Михаил Василевич ЛОМОНОСОВ (1711 — 1765 г.). Роден е на 19.Х1.1711 г. в село Денисовка, Архангелска губерния (по-късно село Ломоносово, Архангелска област).
Епохата, в която се ражда и твори Михаил Василевич Ломоноеов, е епоха на бурно икономическо и културно развитие на феодално-крепостна Русия. Амбицията на Петър Велики да изведе Русия на едно от първите места между европейските държави довежда до развитието на манифактурата, корабостроенето, металургията и търговията, за които са необходими специалисти от всички области на науката и техниката. Създават се специални училища и необходимата за тях литература, а в 1724 г. в Петербург е основана Руската академия на науките, в която по-късно учи и работи Ломоносов.
Суровата природа на беломорския север, където живеят будни и предприемчиви хора, непознали татарското робство, помещичесхото земевладение, оказва извънредно благотворно влияние при формиране характера на Ломоносов, а културният и обществено-икономическият подем на Русия — върху творчеството му.
Още 10-годишен Михаил придружава баща си в пътуванията му из Бяло и Баренцово море, наблюдава многобройните и интересни явления на северната природа и натрупва много познания по морското дело и риболова. На 14 години пише без грешки и селяните го търсят за написването на необходимите им документи. Но освен граматиката на Смотрицки и аритметиката на Магнитски в родното място се намират само религиозни книги. В края на 1730 година Ломоносов избягва от къщи и се отправя пеш към Москва, за да изучава латински език, на който, по думите на учителя му Шубин, са написани най-хубавите книги.
Първоначално в Цифирната школа, а по-късно в Славяногръко-латинската академия Ломоносов изучава основно латински и гръцки език, чете в оригинал съчиненията на старите гръцки и римски мислители, сам написва твърде голям курс по риторика и прави първите си стихотворни опити. Неизяснени остават най-интересните за него въпроси — естественонаучните. В края на 1735 год. идва заповед на Сената в Петербург да се изпратят десетина от най-будните младежи на Спаските училища да продължат обучението си в Петербургската академия. Между избраниците е и безкрайно щастливият Ломоносов. Тук обучението се води по нова програма, лекциите са на по-високо ниво, изучава се математика, риторика, история, география, латински и немски език и танци. Интересни лекции по физика чете академик Крафт, провеждайки опити с нови и съвършени за времето си апарати.
По същото време Академията организира голяма експедиция за изучаване на Сибир, за която е необходим химик, запознат и с минното дело. Тъй като такъв човек в Академията няма, ръководството решава да изпрати за подготовка в Германия трима студенти — Райзер, Виноградов и Ломоносов.
Марбургският университет, в който постъпват тримата младежи, е един от най-старите в Германия и първият основан без помощта на папата, поради което, се ползва с по-голяма свобода. Централна фигура е Хр. Волф, който въпреки идеалистическите си схващания е добър преподавател, а университетската библиотека разполага със съчиненията на Галилей, Торичели, Мариот, Хюйгенс, Декарт, Бойл и др. Под ръководството на Волф Ломоносов подготвя и изпраща в Петербург две самостоятелни работи „За превръщането на твърдите тела в течни“ и „Физическа дисертация за различията между смесените тела, състоящи се в сцепление на корпускулите“. В тях изяснява свойствата на телата от собствена материалистическа позиция.
– Вторият период от престоя в Германия във Фрайберг при Хенкел, който, по думите на Ломоносов, „презира всяка разумна философия“, е период на интензивна самостоятелна работа и наблюдение в рудниците. Тях по-късно оформя в съчинението „Върху земните слоеве“. Освен това работи върху руския стих и неговите особености. Поради изострени отношения с Хенкел Ломоносов напуска тайно града, отива в Маргбург, оженва се за дъщерята на скромен пивовар, но не остава дълго при немското семейство, а се отправя към Амстердам и търси кораб за Русия. По пътя се среща с видния холандски металург и химик Крамер и известно време работи в химическата му лаборатория. В Дюселдорф става жертва на измама и е вербуван за войник на пруския крал, но успяза да избяга, което прави престоя му в Германия невъзможен, и през юни 1741 г. се завръща в родината.
В Петербургската академия на науките Ломоносов постъпва първоначално като специалист, а от 1.1.1742 г. е назначен за асистент по физика. По това време в Академията господстващо влияние имат чужденците начело с Шумахер, които пречат на самостоятелното развитие на руската наука и култура. Още първите години Ломоносов повежда борба срещу чуждото влияние, за което е изключен от състава на Академията и дори престоява шест месеца в затвора. Разбирайки, че за да прокара своите идеи, трябва първо да се стабилизира, Ломоносов подава молба за присъждане на професорско звание и през юли 1745 г. е избран за професор по химия. Въпреки избора Шумахер изпраща научните му трудове за рецензия на Ойлер. Получава се извънредно ласкав отзив. Оттогава между двамата учени се поражда дружба, която продължава до смъртта на Ломоносов.
През първия период на своята дейност Ломоносов провежда предимно физически изследвания—до 1748 г., когато успява да издействува създаването на химическа лаборатория и поставя основите на руската химия. Като учен-енциклопедист до края на живота си работи в най-различни области на науката: развива корпускулярната теория, в която въвежда понятията „корпускула“ и „елемент“, извънредно много приближаващи се до съвременната молекула и атом; разглеждайки материя и движение в неразривна връзка, дефинира закона за запазване на веществото и движението; отхвърля теорията за топлорода и обяснява топлината чрез движението на корпускулите; разглеждайки химията в неразривна връзка с физиката и математиката, поставя основите на физикохимията като наука; провежда редица изследвания в областта на електричеството, метеорологията, геологията, минното дело, металургията, географията и историята; разработва конструкцията на оптични уреди, инструменти и редица въпроси из областта на теоретичната оптика; открива наличието на атмосфера на Венера. В областта на литературата и изкуството Ломоносов има заслуги за чистотата на руския език и звучността на стиха, разглежда редица стилистични и граматични въпроси за преобразуване на руския език, въвежда нови понятия и думи, научна терминология, сам пише стихове. Не случайно сто години по-късно Белински го нарича „Петър Велики на руската литература“.
За една от главните задачи на своята научна и просветителска дейност Ломоносов смята повишаването на културата на руския народ, от чиито недра ще израснат бъдещите нютоновци и платоновци. През целия си живот той се бори за създаване на демократически университет и успява в това си начинание. Като началник на академичната канцелария раздвижва редица въпроси във връзка с научната подготовка на студентите, увеличението броя на печатните книги и др., популяризира своите естественонаучни разбирания и се бори за изграждане на правилен естественонаучен мироглед. Тази широка дейност му спечелва много врагове, особено между духовенството, които по времето на Екатерина II взимат връх. Почива на 15.IV. 1765г. самотен, но непримирен, все още с много идеи за бъдещето на руската литература и Академията. Погребан е в лаврата Александър Невски..
Михаил Василевич Ломоносов
