Прочутата руска ясновидка и лечителка Джуна Давиташвили напусна този свят. За кончината на 66-годишната легендарна жена и фаворитка на Брежнев и Елцин съобщи първо нейният близък приятел – актьорът Станислав Садалски. Линейка я е прибрала от Арбат, където тя отишла в магазин до дома й да си напазарува храна. Там й прилошало. В болницата са открили, че има сериозни проблеми с кръвта, която почти не циркулирала. Ръцете й били ледени, като на мъртвец, разказва Садалски. В болницата са я оперирали, но безрезултатно. Впрочем, за Джуна се говореше, че отдавна изгубила желание за живот и просто с нежелание е отмятала дните си още от деня, когато любимият й син Вахтанг загива в автомобилна катастрофа през 2001 година. „Тя беше мъртва духом и телом, и просто доживяваше последните си дни. Беше загубила способността си да лекува, бързо и прогресивно ослепяваше. Джуна не можа да преживее смъртта на сина си“, допълва актьорът. Всъщност Евгения Давиташвили бе не само екстрасенс, ясновидка и лечителка, но и талантлив артист. Творческа личност, която пишеше великолепна поезия, рисуваше прекрасно и многократно се появяваше на сцената заедно с Игор Талков и Андрей Державин.
Царица на асирийския народ
Ясновидката се ражда на 22 юли 1949 г. в с. Урмия, Краснодарски край, в семейството на емигранта от Ирак, но асириец по произход – Юваш Сардис. Майка й е била кубанска казачка. Умира рано. След смъртта й дават Джуна в приемно семейство. Тя учи две години в Ростовския техникум за кино и телевизия, но го напуска по неясни причини и заминава за Москва. В Тбилиси среща бъдещия си съпруг Виктор Давиташвили – ако не се брои краткотрайният й брак с Игор Матвиенко, Виктор е най-важният мъж в живота й.
През 1990 г. основава Международната академия на алтернативните науки, а през юни 1994 г. е избрана за 5 години за вицеректор на Свободния международен университет за нетрадиционна медицина в Коломбо – институт, основан от емигранти от Съветския съюз. През 1997 г. се самопровъзгласява за Царица на асирийския народ. В един момент решава да участва в парламентарните избори в Русия, начело на Блока „Джуна Давиташвили“. Нейната политическа формация печели едва 0.47% от гласовете, което не й дава възможност да излъчи нито един депутат в Думата. Помагала е на хиляди, а руснаците често я наричат „Нашата Ванга“. Приликите наистина са немалки – и двете надарени жени са помагали на хиляди през целия си живот и славата и уменията им са неоспорими.
„Стандарт“ се свърза с Татяна Василевна Хейер, най-близката приятелка на Джуна, която е била неразделна с нея през последните години и в последните минути на лечителката. „Джуна бе на земята малко, но толкова пълноценно, че нейният живот е прероден в стотици животи, които е спасила. На хиляди нуждаещи се е помогнала, но себе си не можа да спаси. След ужасната трагедия със сина й Джуна престана да лекува и почти не излизаше от дома си. Лекуваше по свои параметри, с необяснима сила и енергия, която учените така и не можаха да открият от къде идва …Поемайки и извличайки заболяванията на толкова хора, тя не можа да защити самата себе си. Специалистите предполагат, че извличайки от болните проблемите им, Джуна ги приемаше върху себе си и така с годините организмът й просто рухва. Изпитваше убийствена умора след всеки изминат ден“, разказва Татяна.
Според твърденията на лекарите в Москва, Джуна е била много труден пациентq първо, защото самата е обладавала сила, а такива трудно подлежат на лечение, и второ, защото в последно време всички органи са й били вече засегнати – най-вече сърцето и бъбреците. Самата Джуна е била много нехайна към себе си, но всеотдайна към другите, спомня си с умиление приятелката й Таня. „Джуна беше много обичана. Тя обичаше хората, много пъти е лекувала напълно безплатно, раздаваше си парите на ляво и на дясно, за да помага“, допълва Таня и добавя, че от българските й посетители при нея е идвал Бисер Киров.
Приятелката й си спомня, че в миналото Джуна е получавала много писма от България, които те по цели нощи са чели на глас.
Любимото число на Джуна е било 13, а любимото число на приятелката й Таня – 8. Веднъж ясновидката й казала, че тя ще заобича нейното любимо число. Таня е родена на 8 април и цели осем години се е борила да има рожба. Лечителката й помага много и щастливата вест идва – дъщеричката на 53-годишната Татяна се ражда на 13 април тази година. Кръщават я в чест на Джуна – Евгения. Числата им си разменят позициите с печалната кончина – на 8 юни пък Джуна напуска този свят, а я погребват днес, на 13-ти. По твърденията на Татяна ясновидката е притежавала дарба да чете мисли, имала е и телепатични способности. Невъзможно е било да я излъжеш или да откраднеш нещо от дома й. Веднъж Таня започнала да се оправдава за причините, поради които е закъсняла, но ясновидката ясно е прочела мислите й и е видяла истинската причина за закъснението. „На 2 юни, когато я изписаха от болницата, бяхме в тях, вечеряхме, после ме помоли да й масажирам ръцете, за да й се раздвижи кръвта… След като се почувства по-добре, ми каза да погледна дланите си и да ги сравня с нейните. Щях да падна от изумление – на дланите ни бяха ясно очертани напълно еднакви линии. Не можех да си го обясня…“, си спомня още Татяна. „Джуна медитираше, тя можеше да се повдига над земята и да влиза през затворени врати. Нямаше нужда от ключове! Многократно съм я намирала в къщата си без тя да има ключове от нея. Тя наистина минаваше през вратите, повярвайте ми! Изпадаше в транс и се движеше през затворени пространства“, въодушевено разказва Таня. Преди време двете обядват и Джуна подава на Татяна ужасно изкривена лъжица, която тя се опитва да изправи, но безрезултатно. Джуна взима изкривената сребърна лъжица, с лекота я погалва с нежните си пръсти и я изправя…
Лечителката е имала черен колан по карате и е преподавала безконтактен бой. Помагала е на Владимир Висоцки, София Ротару, Аркадий Райкин, Фелини и много други.
