Москва няма намерение да обсъжда критериите за снемането на западните санкции, но ако ЕС покаже здрав разум, тя е готова за конструктивен диалог по този въпрос. Това каза руският външен министър Сергей Лавров в ексклузивно интервю за РИА Новости. Правейки равносметка на годината, министърът на външнополитическото ведомство разказа за сегашното ниво на отношенията на Русия със САЩ и ЕС, за перспективите на украинското уреждане на кризата, сирийския проблем, а също и за източната посока на руската политика.
Кореспондент: Русия страда от западните санкции, най-напред – от европейските, а нашите партньори в ЕС – от ответните мерки на Русия. Доколко продуктивна е линията на запазване на тези ответни мерки? Не излиза ли, че Москва заради съхраняването на лице, политически престиж рискува благополучието на гражданите на страната?
Сергей Лавров: За съжаление, в отношенията с ЕС ние приближихме онази черта, коигато жестовете на добра воля вече не дават необходимия резултат.
Не трябва да забравяме, че сегашното положение на нещата е следствие на онази политика, която Брюксел провеждаше спрямо Украйна, и по-точно, като подкрепи извършения от ултранационалистите държавен преврат и въоръжено превземане на властта. В резултат страната се оказа на границата на разкола, беше въвлечена в бездната на братоубийствената война. После ЕС неоснователно се опита да ни прехвърли отговорността за случилата се трагедия, въведе спрямо Русия едностранни санкции, практиката на прилагане на които е нелегитимна, осъдена е от Генералната Асамблея на ООН и противоречи на нормите на СТО. При това логиката на увеличаване на санкциите има малка връзка с развитието на украинската криза.
Ние много пъти сме заявявали, че опитите да се разговаря с Русия с езика на ултиматума са абсолютно неприемливи и безперспективни. Отговорът ни на тези стъпки беше балансиран, отчиташе правата и задълженията на Русия с оглед на международните договори, включително и в рамките на СТО.
Русия премина към съответните мерки от икономически характер едва след като западните страни въведоха финансови ограничения за големите държавни банки, които са основни кредитори на промишления и селскостопанския сектор. След като затрудни достъпът на руските финансови институции до европейските кредитни ресурси, Брюксел, по същество, създаде за европейските стоки по-изгодни условия на нашия вътрешен пазар.
Съответно, мерките за ограничаване на вноса на хранителните стоки от ЕС не са санкции. Това е наше право за защита на националните икономически интереси и борба с недобросъвестната конкуренция. Действията на Русия са основателни и законни.
Ние нямаме намерение да обсъждаме каквито и да било критерии за сваляне на санкциите. Свалянето им е работа на онези, които ги е въвел. Разбира се, ако ЕС покажат здрав разум, ще сме готови за конструктивно взаимодействие по този въпрос.
Кореспондент: Отчитайки сложните отношение със Запада, много експерти говорят за някакво разгръщане на руската външна политика и външна търговия на Изток. Очевидно е, че главният партньор в тази посока е Китай. Не се ли опасявате, че зависимостта от КНР ще стане твърде силна и Пекин може се възползва от това в свои интереси?
Сергей Лавров: Страната ни провежда многовекторен външнополитически курс, което е залегнало в одобрената от президента през февруари 2013 г. нова редакция на Концепцията на външната политика на Русия. Настроени сме да развиваме взаимноизгодни равноправни отношения с всички, които проявяват към това насрещна готовност.
За нас взаимодействието с Азиатско-Тихоокеанския регион има стратегически, приоритетен характер през целия XXI в. и Русия като тихоокеанска държава всестранно ще използва огромния си потенциал на Далечния Изток и Източен Сибир. Оттук и нашият интерес км активното включване в интеграционните процеси в региона. В същото време ние бихме искали да направим това не като алтернатива на връзките с ЕС, а едновременно със задълбочаването им.
Отношенията ни с КНР нямат конюнктурен характер и не са насочени срещу някого. Ние сме две големи държави, които по волята на историята живеят в тясно съседство.
