Снимка: Ася ЧоВеществото Брилянтово зелено е създадено през 1879 г. в Германия, а малко по-късно са открити и неговите антисептични свойства. В средата на 20 в. евтиното вещество (сега струва около $0,40), което не изисква специални условия за съхраняване, се разпространява в СССР под формата на спиртен разтвор, наречен „зельонка“ заради цвета му. Оказва се, че то има и още едно вълшебно свойство: бързо подсушава мехури по кожата. В Германия и в други европейски страни зельонката е забравена.“Отидохме с малкия на лекар“, разказва Олга, която преди няколко години се е преместила да живее в Швеция от Латвия (влизаща в бившия СССР). „А лекарката внимателно попита каква религия изповядваме. Оказа се, че тя възприела пъпките, намазани със зельонка, за ритуално оцветяване“.2. Цитрамон
Снимка: Ася Чо
Универсално лекарство срещу простуда: премахва болката, разрежда кръвта, сваля температурата и се бори с възпалението. Съвременният руски „адаш“ на славния съветски бранд няма никаква връзка с цитрусите. Лимонената киселина, която по-рано се е добавяла в състава на препарата, вече отсъства – тя не оказва никакво влияние за неговото действие. В съвременния руски цитрамон има парацетамол, аспирин и кофеин. Опаковката струва $0,97.
3. Корвалол
Снимка: Ася Чо
Още едно универсално лекарство: „против нерви“, „за сърцето“, срещу спазми, безсъние и дори при спазми на червата. Включеният в състава му фенобарбитал се смята за наркотично вещество и в много страни е забранен или строго ограничен. В Русия обаче той все още може да се купи дори без рецепта: капките струват $0,53, а таблетките – $2,60.
4. Валидол
Снимка: Ася Чо
Това е събратът на корвалола според мнозина в Русия. Те обаче грешат. През 2007 г., по решение на Руската академия на медицинските науки, валидолът е трябвало да бъде иззет от системата за осигуряване на лекарства при облекчени условия като остарял и неефективен препарат. В крайна сметка това леко успокояващо средство остава в списъка – за успокоение на руските баби. Всяка баба знае: нервирах се, сърцето ме прободе – валидол под езика и всичко ще мине.
5. Вендузи и синапени пластири
Снимка: Ася Чо
През миналия век битува теорията, че много простудни заболявания се лекуват успешно, като се затопля гърбът. Прилагат се два начина: на гърба се залепят синапени пластири или пък се слагат няколко горещи стъклени бурканчета. В постсъветското пространство тези методи се прилагат и досега.
6. Арбидол
Снимка: Ася Чо
Противовирусното лекарство арбидол е разработено в СССР през 1974 г., а в съветско време е направено изследването АРБИТР, доказващо неговата ефективност. Нови изследвания в съответствие със съвременните стандарти обаче няма. Затова FDA (американската организация за контрол на лекарствените препарати) се отказва да го регистрира като лекарство, а само като биодобавка. През 2006 г. във връзка с птичия грип американската компания „ГудЪртМедисин“ (GoodEarthMedicine) се обръща към FDA с молба за разрешение да се използва евтиният ($3) арбидол на територията на САЩ, но получава отказ – не се доказва ефективността му.
През 2010 г. главният фармаколог на Министерството на здравеопазването на Руската федерация Владимир Петров обещава да докаже ефективността на арбидола. „Мнозина колеги сънародници априори мислят, че всичко, произведено в Русия, е лошо“, казва той. „Всяка позиция на родния препарат трябва да се доказва по различни начини“. През 2017 г. се очаква да завърши ново мащабно изследване на препарата.
7. Виферон
Снимка:Ася Чо
Когато в организма попадат вируси, клетките започват да се борят с тях и да отделят специални белтъци, които не позволяват на вирусите да се размножават – интерферони. Не винаги организмът може да се справи сам и тогава трябва да му се даде допълнителна „порция“ интерферони.
Засега на Запад интерферони се вкарват само венозно и това струва по-скъпо, а в Русия продават опаковки виферон (на свещички) за 500 рубли ($8,7). Това звучи супер, но има едно „но“. Молекулите на интерферона са прекалено големи, за да могат да преминат през стените на червата и да попаднат в кръвта, без при това да се разпаднат на малки фрагменти.
„Няма никакви данни какво става в организма с интерфероните, въведени не парентерално (тоест не като се заобикаля стомашно-чревния тракт – бел. ред.)“, казва Александър Хаджидис, председател на асоциацията на клиничните фармаколози в Санкт Петербург.