Композиторът Александър Левшин: Подари на българин чудодейна икона
Известният руски композитор и певец Александър Левшин е много близък приятел на лечителката. Ето какво разказа още той за нея пред „Стандарт“.
„При Джуна идваха често Игор Талков, Садалский, Державин. Идваше често и един българин – не му помня името, но тя говореше с много топлота и любов за него. Подари му икона, която е при вас в България и за нея се носят легенди. Той беше влиятелен човек от правителството“, разказва Левшин.
„Бях един от най-приближените до Джуна, тя ме извади от кома след едно мое пътуване в Чернобил преди 30 години. Бях непрекъснато до нея. Джуна беше много самотна, но и опърничава. Преди време й объркват бащиното име в паспорта и тя го къса в районното. До ден днешен се оказва, че е била без паспорт. Разказвала ми е, че насила са я докарали в Москва, където изобщо не се е чувствала комфортно, в този огромен град. Тя се е страхувала от Москва, не е познавала града, и е изпитвала ужас от огромните разстояния. Единственият смисъл на живота си тя виждаше в сина си, като се надяваше той да онаследи дарбата й и да я продължи. Но всичко се стече иначе“, разказва още композиторът. „Здравословните й проблеми започнаха още миналата година с една на пръв поглед обикновена интеркостална невралгия. Силно я боляха ребрата и гърбът, а това много й пречеше на работата, защото работеше с пациентите права. Джуна се хранеше много оскъдно, само един път дневно. Любимото и питие беше чаят. Много релаксираше, като си направи чайче… Не си доспиваше, работеше до късно вечер, после рисуваше нощем… Напоследък е живеела много скромно, парите не са й стигали дори да си плати наема. А знаете ли кое е най-трогващото и тъжното? Тя продължаваше да плаща в продължение на 11 години и половина абонаментната такса на телефона на сина й. Погреба го с телефона… Всеки ден го набираше в продължение на години… Гледаше ме в очите и ме убеждаваше, че му е паднала батерията, затова не й отговарял… До последно Джуна не прекъсна връзката със сина си, докато най-накрая кръгът не се затвори. Синът й загина на рождения й ден – 22 юли… Тя вярваше, че ще може да го съживи“, спомня си още Левшин.
„Тази година тя рязко се влоши, след като падна във ваната и си счупи четири ребра. След като я изписаха от болницата, със сина ми Али отидохме да я навестим, а тя се оплакваше от болки в ребрата. Седеше една такава притихнала, мълчалива, казваше, че я е страх да диша от болки в ребрата. Имаше дълги и нежни ръце с много благородни пръсти. Гледаше много отчаяно напоследък, тъгата й идваше отвътре. Самата тя не очакваше така бързо да се развият всичките й заболявания едно след друго. И вече накрая започна дори да се задушава, не й стигаше въздухът, ръцете й посиняваха и ставаха ледени от липсата на оросяване. 90% от сънната й артерия беше запушена. Сърдечно-съдовата й система започна да отказва“, споделя още Левшин.
Джуна и Ванга никога не са се срещали и на са се познавали лично. Всяка една е знаела за другата, но пътищата им не са се пресичали, потвърди композиторът. Лечителката си е направила надгробна плоча приживе, до сина й. Изработила я е сама, с нейното изображение до това на Вахтанг. Всяка събота години наред Джуна е ходила на могилата на момчето да положи цветя. Двата паметника от години са един до друг, мястото отдавна е предопределено. Тя казала на Левшин, че ще се съедини със сина си и ще бъдат заедно във вечността, защото те са едно цяло.
Тъжни очи гледат от картините й
Картините на Джуна са много своебразни, за някои изключително простовати, за други зловещи, за трети – наивни. Във всички обаче присъства нейната душевност и талант. В този объркан и свръхусложнен свят хората много трудно стигат до същността на видяното. В изкуството си Джуна наднича в дълбочината на душите в търсене на вечната истина. Това се вижда в печалните очи, които присъстват и се повтарят във всичките й картини. Очи, които молят за нещо или очи, които омагьосват. Нейните, впрочем, не са по-различни – изразителни и прогарящи отпечатък във всеки, който ги срещне.
Жените в картините й са също с дълги ръце и често напомнящи птица, пеперуда, ангел. Според нея жената е съвършена и тя е връзката с Космоса. Джуна никога не се е задоволявала от постигнатото. В едно свое стихотворение тя казва:
„За духа обвивката на тялото доста тясна ми се струва,
Малка песъчинка е съдбата моя в света на многобройните звезди,
Но искам аз да стана светкавица на светлината,
И в пълен ръст да се изправя и небето да докосна…“
Нима тя вече не е близко до това?…
Автор: Оля Ал-Ахмед в. Стандарт