Автор : Оля Ал-Ахмед
„България – Русия. 135 години от установяване на дипломатическите отношения: минало, настояще и бъдеще.” Под този надслов от 7 до 8 юли в София, в НДК се проведе юбилейната Българо – руска научна конференция. Над 60 делегата, учени от Русия и България взеха участие в дискурса по българо – руските отношения. Една тема, която се оказа наистина вечна и немаловажна и в днешни дни. Организатори на конференцията бяха Фондация „Славяне” и Форум „България – Русия”. Съорганизатори от българска страна: Федерация за приятелство с народите на Русия и ОНД, Дипломатически институт при Министерство на външните работи на Република България, Национална асоциация за международни отношения /НАМО/, Българско дипломатическо дружество и БОН – институт за исторически изследвания. От руска страна подкрепата беше по мащабна и в нея взеха участие следните институции: Фонд за подкрепа на публичната дипломация „А.М. Горчаков” при Министерство на външните работи на Руската Федерация, Фонда „Русский мир”, Посолство на Руската Федерация в Република България, Федерална агенция РОССОТРУДНИЧЕСТВО и Руски културно – информационен център в София, Дипломатическата Академия при Министерство на външинет работи на Руската Федерация, Институт по славянознание на РАН, Подворие на Руската Православна църква в София. При тази мащабна организация наистина се очакваше една ползотворна и разгъната конференция, която бе открита от ръководството и основните модератори Проф. Д-р Захари Захариев, председател на Фондация „Славяне и председател на Федерацията за приятелство с народите на Русия и ОНД и от д-р Светлана Шаренкова, председател на Форум „България – Русия”. След встъпителните речи и официалното откриване започнаха панелите, разпределени в два работни дни, през които изключително много се наблегна да настоящето и бъдещето в българо – руските отношения без да забравяме миналото.
В панела „Развитие на политическия диалоги на дипломатическите отношения между България и Русия интересно исказване направи проф. Д.ик.н. Нина Бюлгерова на тема „Българо–руските отношени –бъдеще през миналото”, наблягайки на общата славянска парадигма, която е заложена в основата на взаимоотношенията от векове. „Арабската пролет” и украинската криза формират един напълно нов етап в развитието на политическите отношения, като цяло. Много негативно се отразява на двустранните отношения непрекъснатата смяна и нестабилност на българския парламент и депутатите му. При наличието на такова непостоянство се работи много трудно. Предложено бе да се направи едно средно звено за работа на парламентарно сътрудничество. По време на дискурса се изтъкна и факта, че днешна Русия също е променена! Но в същото време е отворена за непрекъснат диалог на политическо и културно ниво. В този аспект се отбеляза активната работа на „Фонд Русский Мир”, с председател Никонов. Фонда доста настойчиво работи по цял свят за пропагандиране на руски език и руските ценности. „По активната работа с младежта би довела до реални бъдещи резултати!” – това бе мотото на руските участници. Не се подмина и факта, че в България има Американски ВУЗове, а защо се пренебрегва руското образование? Засегнат бе и въпроса по преподаване на руски език в българските учебни заведения, както и превода на книги, на ниво взаимен обмен на литературни произведения.
Интересни бяха темите на руските участници в конференцията, които ни предоставиха тяхната гледна точка по редица наболели теми. Александър Василенко говори по темата „ България и Русия в нова Европа”, влизайки в дискурс с българският си колега Проф. Д-р Васил Проданов по темата „ България и Русия в мултиполярния свят и сблъсъка на цивилизациите”.
Не остана без дискутиране и доклада на Андрей Давиденко – зам. глав. редактор на списанието „ Международная жизнь” на тема „Русия – България: към Европа без разделителна линия”. Той призова да бъде организиран един професионален дискурс по дипломатия и международни отношения. „Само когато се обединят възгледите ни можем да имаме Европа без разделителни граници. Кризите се пораждат от двойните стандарти, а „двойната” политика до никъде няма да ни доведе”, подчерта Давиденко.
Доста интересна беше тезата за „ филството” и „фобството”, разгледана подробно от Проф. Д-р Искра Баева в доклада й на тема :”135 години българо – руски дипломатически отношения – в плен на филството и фобството”. Единодушни бях всички, че в българо – руските отношения определено има много емоции. „ Всички са картоиграчи, и в Русия и в България, важното е на коя карта ще заложиш”.