Във второто десетилетие на XXI в. връзките ни придобиха характер на всеобхватно равноправно партньорство и стратегическо взаимодействие. Зад тази формула стои интензивно задълбочаване на политическите контакти, практическо коопериране, сътрудничество на международната сцена. Както многократно са отбелязвали лидерите на нашите страни, отношенията между Русия и Китай в момента са най-добри за цялата тяхно история.
Причината за толкова успешното развитие се корени в това, че то се осъществява на здравата основа на взаимното отчитане на интересите, взаимното уважение, равенство, ненамеса във вътрешните работи. Ето това е в пълния смисъл на думата взаимноизгодни отношения, в които няма по-големи и по-малки, водещи и водени. Посоката на руско-китайските отношения е прокарана с оглед на коренните интереси на народите на двете страни и нямаме намерение да я променяме.
Очевидно е, че ако отношенията между останалите страни биха наподобявали руско-китайските, то това само би било от полза за международната стабилност и сигурност.
На бъдещите руско-китайски отношения гледаме с оптимизъм.
Кореспондент: След изборите в Украйна Вие казахте, че непременно ще се срещнете с колегата от Киев. Кога се планира такава среща? Възприемате ли сегашното ръководство в Киев като партньор за преговорите, което е готово да намери реално решение на кризата в Украйна?
Сергей Лавров: Ние сме открити за конструктивен диалог. С украинските ни колеги винаги се старая да поддържам нормални работни контакти, по време на които обсъждаме текущи въпроси, включително и реализацията на споразуменията, постигнати на високо равнище.
Днес нашият основен партньор в Киев в търсенето на решение на конфликта в югоизточната част на страната е президентът Петро Порошенко. Предложеният от него мирен план и съответните инициативи на президента Владимир Путин станаха фундамент на известните Мински договорености, чието безпрекословно изпълнение е ключ към жизнеспособното уреждане на сегашната криза. Самият Порошенко неведнъж публично е заявявал, че е недопустимо възобновяване на бойните действия в Донбас. Надяваме се, че думите му ще бъдат подкрепени с практически стъпки за деескалиране на напрежението и настъпване на траен мир в Донецка и Луганска области, за начало на вътрешноукраински политически диалог.
Кореспондент: Как оценявате работата на наблюдателите на мисията на ОССЕ в зоната на конфликта в Донецка и Луганска области? Доколко е ефективна и непредубедена?
Сергей Лавров: Безусловно, самият факт, че на украинска земя присъства значителен брой международни наблюдатели, според нас, изигра определена стабилизираща роля. Заедно с това, откровено казано, ние очаквахме повече.
Резултативността от работата на наблюдателите, приносът им за уреждането на вътрешноукраинската криза пряко зависи от техните безпристрастни и адекватни оценки за ставащото в Украйна. Трябва да признаем, че в някои случаи на наблюдателите не им достига твърдост и принципност.
От полезрението на наблюдателите „изпадат” факти за широкомащабното използване от украинските военни на тежки въоръжения и забранени боеприпаси срещу мирното население, целенасоченото унищожение на жизненоважни обекти в градовете в югоизточната част на страната. В силно ретуширан ключ има информация за хуманитарното положение в Донбас. Отразяваха се размито, а някъде и съвсем са подминати трагедиите в Одеса и Мариупол, въздушните удари срещу Луганск, планомерното унищожаване на Славянск, фактите по неоснователните арести, избивания и убийства на руски журналисти. При това явно прекомерно внимание се обръща на придвижванията на опълченците, на военната им техника.
Всички ние разбираме в какви условия трябва да работят наблюдателите. Става въпрос не само за най-силния политически натиск от страна на Киев и западните му ръководители. Пряко застрашен е животът на наблюдателите на ОССЕ, чийто имунитет, както се изясни, е гарантиран от Киев само номинално.
/Гласът на Русия/