В Киев на две крачки от Върховната рада има улица „Мазепа“. В Москва в Болшой театър и в Мариински в Санкт-Петербург играят операта на Чайковски „Мазепа“. Полякът Адам Мицкевич има книга „Мазепа“. Лорд Байрън, Виктор Юго и Пушкин имат поеми за „Мазепа“. В либретото за операта на Чайковски има заемки от всички тях, най-много от Пушкин.
Операта на Чайковски завършва с екзекуцията на Иван Мазепа. Истината е, че Мазепа не бил екзекутиран; той живял и умрял през 1709 г. в имението си в Бендери (Тигина) в Молдова, която тогава била… да не задълбавам кое през вековете било украинско, кое руско, кое литовско, кое полско, кое шведско; много сложно ще стане. За черни бендеровци и оранжеви майдановдци сте чували; ако не сте, хич не се интересувайте да научите, че да не се объркате. В The Dark Side of the Moon „Пинк Флойд“ пееха „Стената“. Затварят училището, децата пеят: „We don’t need no education, All in all it’s just another brick in the wall, Hey teacher leave them kids alone! Нямаме нужда от образование. То е всичко на всичко още една тухла в стената. Хей учителю, остави децата на мира!“
Така де. Какво им форматираш детските глави в калъпа на вашингтонското „околовръстно“ the Washington Circle. Пък англичаните, по sophisticated, отдавна казали, че ако си джентълмен, каквото знаеш ти, е достатъчно, ако не си – колкото повече знаеш, толкова по-вредно за теб. В България на публичните жени и мъже им е достатъчно да казват три неща: ние сме демократи, ние направихме нашия цивилизационен избор за евроатлантическите ценности и НАТО. Когато беше комунизъм, бяхме конформисти с Москва, сега конформисти с Вашингтон. Винаги праволинейни конформисти.
Иначе ще си блъскаш главата да мислиш:
Олигархията на московските крадци настъпи олигархията на киевските крадци, щото е по-силна. Но най-силна е олигархията на вашингтонските крадци, затова те подкокоросаха киевските крадци да се сбият с московските.
Абе, по-добре не мисли, не търси обяснения. Я по-добре да си пусна операта „Палячи“ на Леонкавало. Българският президент, без да му мисли, олигави българската икона Васил Левски, просвещавайки ни какъв бил Левски.
После изслушах рапсодията „Тарас Булба“ на чешкия композитор Леош Яначек. Представих си Тарас Булба като онзи атаман шкембелия от картината на Репин, който се смее, докато запорожките казаци диктуват на писаря псувни в тяхното писмо-отговор до турския султан, който им писал да му се подчинят като на техен повелител. Те дори през ХVI век на Иван Грозни не се подчинили, който се обявил за „цар на българи и руси“. А той бил страшен, убил сина си. И Репин бил страшен художник, нарисувал червена кръв върху червен килим.
Кочубей бил богат, но най-голямото му богатство била неговата красива дъщеря Мария. Пък тя да вземе да се влюби в 70-годишния хетман Мазепа, макар че я ухажвал младият украински левент Андрей. Кочубей надушил, че Мазепа се сдушил с шведите, те му обещали, че ще го направят владетел на Украйна, след като победят руснаците, и той отишъл да помага на шведите. Но руският цар Петър I с 45-хилядна армия сразил 29-те хиляди шведи. Това е битката при Полтава през 1709 г., възпята от Пушкин.
Полтава е град в Североизточна Украйна. През ХIV век Полтава станала част от Великото литовско княжество, а от ХVI век нататък нямам място да изреждам кой кога я завладявал. Полтава е побратимен град с българския Велико Търново, руския Краснодар, полския Люблин, френския Ница, германските Остфилдерн и Филдерщат. Не че побратимяванията са важни, споменавам ги, защото зад тях прозира история, в която няма да нагазвам, щото ще стигна до Симон Петлюра от Полтава.
Мазепа бил полски шляхтич, на младини бил паж на Ян Казимир. Съблазнил някаква шляхтичка или тя него, но шляхтичът узнал, изгонил го позорно. Завързал Мазепа на кон и шибнал коня. Но понеже полските конекрадци крадели конете на украинците, конят бил украински и отнесъл в Украйна полуживия Мазепа.
През 1708 г. Мазепа отхвърлил руския сюзеренитет с цел да оглави независима украинска държава не с помощта на поляците, а на шведския крал Карл XII. Но много от войниците му украинци казали, че са с Русия, когато Руската православна църква анатемосала Мазепа. След шведския разгром при Полтава през 1709 г. Мазепа заминал с отстъпващия шведски крал Карл XII. Иван Мазепа умрял през 1709 г. в Бендери.
Мазепа е образ, който вдъхновил европейския романтизъм от Ламанш през Полша до брега на Нева. Територията на европейската култура е обширна и далеч предхожда ЕС. Някои се изсилиха: „Единно културно и политическо пространство от Ванкувър до Владивосток“.
Нито едното, нито другото се побра в главите на италианските римокатолици, който мислят, че православните сме пропуснали Ренесанса. Не се побра и в главите на протестантите, които мислят, че сме пропуснали Реформацията и затова нямаме трудовата етика на калвинисти, англикани и пр. В Германия продължават да мислят така за гърците.
След срива на атеистичния червен блок тези неразбиращи глави теглиха една линия от Балтика до Адриатика като граница на Европа: хърватите са европейци, сърбите не са. Хънтингтън написа за „Сблъсъка на цивилизациите“, в САЩ руската еврейка Айн Ранд възпя егоизма като двигател на напредъка.
От Ламанш до Нева. Това не можеше да влезе в главите на чиновниците в спарената атмосфера на Брюксел. Нито в мозъците на мозъчните тръстове, продавачи на лобизъм, затворени във вашингтонското „околовръстно“ the Washington Circle.
„Те са като червеи в буркан“ – нарича Хемингуей живеещите между себеподобни. Писатели, живеещи между писатели, политици между други политици, сега Ен-джи-о-та, събиращи се с други Ен-джи-о-та; те всички са червеи в буркан и живеят в своя буркан. В техния си буркан икономистите си припяват: растеж, растеж. Но растежът не е безграничен; идете в Банско и вижте безумното застрояване, за което природата ще ни накаже и алчните предприемачи ще фалират, както и тези, които бетонираха Черноморието. Икономистите са маниакални за повече и повече растеж – The sky’s the limit. Като мегаломаните архитекти, които искат най-високия небостъргач. Като български деца, направили най-голямата мартеница за рекорд в идиотската книга на „Гинес“. Но щом са деца, аз им се радвам. И на моите читатели пожелавам:
Да сте бели и червени като Пижо и Пенда. Да сте здрави, прави и корави! Честита баба Марта, честита пролет!
Автор: Димитри Иванов, в Сега