваха за родината».
• Посещава България, среща се с български писатели.
1952, септември • Участва в VI Ростовска областна партийна конференция, произнася реч.
• Избран е за член на обкома на КПСС и делегат на XIX конгрес на партията.
5 – 14 октомври • Участва в работата на XIX конгрес на КПСС.
4 декември • Произнася реч на Четвъртата Общосъюзна конференция на привържениците на мира.
1954 • Участва в работата на конгреси на писателите от Казахстан, Украйна, във Втория Общосъюзен конгрес на съветските писатели, където произнася речи.
1955, май • За заслуги в художествената литература, във връзка с 50-годишнината от рождението на Ленин, с Указ на Президиума на Върховния Съвет на СССР е награден с орден “Ленин”.
1956, януари – февруари • Участва в XX конгрес на КПСС и в Общосъюзно съвещание на младите писатели, произнася речи.
1956, 31 декември – 1957, 1 януари • Публикува в «Правда» разказа «Съдбата на човека».
1957, май – юли • Пътува из Скандинавието (Финландия, Швеция, Норвегия, Дания).
1958 – 1959 • Работи над втората книга на романа «Разораната целина», публикува глави от романа.
1958 • Избран е за депутат в Съвета на Националностите към Върховния Съвет на СССР.
• Участва в Първата и Втората сесия на Върховния Съвет на СССР, Първия конгрес на писателите на РСФСР и Четвъртия пленум на Съюза на писателите на СССР.
• Пътува до Чехословакия, където се среща с партийни дейци, работници, писатели, учени.
1959 • Участва в XXI конгрес на КПСС. Извършва делови пътувания в европейски страни (Италия, Франция, Англия, Швеция, Финландия) и в САЩ.
• Избран е за член на ръководството на Съюза на писателите на СССР.
• Реч на пленарното заседание на Юбилейната сесия на Световния Съвет на Мира.
1960, март • В издателство «Млада гвардия» излиза романът «Разораната целина» (първа и втора книги), предложен е за Ленинска награда за 1960 г.
1960, април • Получава Ленинска награда за романа си «Разораната целина».
1960, октомври – декември • Пътува до Казахстан и в други страни (Англия, Италия, Франция).
1961, октомври • Произнася реч за задачите на съветската литература на XXII конгрес на КПСС.
1962 – 1963 • Избран е за депутат в Съвета на Националностите във Върховния Съвет на СССР.
• Пътува до Финландия и Шотландия.
1964, май • По покана на първия секретар на ЦК на СЕПГ Валтер Улбрихт и ръководството на Съюза на немските писатели пътува в ГДР, където е награден с орден «Голяма златна звезда за дружба между народите».
1965, март • Реч на Втория конгрес на писателите на РСФСР.
1965, април • В Лайпциг се състои Международен симпозиум на тема «Шолохов и ние».
1965, май • Ростовският държавен университет му присъжда титлата Доктор на филологическите науки; Лайпцигският университет го избира за почетен доктор.
1965, 23 май • Награден с орден “Ленин” – за заслуги в областта на съветската художествена литература и във връзка с 60-годишнината му.
1965, октомври • Присъдена му е Нобелова награда.
1965, 30 ноември • В Москва се състои пресконференция на Шолохов по повод на Нобеловата му награда.
1965, декември • В Стокхолм се състои церемония по връчването на Нобелова награда на писателя.
1967, 23 февруари • С Указ на Президиума на Върховния Съвет на СССР е удостоен със званието Герой на социалистическия труд.
1967, май • Участва в Четвъртия Общосъюзен конгрес на писателите, произнася реч.
1971, април • Реч на XXIV конгрес на КПСС.
1972, март • В Кремъл е награден с орден “Октомврийска революция”.
1973, юни • Награден с българския орден “Кирил и Методий” I степен.
1975, май • Президиумът на Световния Съвет на Мира в Стокхолм му присъжда международна награда за мир в областта на културата.
1975, 20 – 23 май • В Москва се провежда Общосъюзна научна конференция «Творчеството на Шолохов и световната литература».
1975, 22 май • Награден с орден “Ленин”.
• Правителството на България награждава Шолохов с орден “Георги Димитров” «…в знак на дълбока признателност към неговото велико литературно дело, оказало огромно въздействие върху българския народ и развитието на социалистическия реализъм в българската литература».
• Софийският градски съвет присъжда на Шолохов международната литературна награда «София».
1975, декември • В Лайпциг се провежда Втори международен шолоховски симпозиум на тема: «Творчеството на Шолохов в интернационален аспект. Шолохов и световната литература».
1978, май • Ростовският обком на КПСС, Институтът за световна литература, Съюзът на писателите на СССР и обществеността широко отбелязват 50-годишния юбилей на романа «Тихият Дон».
• Награден с международната награда «Лотос».
1980, 23 май • Награден с орден “Ленин” и втори златен медал «Сърп и Чук».
1981, 23 май • в станица Вьошенская е открит бюст-паметник на писателя. Самият Шолохов на откриването не присъства.
• В Москва излиза юбилейно издание на разказа «Съдбата на човека» с илюстрации на О. Верейски.
• В Ростов на Дон излиза книгата на Константин Прийма «С века наравно».
«Тук е казана онази истина за Шолохов, която литературоведите 50 години – едни от незнание, други – от страх, са премълчавали, а трети са закопавали в земята!» К. Прийма
1982 • В издателство «Съвременник» (Москва) излиза второто допълнено издание на книгата на Сергей Семанов «Тихият Дон» – литература и история».
• Ноември. Получава паметен знак «50 години в партията».
1983 • Обръща се към министъра И. С. Непорожни с молба да окаже помощ при строителството на санаториума «Вешенски» за 500 места.
• 27 декември. Придружен от медицинската сестра от Вьошенская Т. А. Сидорова, излита за Москва, за да бъде настанен в болница.
1984, 18 януари • Пише от Централната клиническа болница на художника Ю. П. Ребров: «Получих портрета си – подарък от Вас. Голямо благодаря, скъпи Юрий Петрович. Добре помня как работихте над илюстрациите на «Тихият Дон». М. А. Шолохов»
1984, 21 януари • Със самолет се връща от Москва в станица Вьошенская. Лекуващият лекар А. П. Антонова ще напише по-късно: «Да се оперира не бива, да се спаси е невъзможно. Проведеното лечение, в това число повторната лазерна терапия, продължи живота му с две години и повече. Облекчи страданията му. А те бяха тежки. Михаил Александрович беше много търпелив, понасяше ги мъжествено. И когато разбра, че тежката болест, продължителната болест неудържимо прогресира, взе твърдо решение да се върне във Вьошенская. Последната седмица от престоя си в болницата съвсем малко спеше нощем, затвори се. На мен, лекуващия му лекар, каза насаме: «Взех решение… да се върна вкъщи. Моля да се отмени цялото лечение… повече нищо не е необходимо… Извикайте тук Мария Петровна…» – и замълча. Извикахме Мария Петровна. Тя седна близо до леглото. Михаил Александрович сложи отслабналата си ръка върху нейната и я помоли: «Маруся! Да си идем вкъщи… Искам домашна храна. Нахрани ме вкъщи… Както преди…».
1984, 21 февруари • Михаил Александрович Шолохов умира във Вьошенская.