Отминаващата 2014 година бе за руското правителство изключително трудна и напрегната. Година, през която нито един месец не премина за министрите в спокойна и рутинна работа. „Годината бе просто изключителна, през нея имахме и колосални постижения, и големи проблеми“, призна руският премиер Дмитрий Медведев.
Олимпиадата в Сочи, която Русия проведе на най-високо ниво, изиска от правителството концентрация както на финансови средства, така и на организаторски способности. Главното спортно събитие на годината премина на фона на изострящата се политическа криза в Украйна.
Друго важно събитие през тази година бе присъединяването на Крим и Севастопол към Руската федерация, което също създаде допълнителна работа на правителството. Трябваше да бъдат приети редица нови законодателни и правни актове, адаптиращи новите територии към руското законодателство.
Уеднаквяването на Крим към общоруското ниво, в частност, по пенсиите и заплатите на служителите в държавния сектор, бе приоритетна задача. Кабинетът на министрите разработи специална Федерална целева програма до 2020 г. в размер на около 680 млрд. рубли за развитие на инфраструктурата, строителството на пътищата и създаването на съвременна курортна инфраструктура.
След връщането на Крим и Севастопол в състава на Русия Западът инициира санкции по отношение на руската икономика, което на практика замрази инвестициите, деловите отношения, доставките на различни видове стоки и услуги, както и редица съвместни проекти. Според Медведев загубите за РФ са няколко десетки милиарди долара, а европейската икономика е загубила 40 млрд. евро през тази година, като очакванията са да загуби още 50 млрд. през следващата. Изпълнявайки указ на руския държавен глава, руското правителство изработи ответни мерки, като в частност ограничи вноса на някои категории продукти от западните страни.
Според руския премиер санкциите са „дали повод да се замислим, че е време да се заемем със замяна на вноса и да започнем да създаваме качествени конкурентоспособни стоки“. Финансирането на държавните програми за развитие на селското стопанство бе увеличено два пъти, а към 2020 г. се прогнозира удвояване на производството в стопанството от всички категории. В тази програма са установени допълнителни мерки за подкрепа на АПК (аграрно-промишлен комплекс, бел.ред), в това число субсидии за селскостопанските производители, които ще се занимават именно с тези проблеми. В резултат на това при всички трудности селското стопанство демонстрира най-високия си за тази година показател и темп на икономически ръст – от 4 до 6%.
След въвеждането на ответните санкции рафтовете в магазините в цялата страна се напълниха с руски стоки. „Що се отнася до птичето месо, ние сме напълни осигурени, свинското – 80-85%, говеждото – 65-70%; ние сме способни в средносрочна перспектива напълно да заменим вноса“, заяви премиерът. Нарастването на производството на месо откри нови възможности за износ. Правителството провежда преговори за износ на месо за Иран и Китай. Интерес за износ са също така и Ирак, Турция и Виетнам.
Заместването на вноса е не само в областта на селското стопанство, но и в други отрасли на икономиката. „През 2014 г. са отворени в порядъка на 300 средни и едри производства, които обхващат цялата линия от икономически отрасли“, съобщи Медведев. Според него, промените ще засегнат и Стратегиите за иновативно развитие до 2020 г. министерствата трябва да представят предложения за включване в дългосрочни програми за развитие на стратегическите компании на положения по планов преход от използването на чуждо оборудване и техника на такива родно производство.
През есента правителството се сблъска с ново предизвикателство – падането на цената на петрола. В сравнение с лятото тя се понижи двойно – около 60 $ за барел. Бюджетът за 2015 г. бе изготвен, изхождайки от прогнозирана цена на черното злато от 93$ за барел.
През ноември започна понижаването на курса на рублата, което на 16 декември завърши с антирекорд – 80 рубли за долар и 100 рубли за евро. Правителството и Централната Банка трябваше спешно да разработят мерки за стабилизиране на ситуацията. Почти двойно бе увеличен основния лихвен процент – до 17%, а правителството се договори с най-големите износители за необходимостта от ритмични валутни операции.
Кризисните тенденции в икономиката нямаше как да не окажат влияние върху макроикономическите показатели. Необходимостта от предоставяне на допълнително финансиране ще промени характеристиките на бюджета, в който дефицитът възлиза в порядъка на 0,7 – 1% в края на тази година (по-рано се прогнозираше дефицит от 0,4%).
Инфлацията в края на годината е 10-11,5 % (два пъти повече от тази, заложена в бюджета).
Възстановителният ръст на икономиката може да започне през 2016 г. дори в случай, че цената на петрола и западните санкции се запазят, убедени са от правителството.