Михаил Михайлович Пришвин, руски писател-реалист, е роден на 23.01[4.02 по н.ст.].1873 г. в имението на малкото селце Хрушчево, Соловьовски район, Елецка околия, Орловска губерния. Сега селото е в Елецки район на Липецка област. Син на разорил се търговец и градинар, който скоро след разоряването си умира. С непрекъснат труд майката на бъдещия писател Мария Ивановна Игнатовна дава висше образование и на другите 4 деца в семейството и дори в края на живота си успява да откупи взетия от банките чифлик. През 1883 г. Пришвин постъпва в Елецката гимназия, но в 4 клас е изгонен за “за дързост към учител” и “свободомислие”. Завършва средно образование в Тюменското реално училище. През 1893 г. постъпва в Рижкия политехнически институт, за да учи агрономство, за участие в марксистки кръжок е арестуван през 1897 г., прекарва половин година в Митавския затвор (в единична килия) и е заточен за 2 години в Елец. Изтърпява срока на наказанието и от 1900 до 1902 г. учи в агрономическия отдел на Лайпцигския университет, след завършването на който работи като агроном в Клин и Луга, публикува няколко статии и книги (напр. “Картофът като полска и градинарска култура”) по селско стопанство. Първия си разказ “Сашок” публикува през 1906 г. в сп. “Извор” и издава книгата “Кравайчето” (1906). Оставя професията си, увлича се от фолклор и етнография. Раждането на Пришвин като писател е свързано с пътешествията му на Север (Олонец, Карелия, Норвегия) като кореспондент на вестници. Наблюденията му над природата, бита и речта на жителите на Севера, приказките им намират място в пътеписните очеркови книги “В края на неплашените птици” (1907) и “Подир вълшебната питка” (1908), високо оценени от Блок. Оказал се в центъра на литературния живот, Пришвин се сближава с петербургските писатели (А. Ремизов, Д. Мережковски и др.), чието влияние се чувства в разказите “Крутоярският звяр” (1911), “Птичето гробище” (1911) и др. През 1908 г. след пътешествие по Волга се появява книгата “Пред стените на невидимия град”. Очерците “Адам и Ева” (1909), “Черният арап” (1910) и “Славни дайрета” (1913) са написани след пътувания в Крим и Казахстан. По-късно излизат сборникът с разкази “Брожение” (1913) и очеркът “Соленото езеро” (1914). Горки съдейства за публикуването на първите събрани съчинения на Пришвин през 1912-1914 г. в изд. “Знание”. В годините на Първата световна война писателят е военен кореспондент, очерците му излизат във вестниците “Биржевые ведомости”, “Речь”, “Русские ведомости”. След 1917 г. известно време се занимава с педагогическа дейност; увлича се от лов и краезнание (живее в Елец, в Смоленско, в Подмосковието). Тези му увлечения са отразени в написаните през 20-те г. поредици от ловни и детски разкази, впоследствие включени в книгата “Календар на природата” (1935), прославила го като повествовател на природата, певец на средна Русия. През 20-те г. създава “Изворите на Берендей” (1925) и повестта “Родина на жерави” (1929). В тези години той пише автобиографичния си роман “Кашчеевата верига”, започнат през 1923 г., над него работи до последните си дни (1954). Печата постоянно в сп. “Новый мир”, “Красная новь” и др. Пътува по Далечния Изток, Севера, Кавказ. Очеркът за елените “Ценни животни” (1933) става основа на повестта “Жен-шен” (“Коренът на живота”, 1933), едно от най-добрите произведения на Пришвин, в което “коренът на живота” е метафора, символизираща и търсенето на “творчеството на живота”, и силата на страстта, и болката от загубите. Реалистичните и романтичните елементи, истина и приказка, се сливат в светлото светоусещане на писателя. Според Пришвин “истинският реалист… вижда еднакво и тъмното, и светлото, но насочва своята работа към светлата страна и само изминатият в тази светла страна път счита за реалност”. Издава книгата с разкази “Ловни истории” (1936). Разказвайки за пътешествията си в Костромско и Ярославско в повестта “Необлечена пролет” (1940), Пришвин се опитва да улови неповторимите черти на променливата природа. Той създава жанра дневникови записки – поетични миниатюри. Цикъл от такива миниатюри съставя поемата в проза “Фацелия” (1940) и “Горски капки” (1940). В годините на Великата Отечествена война писателят създава “Разкази за ленинградските деца” (1943), “Повест за нашето време” (1945, публикувана изцяло през 1957). В приказката “Съкровищница на слънцето” (1945), сюжетно свързана с повестта-приказка “Вековната гора” (1954), Пришвин отново се стреми да “…търси и открива в природата прекрасните страни на човешката душа”. В последните години от живота си отдава мн
ого сили на дневниците си (книгата “Очите на земята”, 1957, дневници 1946-1950). През 1957 г. е публикуван романът-приказка “Царев друм” (започнат още през 30-те). Награден с два ордена. Произведенията му са влезли в златния фонд на руската литература, преведени са на много езици. Последните си години писателят прекарва в село Дунино, на 5 км. от гара Звенигород на Белоруската жп линия. Пришвин – певецът на руската природа, поетът-философ, тънкият и своеобразен стилист умира на 16.01.1954 г. в Москва на 81 години. Събраните му съчинения излизат в 7 тома (1927-1930), в 6 тома (1956-1957), в 8 тома (1982-1986). В по-ново време се публикуват “Дневници 1914-1917” (1991); “Дневници 1918-1919” (1994); “Дневници 1920-1922” (1995) (изданието продължава). В България от 1939 до 1983 г. са издадени 14 книги на писателя. От 1983 г. негова книга не е публикувана в България..