Делегата от Русия, Сергей Лаврентиев подчерта, че в Русия към България са се запазили най-топли чуства и до ден днешен. В сферата на туризма, например, се разгръщат едни все по-стабилни отношения. Позицията на Русия е – да се работи там, където е необходимо и нужно. И в този аспект Лаврентиев направи извод, че България е „първата любов” на Русия, която не се забравя така лесно, защото „първата любов ръжда не хваща!”.
Интересна бе сентенцията изказана от българските участници , че България ще бъде разкъсана пред 3 цивилизации – Православната, мюсюлманската и западната. Кой от този сценарий ще се реализира ще зависи от нас, българите. Трябва да се наблегне на духовните ценности, при това на всички нива, както на политическо, така и на културно и парламентарно ниво.
Доста смели тези изведе в доклада си К.и.н., ст. Преп. Юлия Буланикова в темата „ Характер и динамика на развити на отношенията между България и Русия в контекста на европейската и евро-атлантическата интеграци”. В рамките на политическо – икономическата част на дискусията беше апелирано и към двете страни – „сирийския, иракския, либийски и украинския сценарий да не се допуска да стане „ заразна болест”!
Беше подчертано, че в последно време се наблюдава значителен дис-баланс на икономическите отношения между България и Русия. Г-жа Буланикова не пропусна да припомни, че страната ни е подкрепила позицията на САЩ и политиката на НАТО, като член на ЕС и НАТО , поддържайки санкциите по отношения на Русия. И въпреки малко изкривеният политическо – икономически паралел, се стигна до извода, че за в бъдеще активно ще се развиват културните взаимоотношения между двете страни и именно те ще бъдат определящи. В този аспект не ми се иска да пропусна изключително интересното изказване на доц. д-р Илиана Владова по темата „Диалогът между руската и българската култура: традиции и съвременност”.
Невероятно впечатление направи на аудиторията и доклада на д-р Снежана Тодорова на тема „Българо – руските журналистически отношения: минало, настояще и бъдеще”. Тя направи интересни предложения за взаимен обмен на журналистически кадри, както и изучаване на руска журналистика в българските ВУЗове. Бе предложено също така да се направи интернет платформа за младите журналисти, където те биха могли да обменят мнение и опит. Не се забрави и важното значение на православната църква в изграждането и запазването на българо – руските отношения през вековете и до ден днешен. Тази немаловажна тема бе разгъната подробно в доклада на доц. д.и.н. Татяна Бондар „Ролята на православната църква в установяването на дипломатическите отношения между България и Русия”. Извода го знаем всички – една вяра, славянски народи – да не забравяме корените си и да не ги пресаждаме там, където те няма да виреят!
Конференцията бе озарена с присъствието на Дипломат №1 , Министърът на Външните работи на Руската Федераци – Сергей Лавров, който приветства българите от зала №6 на НДК с подобаващо изказване за развитието на българо – руските отношения. Приветствени речи имаха Вице-президента на България г-жа Маргарита Попова и министъра на Външните работи г-н Вигенин. След което г-жа Светлана Шаренкова представи книгата на Сергей Лавров – „Между миналото и бъдещето”, където в 877 страници авторът предоставя на читателите уникални статии, анализи, интервюта, снимки. Един масщабен обзор на обективната истинска дипломация. В речта си министър Лавров подчерта, че отношенията между двете страни трябва да продължават да се развиват. Той отбеляза доста засиленият превод на българска литература в последно време на руски език. „След толкова години затишие руският читател отново има възможността да се запознае с българските автори, което е похвално”. Министър Лавров отбеляза, че в залата вижда много свои стари приятели, политици, президенти, посланици, но изключително го радва факта, че в момента го гледат толкова много млади очи, жадни за поличитески знания и промени. За успешното развитие на взаимоотношенията трябва да се преустрои публичното пространство, да се направи преразглеждане и пренасочване на международната публична дипломация. Речта на Министър Сергей Лавров предизвика бурни аплодисменти в залата.
И нека следваме славянския девиз, който Сергей Лавров ни припомни:„ Не в силе Бог, а в Правде” – „ Бог не е в силата, а в Правдата!”