Автор: Проф. Аксиния Джурова.
Определят Мария Столарова като майстора на индустриалния пейзаж, Жената сред мъжете художници, работили на тази тема през 60-те и 70-те години на ХХ век, между които ще спомена само Васил Бараков, Борис Ненов, Евгени Бугаев, Петър Дочев, Любен Гайдаров, Христо Донков и др. Тази, която обходи строящите се заводи в Димитровград, Стара Загора, Раднево, Марица-изток и направи там изложби, посветени на тази тема.
Какво накара тази елегантна жена, известна със своя вкус към естетичното, да одухотвори в своите платна непоетичните обекти на индустриална България, да обикне суровата красота на новите заводски пространства и да създаде емблематични за времето си картини?
Ще трябва да потърсим отговора както в благоприятната конюнктурна среда на 60-те години, в която пейзажът след десетилетие на игнориране получи свобода на развитие, така и в самата нагласа на Мария Столарова като художник, с усета за премерена рационалност в пресъздаването на обектите, афинитет към пестеливост на изразните средства и сдържана естетика. Като прибавим към това и духа на времето, в който внушителните размери на заводските обекти се отъждествяваха с естетиката на новата урбанистична и индустриална среда, бихме могли да си обясним нейните платна. Тези, в които, стъпвайки на традициите на нашето изкуство от 30-те години на ХХ век, Мария Столарова, извън постимпресионистичното третиране на сюжетите, извън тяхното декоративно или експресивно интерпретиране, изгради свой стил, опирайки се по-скоро на конструктивното изграждане на обектите, в които тя откри привлекателността на суровата им естетика.
Така нейните индустриални пейзажи загърбиха романтизма на порутените стари фабрики, извадиха човека и природата от новата среда, характерна с монументалност и чистота на заводските обеми, за да достигнат най-изчистените си форми (след нея това бе характерно за Петър Дочев). Години наред Мария Столарова обикаляше строителните площадки, живееше и работеше там, упорито отстоявайки своята естетика и приоритетна за 60-те и 70-те години избрана от нея тематика.
Така илюзорното възпроизвеждане на големите промишлени обекти се сведе в нейните платна до плоскостно изградени композиции, с изведени на преден план промишлени корпуси, сюблимни в своята статика сурови форми. Завършекът на тези търсения бе серията „Бетон и елементи“ през 70-те години – захвърлени по пътя бетонни съоръжения, стъписващи със своята изразна пестеливост.
Това е едното лице на Мария Столарова, другото е също в посока на един друг жанр, недостатъчно толериран през годините. Става въпрос за натюрморта. Един жанр, който исторически води своето начало още от египетските гробници, Вила Кастор и Полукс в Помпей и Херкулан, минава през Ренесанса, за да получи своя завършен вид в картините на фламандските художници – Снайдерс и Рембранд, и след вкарването на картината като органична част от домашния интериор при малките холандци, да стигне до класическата яснота в натюрмортите на Шарден и така да бъде подаден в модерната живопис и доразвит от Ван Гог, Брак, Пикасо, Бонар, Матис.
Къде е тук, в този исторически ракурс, Мария Столарова? Елементи от нейния, изчистен като композиция натюрморт могат да се открият сред изброените имена, особено у Шарден, Бонар или Мане. Но аз си мисля, че би било по-добре да се опитаме да ситуираме художничката на фона на това, което става у нас преди Освобождението. Да си припомним традицията на алафрангите от възрожденските къщи и първия натюрморт на Константин Величков в 1889 г., да си припомним Бенчо Обрешков, Кирил Цонев и Вера Недкова. Тук не споменавам съзнателно едни от най-добрите представители на този жанр: Сирак Скитник, Дечко Узунов, а преди тях Елена Консулова-Вазова, по-близо до постимпресионистичната традиция.
При Мария Столарова деликатното хроматично моделиране и строгата форма бележат нейната интерпретация в този жанр. Този вариант, в който строгата, без излишни детайли, композиция напомня на онези бутониери от алафрангите и таблата под празничния ред на иконостасите, в които пестеливостта е съзнателно търсен знак, а цветовете участват в естетската символика на традиционното изкуство, поело иновациите на модернизма.
Нейните добре подредени цветя – сухи или свежи, поставени във вази на неутрален фон от началото на 70-те, бяха характерни със своята изчистена рисунка и богата цветност или обратното. А картините й от цикъла „Спомени от панаира“, в които тя рисуваше „кичовите“ играчки, кукли на конци, глинени петлета-свирки, рибо-пилета и Венери, предадени със завладяваща стилизация, разкриваха отношението й към наива, като равностоен за възхищение.
И това тя успя да постигне поради вродения си усет за естетика и изящество, което й помогна да превърне обичайните предмети от ширпотребата в естетически обект, натоварвайки ги с иреалност, която само богатото въображение на художника може да улови и превърне в траен художествен продукт.
Вървейки по своя творчески път, Мария Столарова остави и редица портрети на близки хора и на личности от революционното ни минало, в стила на старите семейни снимки, които бихме могли да определим като портрети-документи, като тези на Дора Габе, Сузи Аронова, Методи Андонов, Мерсия Макдермот, Захарий Стоянов, Даме Груев, Яне Сандански и др. Но това, с което тя беляза българското изкуство от втората половина на ХХ век, е именно нейният одухотворен индустриален пейзаж и стилизираният в духа на българските алафранги натюрморт.
Юбилейната изложба на Мария Столарова се открива днес в 18 ч. в салона на ІІ етаж в галерията на СБХ на ул. „Шипка“ 6 и може да се разгледа до 22 ноември.
Източник: „Дума“.