В най-южната част на Уралските планини в Русия, на около 140 км западно от границата с Казахстан, има няколко хълма, съставени предимно от желязна руда.
В тях съдържанието на метала е толкова голямо, че магнитните компаси не могат да функционират в близост, а птиците не могат да летят над района. Руснаците наричат планината Магнитная, или Магнитната планина.
В подножието й, на източния склон на планината Урал, се намира Магнитогорск – вторият по големина град в Русия, който не е административен център.
Той е дом на „Магнитогорск желязо и стомана“ – най-големия стоманодобивен завод в страната и един от най-големите в света, посочва Amusing Planet.
Магнитогорск е построен през 30-те години на миналия век, за да изпълни плана на Сталин да превърне преобладаващо аграрното население на страната в „нация на метала“. Сталин е впечатлен от големия напредък, постигнат от американците в тежките индустрии.
Всъщност, Магнитогорск е моделиран според два от най-напредналите градове за производство на стомана в САЩ по онова време – Гари в Индиана и Питсбърг в Пенсилвания.
Магнитогорск е дело на немския архитект Ернст Май, който успешно е изградил жилищни селища за работници във Франкфурт. Идеята е кварталите да се построят успоредно на завода, с лента от зеленина, която ги отделя.
Но когато архитектът пристигна на място през октомври 1930 г., той открива, че местните власти вече са започнали строителство. Фабриката и нейните съоръжения не са оставили особено голямо място за развитие и той трябва да преосмисли плановете си, за да се побере във вече модифицирания обект.
През първата фаза на строителството са наети 250 000 квалифицирани и неквалифицирани работници. Повечето от тях са затворници или селяни. Заобиколени от охрана и бодлива тел, те живеят в пренаселени, мръсни палатки и казарми през суровата зима и горещото лято, без основни удобства или медицински грижи.
Около 10 000 души от тях умират от глад, студ и болести през първите пет години на строителството.
Дори при тези крайни условия на живот, проектът се развива с невероятна скорост, благодарение на нереалистичните срокове, определени от Москва. Но липсата на инфраструктура и недостигът на квалифицирани работници и оборудване често води до лошо качество на работата.
Мястото, на което е избрано да се постори Магнитогорск, също е далеч от идеалното. Намиращ се в отдалечената планина Урал, през първите години градът е оставен на милостта на железопътните линии, построени набързо, а безопасността и надеждността не са на преден план.
Лошо построената железопътна линия не може да издържи на напрежението от влаковете, движещи се с висока скорост, а най-близкият източник на гориво е на разстояние от 2000 километра – в Сибир.
Независимо от цялата борба, първите партиди от стомана са разтопени през 1932 г. и нещата бързо напредват от този момент нататък. Магнитогорск доказва своята стойност през Втората световна война, когато доставя почти половината от цялата стомана, която Съветският съюз използва за производство на резервоари, и една трета от цялата стомана, използвана за изработката на боеприпаси през годините на войната.
До средата на 70-те години Магнитогорск произвежда 15 милиона тона сурова стомана и 12 милиона тона валцовани продукти. През 2005 г. компанията разтопява 500-милионния си тон чугун.
Удивителната способност на Магнитогорск за производство на стомана може да се усети и във въздуха. Подобно на повечето индустриални градове в Русия, той е един от най-замърсените. Изследвания сочат, че само едно от всеки 20 деца няма здравословни проблеми и алергии.
Макар че все още бие, Магнитогорск вече не е мощното стоманено сърце, което е през дните на комунизма. Днес стоманодобивната фабрика работи с по-малко от една трета от капацитета си.
През последните години се осъществява модернизация с умерен успех.
Източник: профит.бг